Венцислав Димов, етномузиколог: Свършиха златните времена на Чалгата Попфолкът е не само музика, той е и кривото огледало на днешното ни общество

Венцислав Димов, етномузиколог: Свършиха златните времена на Чалгата Попфолкът е не само музика, той е и кривото огледало на днешното ни общество

Регион: България Категория: Интервюта,Общество Публикувано: Прегледи: 2130
Венцислав Димов, етномузиколог: Свършиха златните времена на Чалгата Попфолкът е не само музика, той е и кривото огледало на днешното ни общество

- Г-н Димов, защо приехте да участвате в провокативната изложба на наши съвременни художници срещу чалгата?

- Поканиха ме кураторите Светлана Куюмджиева и Весела Ножарова. Колкото и нескромно да звучи, включването ми към изложбата с хронология на развитието на чалгата от началото на прехода у нас беше важно. Обхващаме период от 1989 до 2008 г. Реших, че само със средствата на изкуството, било то и постмодерно, е трудно да представим феномена на попфолка, който е и социокултурно явление. Затова издадохме малка книжка, озаглавена "Кратък курс на чалгата", която стана част от изложбата. Включени са и позиции на различни интелектуалци от техни изказвания в пресата. Цитирани са текстове на песни, които дават представа за чалга мъжа, чалга жената, чалга секса, чалга политиката, чалга икономиката... Разбира се, с чувство за хумор.

- Успяхте ли да разговаряте очи в очи с някои от чалга звездите, да почерпите информация от извора?

- В етномузикологията имаме наш метод за изследване, който се нарича ключово наблюдение. За да навлезеш в темата, за да опознаеш явлението, трябва да го погледнеш и отвътре. Познавам се с много от утвърдените фолкизпълнители. Да кажем с Азис. Но вижте, освен че работя към БАН, през годините съм присъствал - като зрител или като водещ - на фестивални програми, концерти. Това ми помогна да опозная явлението. Реших да изследвам чалга културата, защото си мислех, че е непростимо науката да не й обърне внимание.

- Във видеоинсталация ученик рецитира "Едно ферари с цвят червен". Това реплика към подмяната на ценностите ли е?

- Чалгата не е само музика, но и кривото огледало на обществото ни. На това, което се случи и се случва в България. Прочитът на художниците наистина е критичен. И със сигурност няма да се хареса на много от компаниите, които издават тази музика. Както и е съвсем естествено елитите да реагират, изпитвайки чувство на срам и гняв. Да се отнасят негативно към явлението. Авторите просто представят своята гледна точка. Чалгата е агресивна, консумативна. Свързана е с родилните петна на демократичния преход. Ако искаме да разберем настоящето си, е добре да го погледнем и през чалгата. А когато клеймим чалгата, когато се срамуваме от нея, ние показваме, че не сме достатъчно зрели да погледнем с ирония и самоирония на процеси, които текат и са част от живота ни.

- Но не се ли получи така, че наши авторитети в старанието си да разкритикуват фолка започнаха да имитират вид дискриминация срещу чалга идолите?

- Да. Дискриминацията може да бъде естетическа, националистическа, та дори и расова. Често пъти по адрес на чалгата се казва, че е цигания. Че циганите били хората, които развалят българската култура... Ние можем да не се приемаме като ориенталски хора, но чалгата ни показва, че ние сме колкото европейци, толкова и ориенталци. Може да не се приемаме като мачовци, сексисти или мъже, които гледат на жената само като на обект на сексуални желания, но чалгата показва, че явно българският мъж харесва силиконови жени, които да са вечно млади, вечно чужди и вечно "хищни пантери". Но едва ли чалгата ни е виновна, че животът ни е такъв.

- А откъде идват корените й?

- Писателят Алеко Константинов пише още в "До Чикаго и назад" как българското е стилизирано за световните изложения. Символите ни са мускалите с розово масло, шопската носия, българските певачки и танцьорки. Разгръщал съм пресата от онова време. Твърде любопитно е. Примерно в статия във в-к "Вечерна поща" пишат: "Какъв срам, еди-коя си мома от Шумен се залюбила с еди-кой си цигански музикант, който бил част от сръбското изложение..." Толкова ли сме били паднали, че да се дадем не само на сърбите, но и на сръбските цигани! Издавали сме комплексите си - за чистотата, за идентичността, която не трябва да е изневеряваща. Разбира се, сега сме в по-усложнена ситуация. Ето че следите на днешната чалга идват от по-далечни времена.

През 30-те години на XIX в. синовете на богатите чорбаджии, които са били нещо като днешните млади бизнесмени, пътуват докъде ли не. До Александрия в Египет, до средиземноморските пристанища на Османската империя, по Дунава... Пренасят ново усещане за празника, за музиката. Което се отличавало от традиционните представи. Ако техните бащи и деди празнували с гайди и хора на мегдана, то наследниците им водят по нашите земи цигански банди, които свирят с ориенталски инструменти, със зурни и тъпани, но и с цигулки, кларнети. По-късно идват и акордеоните. Тези цигански музиканти са били истински професионалисти. Плащало им се е, за да свирят музика, която тогава се е наричала чалгия. Тези групи, които използват смесени инструменти, свирят пъстра музика, в която има заемки от гърците, от турците, от румънците, от сърбите. Заемките са нещо нормално на Балканите. Тази общобалканска музика става модерна и още с навлизането си е посрещната с отрицание от някои среди. Старците си казвали: "Откъде накъде нашите синове ще се веселят с такава чужда чалгия. Защо да не се веселят с нашите старобългарски гайди? Защо тая цигания трябва да им свирят? Те носят лош морал". Циганските оркестри пътували заедно с техни певици и танцьорки, описани като жени с по-фриволно поведение. Било е нормално да ги критикуват, че развалят морала, че клатят устоите на обществото.

- Вие използвате определението етнопоп, но не се ли прикрива така вулгарното, низките страсти, разгулното, отразено в чалгата?

- В Турция сродният жанр на нашата чалга се ражда в първата половина на миналия век с процесите на урбанизация. Създаването на модерната турска нация е съпътствано с процес на напускането на селата. С маргинализация на много хора, които търсят собствената си идентичност. Но в културен план те не намират себе си нито в старата селска народна музика, нито във високата класическа музика, която там е ориенталска, отоманска. Намират го в арабската музика, която идва чрез ранните грамофонни плочи и ранното кино. Развлекателната музика била преаранжирана от турците за техния начин на живот. Корените на подобно явление имаме в Гърция. Там то се нарича лаика. Типична тяхна музика е ребетиката. Появила се в края на XIX и началото на XX в. в субкултурните ниши на маргиналите - хамали, наркомани, проститутки, пушачи на хашиш, които са се събирали в два-три големи града, и то най-вече по пристанищата. Отначало музиката е неофициална. В нея се пее за любовта, бедността, престъпленията... Джазът, който днес се води за елитно изкуство, не се ли е родил в подобни ниши в Щатите?

- Има ли други интересни свидетелства?

- Още през турско време, а после и в освободена България е имало чуждестранни трупи - италиански, арменски, турски, които правят представления, концерти, свирят по заведения като ресторантски оркестри. Кафе-шантанът се появява в големите ни градове и е институцията, където се предлага музика в комплект с танци, алкохол и други сетивни удоволствия. За свободното време хората се нуждаят от развлечения. Критикът и публицистът Нешо Бончев, който е един от основателите на Българското книжовно дружество от 1869 г., станало по-късно БАН, роптае срещу турските маанета, които разваляли музиката ни. Още преди основаването на българската държава ние сме воювали за чистота на българската музикална култура. След Освобождението титани като Добри Христов и Иван Шишманов критикуват солдашките песнопойки, безсъдържателните еснафски песни. Един любопитен факт. В Шумен след потушаването на Унгарската революция (1848-1849) се установява любителят музикант Михай Шафран. Говори се, че "шафрантия", или лека жена, идва от името на унгареца.

- А какво се случва с попфолка днес?

- Теодосий Спасов веднъж се разгневи, че чалгата в България посегнала на всичко, та дори и на джаза. А защо да не го направят? Ето, един ромски певец Джони наскоро издаде диск с чужда компания, а продуктът звучи по-скоро като етно. Кали прави експерименти с индийската музика. Азис експериментира. Познавам от години Илия Михов-Баровеца. Той има висше музикално образование. Бил е капелмайстор на Гвардейския оркестър. Дирижирал е Пловдивския симфоничен оркестър. Значи бекграундът му не е просташки. Не само пее всичко, но и свири на саксофон, на кларнет. Тромпетистът Данчо Йовчев-Гъмзата от "Ку-ку бенд" е универсален - свири от фолк до джаз. Тези момчета не са просто работари, а знаят как да се кефят от музиката си. При чалга певиците е по-различно. Невинаги се отличават с добри гласове. А са по-скоро студиен, медиен продукт. Но и сред тях има певици като Нелина, Ивана с богат и разнообразен репертоар. Действителността е такава. Има платежоспособни хора, които могат да платят 5000 лева на една чалга икона, за да им пее примерно половин час на масата. Доколкото ми е известно, в тази индустрия се печели не от издаден и тиражиран музикален продукт, затова някои звезди дори нямат издаден албум. Печели се от участия. Но според мен златните години свършиха. През 90-те имаше звезди, хитове, развиваше се чалга индустрията. Имаше много компании, някои от които фалираха, други като "Пайнер мюзик" се превърнаха в медийни империи. Но онази спонтанност и първичност на чалгата изчезна. Трудно можеш днес да откроиш изпълнител, да си затананикаш песен. Има и изключения, разбира се. Но виждам бъдещето на чалгата в интеграцията й с уърлд музиката, за която няма граници.

Чалгата да се превърне в етно, да забрави срамното си минало и да намери нова форма. На Запад вече го има т.нар. болкан бийт. Вижте феномена Горан Брегович. Може би нас ни очаква поредната изненада.

Визитка

Венцислав Димов е от малкото познавачи на чалга културата у нас (изследването му "Етнопопбумът" излиза през 2001 г.)

Роден е в Добрич през 1963 г.

Завършил е българска филология и история и международни икономически отношения във Великотърновския университет

През 90-те прави музикални предавания по БНР и БНТ

От 1993 г. e автор и водещ на "Фолк магазин" по Дарик радио

В Института по изкуствознание на БАН работи от 2001 г., където е старши научен сътрудник, доктор в секция "Етномузикология"

Името му нашумя след откриването на експозицията "Изкушението чалга" в СГХГ, придружена с подробна хронология на развитието на попфолка у нас.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ




Коментари
left
right