14 септември (Кръстовден)

Официален празник на град Силистра

Най-старият известен панаир в Силистра е от периода около 1861 година и е свързан с религиозните празници. Значимите панаири в региона по това време са тези в Добрич и Кълъраш.

През 1897 г. Окръжният съвет на Силистра приема решение за откриване на годишен панаир в града, който да започва на 10 септември. Местното население не приема първоначалната дата, но въпреки това градът става център на две изложения с конкурсен характер - по скотовъдство и земеделие. За периода до Балканските войни има откъслечни сведения за наличие на панаир в Силистра, но се предполага, че се е провеждал около Кръстовден, макар и да не е имал ежегодни издания.

След възвръщането на Южна Добруджа към България се възстановява панаирната традиция. На 14 септември 1941 г. се открива тържествено първият след 1912 г. панаир в Силистра, който продължава 8 дни. В бр. 35 от 12 септември 1941 г. на в. "Подем" панаирът е отразен по следния начин: "стотици търговци и хиляди стопани от Силистренско, Тутраканско, Аккадънларско /Дуловско/, Куртбунарско /Тервелско/ и др. ще се стичат край Силистра, за да обменят своите произведения, да купуват стоки, да се покажат постиженията на българското земеделие, скотовъдство, занаятчийство и индустрия".

След 1944 г. панаирът има прекъсване. Възстановява се на 8 септември 1953 г. и трае 5 дни. До 1962 г. има по-скоро показен характер, съобразен с политическата ситуация и се урежда в чест на 9 септември /във връзка с годишнината от социалистическата революция през 1944 г./. В периода до 1972 г. панаирът променя облика си и се опитва да се възстанови в традиционния си вариант. От 1953 до 1972 г. панаирът се провежда на различни места в града, най-често на площада, където сега е Автогарата и стига до парка, където е пазарът за животни /т. нар. "хайван пазар"/. Панаирът е бил и на територията на Кооперативния пазар и пред "Зърнени храни", но местата са били неподходящи като площ. След това панаирът е бил… забранен. Впоследствие и забравен.

Така до началото на 90^-те години на ХХ век. С решение на Общински съвет - Силистра се определя датата 14-ти септември - Кръстовден за Празник на Силистра. Есенните празници на Силистра по традиция продължават до 1 октомври - датата на възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България преди 70 години.

Още първата година от възобновяването на празника през 1992 г. около 130 различни щанда се разполагат по централната улица "Симеон Велики". На общинския пазар, който и в останалите дни на годината има панаирен вид, са разположени 40 нови сергии, които впоследствие остават там. Провежда се и закрито изложение в Младежкия дом, на което много местни и гостуващи фирми от страната предлагат продукцията си.

През 2010 г. дните на Силистра започнаха с 12^-тото издание на есенното търговско изложение. В него по традиция се включат фирми - производители и търговци на стоки от леката промишленост от цялата страна, както и представители на популярни автомобилни марки. Щандовете са разположени на централния градски площад, а зад сградата на общината са монтирани атракциони. В навечерието на официалния празник Силистра за единайсети път е домакин на Националния фестивал на старата градска песен "Дунавски спомени". За втора поредна година за Кръстовден в Силистра гостуват икони и свети мощи от Киевско-печорската лавра, които с литийно шествие биват отнасяни до православния храм "Св. Св. Петър и Павел" за поклонение.

На Кръстовден площад "Свобода" остава запазена територия за децата на Силистра и техните приятели от близо и далече. В сутрешните часове там се провежда пленерът "Аз рисувам моята Силистра",а вечерта е големият празничен концерт.

Народът нарича празника Кръстовден, не само заради Кръста, а защото слънцето тръгва назад, връща се към зимата, и нощта и денят се кръстосват, в смисъл че стават равни по времетраене. На този ден се пости - "говее се за кръста", макар това да се схваща не в евангелския, а по-скоро в битово - житейски смисъл - за предпазване от болки в кръста.

Народният празник Кръстовден е свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. Както на Симеоновден, така и на Кръстовден започва есенната оран и сеитба. На този ден се "осветява" семето за посев. Свещеникът обикаля къщите и харманите, ръси със светена вода. Стопаните го изпровождат с дарове - жито и други продукти от новата реколта. На Кръстовден започва и гроздобера, затова този ден се нарича още и "гроздоберник". Жените носят първите откъснати гроздове в черквата, за да ги освети свещеникът. После ги раздават на близки и съседи с пожелание за здраве и добра реколта.

Въпреки че църквата препоръчва строг пост в отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове на които се колят курбани за здраве, плодородие, добруване на семейството и селищната общност, нареждат се богати трапези придружени с песни и танци. След Кръстовден започват есенните седенки.

На този ден празнуват чикракчиите - лечителите които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници. Те са на особена почит на този ден. Празнуват и именниците: Кръстьо, Кръстин/а, Кръстан/а, Кръстил.