Заглавие няма да сложа аз. ( Боли ме да го изрека на глас!)

Заглавие няма да сложа аз. ( Боли ме да го изрека на глас!)

Регион: България Категория: Личен коментар Публикувано: Прегледи: 7998
Заглавие няма да сложа аз. ( Боли ме да го изрека на глас!)

Контейнерите за боклук до блока.

Тук всяка сутрин идваше жена,

във вехти дрехи,слаба ,невисока,

с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата,

отделяше полезните на вид.

Изглеждаше ми странно тя позната,

в походка,маниер,гърбът - превит.

Бях все зает,началник-в общината,

до службата ме караха с кола.

И само сутрин, точно до вратата

я виждах - беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори.

Попита ме с усмивка за часа.

Невероятно близка ми се стори.

И я познах - познах я по гласа.

Бе моята учителка любима

в последния гимназиален клас.

Заместваше почти една година.

Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -

УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.

В бюрото нещо търсех, нещо чистех-

бях станал ученикът - Божидар.

Не бе познала в мене ученика.

Самият аз бях доста променен -

солиден, тежък, лика и прилика

с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.

Прекрасно утро. Неработен ден.

В боклука ми на дъното прибрано

лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.

Изсипах кофата с боклук завчас.

И без дори главата да повдигна,

прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил 300 евро,

кафе, парфюм, кутия с шоколад.

Вълнувах се и бе ми малко нервно,

но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.

На входната врата се позвъни.

Излязох да отворя - никой няма.

Пред прага - плик, кашончето - встрани.

"Не те ли учих драги Божидаре,

че всяка работа краси Човек.

Дори и бедността от Бога дар е,

дори и в двадесет и първи век.

Нима в очите ти съм просякиня?

Срамуваш се да поговориш с мен.

Обратно връщам твойта милостиня

и знай - ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.

Клошар съм, няма как, не върша грях."

Това прочетох, щях да се убия.

Учителката вече не видях.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ




Коментари
left
right