Мозъчен тръст за медийна политика ще регулира медийната среда в Европа?

Мозъчен тръст за медийна политика ще регулира медийната среда в Европа?

Регион: България Категория: Общество Публикувано: Прегледи: 1027
Мозъчен тръст за медийна политика ще регулира медийната среда в Европа?

В началото на м. март в Европейския парламент в Брюксел се проведе дискусията "Свободата на медиите в опасност: национален опит и европейски инициативи". Тя бе дело на групата "Социалисти и социалдемократи", втора по големина в ЕП, след тази на Европейската народна партия, чиито представители също бяха наблюдатели на форума. От българска страна участваха евродепутатите-социалисти Ивайло Калфин, Илияна Йотова, Кристиян Вигенин и Евгени Кирилов, както и колегите им-либерали от групата на АЛДЕ Филиз Хюсменова и Станимир Илчев. Специално поканени за присъствие на дискусията бяха 25-ма български журналисти от БНР, "Труд", "24 часа", "Дума", "Стандарт", "Сега", "Българска армия", както и от различни вестникарски, и електронни регионални издания от Велико Търново, Кюстендил, Плевен, Ловеч, Силистра, Кърджали и други градове на страната. За целта Илияна Йотова използва правото си на евродепутат да поеме български избиратели за сметка на европейските данъкоплатци. В групата бяха депутатите Антон Кутев и Петър Корумбашев от ПГ на КБ. На практика браненето на свободата на медиите започна през м. декември в София чрез дискусията под надслов "Свобода на мисълта, съвестта и медиите", организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в България, в партньорство с Организацията на медиите в Югоизточна Европа.

От българска страна в дискусията страна взеха участие Борислав Цеков, директор на Института за модерна политика и журналистката Валерия Велева от в. "Труд". Националните проблеми, свързани със свободата на пресата, бяха обсъдени от представители на Центъра за независима журналистика в Румъния, Кралския университет "Сигизмунд" в Унгария, Националната федерация на италианската преса и Международната асоциация на журналистите, включваща 77 национални печатни асоциации от над 100 страни, и др. организации от Испания, Италия, България, Румъния и Унгария.

По мнение на редица наблюдатели,

ще е много полезно създаването на мозъчен тръст за медийна политика,

който да разработи насоки към правителствата в страните от ЕС за регулация на новата медийна среда. Зад тази идея трябвало да застанат Европейският парламент и Европейската комисия, които да създадат политически независими структури за публичната им подкрепа. За да се преодолее кризата в т. нар. "етична журналистика". Защото, "има влошаване на свободата на медиите в Европа след влизането в сила на 1 декември 2009 г. на Лисабонския договор, който е за реформи на Европейския съюз, като с въвеждането на редица институционални промени се целеше да се подобри функционирането му", бе заявено още на старта на първия панел на дискусията. Това налагало час по-скоро "да се задвижи системата за ранно предупреждение и бързо действие". Проблемът избухнал през септември м.г. в Унгария, когато ред законодателни инициативи подсказали теми, за които трябва да бъдат сезирани Европейският съд в Люксембург и Съдът за правата на човека в Страсбург. Както и Службата за външна дейност на Европейския съюз, която следи основните права.

Според различни специалисти, докладвали пред форума,

"липсва въображение за намиране на правно основание за европейски инициативи и решения, свързани с подобряване на условията в европейски мащаб на свободата на медиите".

За да бъде спазена Хартата за правата на човека и да има приложимост на европейското право, което е задължително за страните-членки. Признава се, че 4 са властите, на които сме подвластни в публичното пространство: икономическа, финансова, медийна и рекламна.

"Гражданското общество трябва да си върне територията за свобода на информация, за да даде ясен европейски сигнал", твърди Борислав Цеков, който има опит на депутат в НС на България и на главен секретар на националния ни омбудсман. Пак според Цеков, в България от 1,5 г. има ерозия на основни права и свободи, вкл. и чрез замисления Закон за обидата и клеветата. "Никога медийната среда в България не е била така дискретидирана, замърсена и несигурна, а журналистите да работят в климат на страх", обяви журналистката Валерия Велева. Характерен е натиск от управляващите и от финансовите групировки. "В България медиите се продават и купуват като мебели, а журналистите - като футболисти", обяви още журналистката с 20-годишен опит в пресата. "Собствениците на медии у нас имат по правило друг бизнес и враждуват със себеподобни собственици, а враждата се пренасяла между медиите и сред журналистите", коментира журналистката. Все повече им били необходими млади, неопитни и послушни журналисти. Недопустимо било да има корпоративна журналистика, обслужваща всякакви обединения с икономическа цел.

"Борбата за журналистика е борба за сериозна политика",

e мнението на Петър Корумбашев, депутат от КБ в българския парламент. Според него, в "българския случай" се борим с герои, като че ли излезли от филма "Кръстникът". Дискусията, започнала в София и продължила в Брюксел, трябва да я има и занапред, но в Европейския парламент, вкл. и чрез депутатите от ЕНП, които да "проверят" дали са доволни от "десницата" в Европа, пак по отношение на свободата на информация и на медиите. За "трудна година" за журналистиката в Европа говори и българският евродепутат Илияна Йотова. Тя потвърди впечатлението на колегите си от България, че досега не е имало война между журналистите и лични нападки между тях, а вече по-често медиите ни трудовият кодекс не важи за тях.

Нееднозначна е ситуацията и във Франция. Там съществува недоверие към журналистите, предизвикало отдръпване и дистанциране от работата им, за разлика от уважението от 80-те години на миналия век. По повод аферата "Бетанкур", сегашната ситуация приличала на тази от 30-те години.

"Като по-тревожна и по-опасна, отколкото се мисли", бе определено положението в Румъния. Не север от река Дунав има дори абсурдни предложения, като това, "всяка година всеки журналист да минава...психиатричен преглед"; навлизане на регламент за лицензиране на печатни издания; промяна в разпределението на времето за реклама с цел облагодетелстване на медиите, близки на управляващите и т.н. "След одобрение от парламента предстои влизане в сила на така нар. "Стратегия за национална отбрана", в която медиите са отбелязани като "уязвимо място", следователно са "заплаха за държавата"", твърди Йоана Авандани от Центъра по независима журналистика в Румъния.

В Италия смятат, че политическата власт също упражнява натиск над медиите, вкл. определя правилата за реклама, дори и в публичните телевизионни канали, на практика подчинени на министър-председателя. "Предстои да бъдат "купени" от управляващата групировка и основни вестници в Италия, което обрича страната на малко независими издания, собственици на медии и свободни журналисти", заяви Роберто Натале от Националната федерация на италианската преса. На 12 март в Рим тамошните журналисти излизат на улицата, за да протестират срещу произтичащото в медийния бранш, в който се очаква финансова блокада за независимите медии, предвид тенденцията за завладяване на медийния сектор от страна на управляващите, обяви спортният журналист Карло Верна, съветник на Профсъюза на журналистите в телевизия Раи в Италия.

В страните, представени на дискусията, се твърди, че все по-често, вкл. и у България, банкови консорциуми са издатели на медии, изпълняващи поръчки на управляващите. Отчита се все по-голяма финансова зависимост на медиите, което гарантира контрол над тях, както и засилен икономически натиск над журналистите.

В международните си структури журналистите споделят спора за това "дали има нужда от закон срещу конфликта на интереси и дали ни трябва европейски закон, както и регламент за гарантиране на стандартите в това отношение".

"Информационният плурализъм и медийната свобода са основата на демократичното общество",

е есенциалният извод от дискусията, проведена в Брюксел, а според румънските представители, "свободата на изразяване е малка сноциална ценност".

Според Ейдън Уайт, председател на Международната федерация на журналистите: "Журналистите в Европа са разтревожени и ядосани заради политическото неразбиране и безразличие, но има мобилизация сред тях в страни като България, Румъния и Унгария, за да обсъждат теми като тази за етичната журналистика и за отговорното използване на информацията". Той смята, че не е необходим специален доклад по въпроса дали се спазват основните ни права по отношение на свободата на информация, тъй като събраната информация от страните в ЕС е надеждна.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ




Коментари
left
right