Дуросторум - Дръстър

основан от император Траян

На пръстите на едната ръка се броят българските градове, които могат да съперничат по богатство на историческото минало на Силистра. Градът е наследник на римския Дуросторум (в превод "яка крепост"), основан от император Траян. За първи път името му се споменава в 105 г. През 169 г., по времето на император Марк Аврелий, Дуросторум става муниципия – самостоятелен град (през 1969 г. беше чествана 1800-годишнината на града, а през 2006 г. и 1900-та) и се налага като център на римската провинция Долна Мизия. Градът е едно от ранните средища на разпространение на християнството. През 303 г. в него е посечен войникът Дасий и изгорен местният жител Емилиян, и двамата радетели за новата християнска вяра. Обявени за светци, те фигурират в католическия календар.

Тук е роден през 390 г. големият пълководец Флавий Аеций, разгромил страшилището на Рим – хунския вожд Атила. Градът е посещаван от императорите Диоклетиан и Валант. Наследникът на Рим – Византия, възстановява разрушения за пореден път град по времето на император Юстиниан през VI век и го именува Доростол. До 600 г. е епископски център.

Българите го наричат Дръстър и след приемането на християнската вяра става главният религиозен център в страната. По време на византийското владичество е главен град на областта Подунавие. През 1074 г. тук избухва въстание срещу византийците, ръководено от Нестор. През XIII-XIV век градът е важна крепост на българско царство. През 1388 г. е завладян от влашкия войвода Мирча Стари, а от 1413 г. е в пределите на Османската империя.

Днешното си име получава по време на турското владичество, като резултат от предхождащите – Диристър и Дристра. Около 1695 г. в Силистра е роден Партений Павлович. Край Силистренската крепост (всъщност крепостите били две – Меджидитабия и Арабтабия – на двата хълма над града), станала впоследствие част от отбранителния четириъгълник на турската империя (Русчук – Силистра – Варна –Шумен) са се сражавали големите руски пълководци Румянцев, Суворов, Багратион, Кутузов, Дибич Забалкански, през серията Руско-турски войни от края на ХVIII и първата половина на ХIХ век.

През 1958 г. силистренци получават в дар ключа на силистренската крепост, взет като трофей на 12 юни 1810 г. от пълководците Каменски и Кутузов и пазен в Санкт Петербург. От 1828 до 1835 г. Силистра е свободен град, след като го превзема руска войска, ръководена от капитан Георги Мамарчев (българин на руска служба). При руската обсада през 1854 г. е участвал великият писател Лев Николаевич Толстой. От 1812 г. в Силистра има килийно училище, а от 1891 г. – педагогическо. Тук, (както и в Русе и в Лом), е бил преподавател по физическо възпитание швейцарецът Луи Айер, свързан с популяризирането на много спортове у нас, загинал като офицер през Първата световна война край Дойран. От 1913 до 1940 г. градът е в пределите на Румъния.

* Снимката е с изключителни авторски права, принадлежащи на ДРЪСТЪР МЕДИЯ ГРУП ЕООД, чрез законния си представител ГЕОРГИ ПЕТРОВ МАРКОВ. Използването и без писмено разрешение е забранено и ще бъде преследвано по съдебен път!