Експертна оценка на съвременната българска медийна ситуация

Експертна оценка на съвременната българска медийна ситуация

Регион: България Категория: Анализи Публикувано: Прегледи: 616
Експертна оценка на съвременната българска медийна ситуация

Ако искате да обидите някого му кажете, че е "бетер от журналист". Това се случва след като в продължение на години те се лутат между пазарно ориентираната жълта журналистика и журналистика, използвана за лични или партийни цели. Случва се след като от години масово не се спазват елементарни правила в занаята, в търсене на сензацията и нежелание да се поставят важните и сериозни въпроси на дневен ред. Журналист звучи обидно след като двайсет години журналистиката служи на чужди интереси, на чужди портфейли. На лице е една добре развита медийна система, която чудесно се справя с регистрирането на новините, но не и със задълбочено вникване какво ги е предизвикало. Лесно проследимо е желанието да се профанизира обществото и същевременно да бъде отвратено от всичко и от всички, да му бъде насадена една гражданска импотентност. Така в праймтайм предаванията, веднага след показването на една вече затвърдена в обществото, изродена вторична реалност следва нейната противоположна алтернатива - сладникавата история на поредния представител на бляскавия хайлайф. Внушението е ясно, а ценностната система, наложена в обществото - пагубна. Стигнали сме до момент, в който медиите не отразяват държавата, но самите те са добро нейно отражение.

Спорно е дали безразличието на аудиторията е умишлено насадено или се дължи на неспособността на медиите да покажат колко наистина важни са значимите теми (дали от некомпетентност, дали от самоцензура), но то е факт. При печатните издания наблюдаваме значително по-малък тираж на големите информационни всекидневници, за сметка на скандалните, шумни и интересни за четене, жълти издания. Едва няколко радиа си позволяват да финансират публицистични предавания, които въпреки техните журналистически качества са пренебрегвани масово от публиката. Телевизията е най-голямата по аудитория и най-трудната за финансиране медия и вероятно затова се е отдала на лесносмилаемо съдържание, а публицистиката е превърнала в едно голямо кухо шоу. Дори новинарските емисии се борят за вниманието на аудиторията и развлекателната функция при тях често надделява над информационната. От друга страна с масовизирането на интернет "правилата на играта" започват да се променят. Блоговете се превърнаха в един отдушник на активни млади хора, около които постепенно се заражда едно все по-силно чисто и неопетнено гражданско общество. Въпреки това най-четеният информационен сайт в мрежата Dnes.bg се списва от журналисти аматьори.

И макар тенденциите в медиите да са еднородни за всички канали, помежду си те се различават значително и е редно, обрисувайки медийната ситуация в страната, да ги разглеждаме по отделно.

Печат

Периодичните печатни издания изиграват особена роля по време на българския преход. Вестниците са единствената медия получила своя плурализъм още с падането на комунизма - радиото и телевизията дълго са ограничавани от медийни закони. Журналистите бързо подхващат желанието на българина да "вика", след като толкова време е мълчал. В отричане на старото езикът им става остър и изпълнен с жаргонизми. Големите и интригуващи заглавия привличат читателите. Статиите носят силен обществен резонанс, а какво пише в тях е решаващо и за формирането на общественото мнение. Новото хилядолетие обаче пресата посреща силно таблоидизирана. Относителната стабилност в държавата, както и развиването на новата частна национална телевизия БТВ, са силни фактори за намаляването на интереса към печата. Той завършва своята таблоидизация и се подготвя за трудни години, в които ще загуби своята водеща роля, ще намали тиража си и ще търси нови начини да привлече аудитория и влияние.

В колонката си във в. "Сега" Дмитри Иванов веднъж споделя, че докато в началото на прехода всички са делели вестниците на леви и десни, той ги е делял на такива с и без кръстословица. И наистина днес единствения ясно отявлен като партиен вестник е в. "Атака". Сред другите дори "Дума" свободно критикува БСП и става трибуна за вътрешни противоречия. Няма голямо значение дали ще прочетеш дописките в лява или в дясна медии, информацията най-вероятно ще си прилича. Разликата идва в качеството на самите вестници. Някъде горе, най-близо до еталоните за качествена журналистика, се нареждат всекидневниците "Дневник‘, "Сега" и "Пари", които дори с малката си аудитория, често успяват да предизвикат силен интерес и обществени дебати. До тях стоят седмичните издания "Капитал" и "Тема". По-жълти, с по-скандални заглавия и по-блудкави текстове, но отново инвестиращи в авторова и разпознаваема журналистика са изданията: "Труд", "24часа", "Стандарт", "Новинар" и "Класа". Далеч от качествената журналистика и близко до традиционния таблоид са изданията на "Нова българска медийна група". Погубеният в. "Монитор" и абсурдния седмичник "Политика" не се впускат в конкуренция с в. "Телеграф", чийто тираж бива обявен като високите днес за страната 130 000 (колко от тях се продават не става ясно). Той като типично жълто издание привлича с евтина цена, кратка и незатормозяваща информация, неизискваща каквото и да е следене на политическата среда, както и с множество "благинки" като родно голо момиче на цялата трета страница, голяма кръстословица, страница с вицове и много спорт. За в. "Телеграф" особено показателна е и последната страница където се публикува криминалната хроника. Любопитни, интересни, но грозни са публикуваните там заглавия като "Баба закла внучето си" и "Братя убиха баща си". Най-долу в класацията са и вестниците четени от най-слабо образованата публика. В "Уикенд", "Галерия", "Торнадо" и другите "политическо жълти" издания. Често информацията в тях или не е проверена или е сътворена от някой журналист с добра фантазия. Темите на броя в тях приличат повече на конспиративни теории за родната политическа действителност, отколкото на новини. При тях се наблюдава абсурдът политически дебат да бъде принесен на толкова ниска трибуна. Но това не е учудващо. Масовата им и слабообразована публика е лесноподатлива на манипулации, което ги прави подходяща трибуна за много политически дебати.

Ако така се опитаме да обобщим медийната обстановка сред печатните издания, стигаме до неприятното заключение, че таблоидизацията вече е установен фактор, който никой няма желание да променя. Тя обаче е и причина за прогресивно намаляване на аудиторията, както и за също толкова бързо изчезващото доверие в тези медии.

"Нова българска медийна група"

Медийната група е такъв особен фактор на пазара, че заслужава да бъде разгледана и самостоятелно. Тя притежава изданията "Телеграф", "Уикенд", "Монитор", "Политика", "Меридиан Мач", както и телевизиите "BBT"и "TV7", а напоследък дори и няколко информационни интернет сайта. Приписвана на едни бързо успели майка и син, тя всъщност е създадена по време на предишните два кабинета, и по тяхно време "играеше" в тяхна полза. НБМГ бива финансирана от "Кооператиративна търговска банка", която от години има привилегията да обслужва голяма част от държавния бюджет. Така тогавашните правителства създадоха един прецедент, напомнящ толкова години по-късно за т.нар. змийски фондове. Медиите на управляващите са със слабо застъпени политически коментари, с печелившо скандални заглавия, с профанни теми, с голи момичета и с отвратителна криминална хроника. Това е една индикация, че профанизирането на информацията, налагането на аполитичност и пълна незаинтересованост у читателя (избирателя) е въпрос на държавна политика. Още с идването си новите и променените издания на групата успяват да се наложат на пазара. Това води до една тиха война, която продължава между изданията на НБМГ и другите вестници. Така стигаме до куриозни случки на техните и не само страници. Например, след публикуване на поредица от статии за собствеността на НБМГ в изданията на Иво Прокопиев, същият бива очернен в отличена на като платена публикация (с неясен подател и платец) на страниците на в. Вашингтон Таймс като "български олигарх". По-местни мерки взема медийната група и когато се засяга на карикатура публикува във в. "Сега", където малкият Делян Пеевски плаче на майка си "Ирен Кръстева", която държи пазарска количка: "Стига толкова вестници, искам футболен отбор". Карикатурата е последвана от поредица публикации насочени директно срещу бизнеса на собственика на в. "Сега" Сашо Дончев. От групата на "Часовете" и "Труд" също не са доволни от държавната медийна група и пожелават да бъде проверено дали вестниците и не се предават под тяхната себестойност.

По-важно е обаче, че след смяната властта приема завареното положение. Вестниците, които до деня на изборите през 2009-та плюха до последно ГЕРБ, точно за нощ преобърнаха напълно отношението си към тях. Вече по време на втората година мандат ГЕРБ не показва желание да преразгледа кои банки управляват парите от бюджета, а от там и да промени състоянието на медийната група. А и защо, нали им е изгодно?

Радио

Радио публицистиката в България е силна, но е твърде малко. От огромното разнообразие на радио канали една няколко си позволяват екстрата да включват и интересни и разнообразни предавания, вместо да пускат просто плейлисти с музика. От тези няколко едва две-три поддържат публицистични такива. БНТ и Дарик радио впечатляват с добре школувани и обиграни радио водещи, които знаят как да притиснат събеседника си и да се доближат най-близо до истината по време на интервю. И докато при БНТ наблюдаваме една културна умереност на политическите предавания, при Дарик радио по-добре е застъпен шоу елементът, който да направи важното интересно, което е особено трудно предвид характеристиките на този канал. И в двата случая обаче аудиторията или е малобройна или рядко се заслушва какво се говори в студиото. Напоследък и други радиа правят опити да раздвижат този пазар, но без особен успех.

Телевизия

При телевизиите нещата стоят по-различно. Поддържането им е твърде скъпо, за да бъдат държани било то и на загуба, както се твърди за някои печатни издания. По големите от тях са собственост на чужди инвеститори (с изкл. на БНТ). Техните програмни стратегии поставят на първо място печалбата. От там възникват и най-големите им проблеми.

Поддържането на широка и разнообразна палитра от публицистични предавания е не само скъпо, но и неизгодно. Ето защо много повече са евтините и ефектни шоу програми и риалити формати. Стига се до абсурда да съществуват в една продукция публицистични и шоу елементи. Така Карбовски или Росен Петров малко след като показват "черната и мизерна наша държава" (характерно за вторичната реалност, която се изгражда в предаванията им) или веднага след разговора им с някой министър сменят настроението и си бъбрят с някоя от многото чалга звезди на родния хоризонт. В Господари на ефира, покрай забавните телевизионни гафофе, бива въведен шоу елемент с разследващ характер, както смятам за най-удачно да бъде наречен той. Другите изцяло разследващи предавания, които напоследък стават популярни, също не се различават по нищо от едно шоу. При тях истината се изгражда не чрез доказани правдиви методи, а чисто визуално в главата на зрителя: след показване на позицията на потърпевшия следват кадри как обвиненият не иска да бъде сниман. Всъщност БНТ най-често предлага добър пример за публицистика. Така например разследващото предаване "Открито с Валя Ахчиева" стриктно следва последователните стъпки в търсене на истината. И едните и другите разследващи предавания обаче си приличат по това, че се ограничават до измами на твърде ниско ниво.

И това не е резултат от политически натиск, а от чисто пазарен. Ако някой от политиците или обществените личности бъде засегнат веднъж в предаване, екипът се страхува, че той ще отказва за в бъдеще да гостува в телевизията. Това съответно би могло да повлияе на гледаемостта на самата телевизия. Така се стигна до парадокса, млада репортерка от Нова телевизия, по късно разплакала се в ефир, да пита премиера дали да бъде излъчен репортаж, уличаващ депутат от Герб в нарушения. Любопитното е, че от телевизията това беше представено като велик акт на Бойко Борисов, който с твърда ръка и напълно непоколебим наредил, щом е така да се излъчи и да не се жали народния представител.

Дори новинарските емисии в телевизионния ефир не се ангажират достатъчно с информативна функция. При подреждането им бива отделено твърде малко време дори на най-важните дневни въпроси, за сметка на репортажи как "средният кюстендилец" е пряко засегнат от тях. Този иначе утвърден още от списание Time похват може да бъде полезен, но не и да бъде използван като заместник на самите новини. Въпреки това явно публиката най-лесно го възприема и новините на БТВ, където похватът е и най-широко застъпен, са и най-гледани. Това не е учудващо, ако след новините най-гледан е последващия ги турски сериал.

Интернет медии

В интернет поне привидно положението не е много по-различно. Според авторитетния онлайн регистър Alexa най-посещаваните български онлайн сайтове, съответно на 12, 13 и 14-то по рейтинг в родното интернет пространство са съответно Sportal.bg, Dnes.bg и Vesti.bg. Значително по-долу са първите интернет издания на конвенционални медии - на 18-то и 19-то място, съответно заемани от Dnevnik.bg и btv.bg.

Впечатление правят три неща. Първо родната аудитория се интересува много повече от спорт, в сравнение с мястото му, отделено за него в медиите. Второ в страната не се наблюдава страх от използването на изцяло интернет издания, нещо повече, те задминават по посещения иначе наложени в ежедневието авторитетни медии. И трето дори тук печелят сайтове, които наблягат на по-любопитни новини, с по-интересни заглавия и по-важното изключително аполитични в своята същност. Sportal.bg и Dnes.bg работят извън принципите за журналистика и биват списвани най-често от неопитни писачи, чиято задача е да пълнят сайта с новини. Информацията се взема от агенции или от други новинарски сайтове, преработва се да е кратка и ясна и се публикува директно в сайта. Твърде често текстовете са изпълнени с правописни и дори граматични грешки, но това явно не прави впечатление на потребителите й. На тях им харесва да се чувстват осведомени, прочели новини минимизирани до чисто регистриращо ниво (без разследваща журналистика, без да се търси значението на новината в контекста на случващото се, без коментари). Политическите, икономическите и международните новини обаче са пренебрегнати за сметка на интересни и фрапиращи текстове с подобни заглавия: "Броиха $180 000 за китара на Джими Хендрикс", "Лейди Гага смени цвета на косата си заради Япония", "Да умреш на... своето погребение". Впрочем последният текст е и сред най-четените на сайта за деня.

Все пак трябва да обърнем внимание и на възможностите, които интернет дава на медиите. Така например с дълго следвана политика на експанзия в мрежата Икономедия успешно разширява потреблението и влиянието си. Интересен факт за тях е например, че при Дневник политиката за публикуване на сайта и за печатане във вестника е различна. Дори целевите аудитории се различават - вестникът е предназначен да бъде бързо прегледан от заети бизнес хора, а сайтът е насочен към по-масова, но отново търсеща по-качествено написана информация, аудитория. В резултат въпреки по-скромния тираж на вестника, онлайн изданието се радва на значително влияние и посещаемост. На добро приемане се радва и Капитал в twitter. Освен многото последователи и мигновения feedback (обратна връзка), с които се гордеят, те са и организаторите на конкурс за tweet съобщения на седмицата. Интересно е разминаването, което се получава между принципите онлайн и офлайн. Има случаи, когато спечелили tweet-ове не биват публикувани във вестника по решение на редактора. Така например около дразгите на новите собственици на "Труд" и "24 часа", съобщение, което се шегуваше, че "Труп" (както бива наричан вестника) ще търсят начини да направят хартията си по-мека и трипластова, беше избрано при гласуване от потребителите. В последствие обаче беше заменено от последвалото го по вот, защото моментът за подобни шеги, публикувани на самата медия, не е подходящ.

Така стигаме до:

Блоговете

Свободни и леснодостъпни места в мрежата, където всеки може да си каже всичко без да попада под каквато и да е цензура. Така в тях намират място обективни или пристрастни текстове, изразяващи лично мнение, разказващи от името на директен участник или просто споделящи конкретни знания по даден въпрос (полупрофесионална техническа експертиза на записите на разговори на Бойко Борисов беше публикувана в блоговете). Понякога там намират място дори и стойностни художествени текстове. Пълно и свободно разнообразие. И докато блоговете в арабския свят станаха предводител на революциите, нещо наистина неочаквано и впечатляващо, то в България те са по-скоро един магнит за привличане и изграждане на качествено гражданско общество. Чрез тях преди няколко години бяха организирани например множество екопротести. Единствено блоговете, неограничени от нищо извън самоцензурата на авторите им, си позволяват да пишат за всичко. Така например докато традиционните медии мълчаха за сбърканата история с Мтел, като техен спонсор, в блоговете се срещаха множество текстове, които казваха това, което трябваше да бъде казано. Дори когато Мтел излезе с доклад за големи загуби, това отново беше оповестено единствено в интернет - важната икономическа новина беше пропусната във всички медии. В тях намериха и нова трибуна отстранени от телевизиите журналисти като Иван Бедров и Иво Инджев, които впрочем се радват на дадената им свобода там и на значително внимание от публиката. В този контекст дали блоговете са медии е чест повод на безсмислени спорове.

По-важното е обаче, че около тях се формира общност, предимно от млади хора, която се различава от масата по това, че не е "заразена" с аполитичността на обществото. Тя тихо, но често протестира срещу нередностите в държавата и то без да е необходимо да я докарват с автобуси и да й плащат. Протестите са мирни, но оригинални - като да се запалят свещи пред съдебната палата, обявявайки смъртта на съдебната система. Понякога се организират и просто мероприятия за забавление - като група от трийсетина човека да се слее с тълпата и при сигнал всички да замръзнат в позициите в които са застанали за няколко минути. Акт без каквато и да била символика, който се прави просто за забавление и който остава изключително непонятен за охраната на съответното място. Общо взето такава е картината на тази общност зародила се по целия свят с възникването на блоговете - млади, активни, веселящи се хора, които знаят, че не трябва да остават безразлични към света, в който живеят и най-важното - свободни.

Медиите не отразяват държавата, но самите те са добро нейно отражение.

В заключение можем да кажем, че въпреки някои надежди за положителна промяна, медийното ниво в страната е на много ниско. Отгледаната с години аудитория отдавна не се интересува от регистриращата и то "през криво огледало" журналистика и ако потребява медии го прави повече за забавление. Черната картина на света представена в тях все по и по-сензационно в търсене на все повече читатели всъщност отдавна ги е загубила. Същевременно в страната се говори за "медиокрация", подобна на тази при Силвио Берлускони, но не толкова видна. Управляващите политици са изработили свои лостове за контрол над медиите, а това единствено губи читатели, на които им е все по-интересно да си гледат спокойно лайфстайл новините и "да не се занимават с глупости, които не зависят от тях". "Каквото си посееш, такова ще пожънеш" се казва в българската поговорка, така това, което хората търсят в медиите днес е резултат от това, което е било предложено вчера. Надеждата е, че опитите за качествена и сериозна журналистика ще бъдат разпознати като добра бизнес алтернатива и постепенно ще променят навиците на масовата аудитория. И дано е прав бившия редактор на l’EuropeoКалина Андролова, когато в интервюто си за в. "Култура" - "Баничари в медийния бизнес" казва:

"В България има насадени формули за бизнес, че единствено пошлото забавление носи печалба. Затова медиите са изпълнени с безсмислени предавания. Е, не е така! Един ден някой ще забележи, че има истински глад за знание, и - обещавам ви - ще забогатее от това."

Материалът е курсова работа на Станислав Касчийски - първи курс журналистика СУ "Св. Климент Охридски"

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ



Коментари