В зала "МаксиМ" на БТА се проведе дискусия и представяне на новия ноемврийски брой на списание ЛИК, посветен на 180-годишнината от излизането на първия български вестник "Български орел".
Участници с водещ доц. Георги Лозанов дискутираха ролята и държавотворческите функции на българската преса. От името на гилдията в Силистра от Национален клуб на БТА се включиха кореспондентът на Агенцията Александър Леви и Йордан Георгиев - председател на Дружеството на журналистите. Студиото в крайдунавския град не бе сред включените с изява в ефира, но Георгиев представи 141-jа годишнината на печата в Област Силистра чрез подробно експозе. В предишни подобни издания БТА Силистра участва и в поводи, посветени на Алеко Константинов и БТС, Пенчо Славейков, хоровите традиции в България и др.
От сайта на СБЖ: "През 2026 г. се отбелязват и още две знакови годишнини, свързани с печатните издания у нас - 375 години от "Абагар" на епископ Филип Станиславов - първата българска печатна книга с новобългарски езикови елементи, и 220 години от издаването на "Кириакодромион, сиреч Неделник" от Софроний Врачански - първата печатна книга на новобългарски език".
И още: "Всичките народи около нас си издигнаха главите и виждат по света що става и какво трябва да правят", казва издателят на "Български орел" Иван Богоров, дал си сметка, че вестникът, докато разказва "що става", ще разшири кръгозора и ще мотивира действията на българите", пише доц. Лозанов. По думите му така те "като другите народи ще се ползват от правото на информация, което води след себе си правото на мнение, а то пък е задължителна предпоставка на общественото мнение". Проф. Константинова припомня, че Константин Фотинов е първооснователят на българския периодичен печат със сп. "Любословие", излизало в Смирна, днешния Измир, през 1842, 1844-1846 г.
"Не трябва истината в журналистиката да бъде въпрос на гледна точка. Не е професионално да не се спазват стандартите. Разбира се, може да се посочат много примери от историята на медиите за лоша и поръчкова журналистика", казва в интервю за списание ЛИК гл. ас. д-р Тодор Панайотов - историк, журналист, изследовател и университетски преподавател. Първата новина е от 1899 г., когато БТА цитира новина от 9 януари от Цариград, в която се казва, че "притежателят на вестниците "Малюмат", "Сервет" и др. Тахир бей съобщава, че щял да почне да издава един български седмичен вестник под заглавието "Новини".
Първият силистренски вестник - есента на 1885 г.
Първият тутракански вестник - есента на 1887 г.
Да припомним текста на "Есе за медиите в област Силистра по заглавия на вестници и списания от 141 години насам"
Според ехото в "МИЗИЯ", "ДОБРУДЖА" и като цяло в "СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ" в поредната "ПРОЛЕТ" е винаги "ВРЕМЕ" като по "ТЕЛЕГРАФ" да чуем протяжната мелодия на "КАВАЛ" покрай песента на мотора на "КОМБАЙН" в полето. Тя е нашата разпознаваема по света ТРИБУНА - едновременно "ДЕЛИОРМАНСКА…", "ДОБРУДЖАНСКА…", "СИЛИСТРЕНСКА…". И още: без противопоставянето "ДА и НЕ" от зората на демокрацията тя е свят "НОВ ГЛАС", наша откровена "ДУМА" за "ДЕМОКРАЦИЯ" и "СПРАВЕДЛИВОСТ". И свежа "МИСЪЛ" за нежна "ПРОБУДА" и лелеяна "ПРАВДА". За да си пожелаем отново "УСПЕХ (СИЛИСТРА)" над хоризонта на истинския и неповторим "СВЕТЛОСТРУЙ". Да посрещнем с възторг поредната "ЗОРА" над древния "ДРЪСТЪР". В него се е стаил бойкият "ДОБРУДЖАНСКИ ЗОВ", роден от необозримия "ДОБРУДЖАНСКИ ЖИТЕН ФРОНТ" - пълният със зърно "ЗЛАТЕН КЛАС". С него с право се гордее от векове непревземаемият "ПОРТ СИЛИСТРА", изграден на изпънатия край р. Дунав като лък красив "СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ", описван, макар и за кратко от "ДУНАВ НЮЗ" в зората на XXI век - своеобразна "ВИЛА" за "САМОЗАЩИТА" на общественото самосъзнание.
Някъде наблизо къдроглавият "ПЕЛИКАН" продължава да бъде сред неизменните "З ОТ 7" чудеса на Крайдунавска Добруджа. Той е чакмак за "ДУЛОВСКА ИСКРА", отзвук от "ТУТРАКАНСКИ ГЛАС", символ на "УСТРЕМ" в Главиница, неповторим "ИЗГРЕВ" в Алфатар и на "ИЗВОР" за живот в Кайнарджа - едно от "Местата на мира в Европа". Ударно начало е и за Добруджанската къща в Алфатар, където през 50-те години на миналия век със завидна "ДЕТСКА РАДОСТ"са отсядали неведнъж за романтична "ДЕТИНСКА ПОЧИВКА" видни журналисти от БНР, в. "Септемврийче" и сп. "Жената днес". Там в самобитна обстановка те са подготвяли с много любов новия вестникарски брой на ВЕСТНИКА НА МЕСТНАТА МОТОРНО-ТРАКТОРНА СТАНЦИЯ, вписващ се в традицията на своеобразното "НАРОДНО УЧИЛИЩЕ" на вестникарството у нас.
За всички тези издания има място във всяка "УЧИЛИЩНА СБИРКА" и в библиотеката на любимото ни "НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ". Защото вестникът е "РЪКОВОДИТЕЛ" на делата ни. Той е едновременно "САМОЗАЩИТА" и "КАПИТАЛ" по силистренски, но е и израз на "НАПРЕДЪК" по тутракански. И в същото време е интересен "СЪБЕСЕДНИК" в стил "СИЛИСТРА ПЛЮС" в скучната провинциална "НЕДЕЛЯ" - съботно издание за забава към "НОВА СИЛИСТРЕНСКА ТРИБУНА". Преди да бъде възродена само за пет години - 2014-2019 г., предишната му посестрима от тоталитарния период - "СИЛИСТРЕНСКА ТРИБУНА", на практика най-дълголетният самотник на вестникарското поприще - от 1956 до 1991 г. Той е лъч от "СВЕТЛИНА" на "СТУДЕНТСКИ ПЛАМЪК", отблясък от шарения "СПЕКТЪР (СИЛИСТРА)" на Добруджа и пъстроцветие от вечния "КАРНАВАЛ" на живота. За него понякога свидетелстваше дори официозното издание "БЮЛЕТИН НА ОБЩИНА СИЛИСТРА", излязъл в 100 броя в първата десетилетка на милениума, преди да спре да живее, вероятно завинаги. Но още в играта в най-големия град на Добруджа е излизащият в извънредна периодика "СИЛИСТРА ПРЕС", за да има платформа за спомени "черно на бяло" от далечното минало - отзвук от геройствата в годините на силистренския "ПОДЕМ" в стари и нови времена, както и за защитавалите добруджанската кауза "под робство" в Стара България видински вестници "ВЪЗХОД" и "ПРОСВЕТА". В "ДОБРУДЖА" всяка публично изразена "МИСЪЛ" е своеобразен писмен "АРХИВ" за "нещата от живота" в "най-северния север".
След 141-годишна история вестникът като медия в Крайдунавска Добруджа видимо е последният "СИЛИСТРЕНСКИ ПАТРИОТ", който засега няма намерение да се пресели при "ОРКУС" - бога на мъртвите от римската митология. Защото все още има издатели ентусиасти, верни читатели, журналисти мохикани и вещи библиотекари, на които име свидно да попълват фондовете си с нещо вечно. За да има след време кой да изследва времето, както ние го правим днес, все едно навлизайки сред четящите хора с трепет, за съжаление с все по-малко "ОБЯВИ" за житейски намерения, но с все още живата надежда за възраждане на вездесъщия тандем "БИЗНЕС И РЕКЛАМИ".
Авторът на есето Йордан Георгиев пред "стена от вестници и списания - местно производство" през м. март 2010 г., когато бе подредена за пръв и последен път изложба от първи страници на 70 вестникарски издания, излизали в Силистра и областта от 1885 г. до тогавашната дата, когато е чествана с нарочна изложба от СБЖ годишнината на организираното журналистическо движение в България.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
