Някога бабите, жените, които помагали при раждането, били дълбоко уважавани от народа. И така било редно според народните представи за морал. Та нали бабата била тази, която през часовете на раждането бдяла над родилката и се грижела за спасението на майката и детето. Тя била тази, която с билки и баяния поемала грижата да ги запази от вредните влияния на лехусите - зли същества, които според вярването обикаляли около майката и детето до 40-тия ден от раждането. Бабата стояла и през нощта до третия ден след раждането, за да посрещне орисниците. Тя нареждала специалната трапеза подготвена за тях и следяла на нея да има всичко необходимо, за да бъдат доволни и весели, тези които определяли съдбата. Бабата лекувала и всички детски болести, които се появявали в първите месеци след раждането.
В чест на бабите нашият народ устроил празник - Бабин ден /8 януари/, В него някои учени виждат далечни реминисценции от култа към богинята на плодородието - Богинята майка, почитана преди хилядолетия по нашите земи. На този ден младите майки ставали в ранни зори, за да отидат и полеят на бабата.Всяка гледала да стигне първа при нея, тъй като се вярвало, че на майката, която първа полее на бабата да си умие ръцете, децата ще бъдат живи и здрави през годината.
При бабата обикновено се ходело, докато детето е още пеленаче, но в някои области жените тачели бабата докато е жива, а след смъртта и на празника ходели на гроба й.
Според обичая бабата отивала този ден при своите "бабинчета" - децата, които е израждала през годината. Окъпвала пеленачетата, измивала очите на майките и пръскала момите с вода против уроки. В някои краища, бабата връзвала на децата мартенички от усукан червен конец, за да са здрави и да ги пази от зли очи. След като обиколяла децата, бабата се връщала в дома си, за да се приготви за гощавката. На този ден тя посрещала гости само жени, на които е помагала при раждане. Гостенките й носели в дар ризи,чорапи, кърпи, а също варена кокошка, пита и вино. Половината от донесената храна се отделяла за бабата, а другата половина се слагала на общата трапеза. Бабата също приготвяла голям обяд, като за сватба. На празника обикновено присъствувал гадулар или гайдар. Това бил единственият мъж, който имал право да участвува в това тържество. На трапезата жените пеели весели песни и си подмятали "пиперлии" шеги. Късно след обед, когато веселбата била в разгара си, всички излизали на двора. Там към тях се присъединявали и мъжете. Тогава качвали бабата на колесар, двуколка, която теглели четири мъже и се отправяли към реката, където се извършвало обредно къпане на бабата. Обикновено къпането било символично - пръскали я с вода или изливали менче на главата й, но имало случаи, когато наистина я окъпвали в реката. Веселбата обикновено завършвала с общо хоро на площада в селото, като в него взимали участие и бабите, накичени с даровете, които са получили.
Празникът Бабинден е намерил място и в съвременния ни живот. въпреки че времето на бабите отдавна е отминало. Днес тяхното място е заето от висококвалифицирани лекари, акушери и сестри. Признателността си към тях по стар български обичай нашият народ изразява в Деня на родилната помощ, който е сменил древния празник.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
