На 29 май, по време на честването на Ботевите дни в гр. Враца, се проведе награждаването на отличените творби в XVII Национален литературен конкурс за есе и стихотворение "Живеем в земята на Ботев". В раздел поезия, втора възрастова група, Иван Красимиров Савов от 10 клас на ПМГ "Св. Климент Охридски", гр. Силистра, със своето стихотворение "Горящата надежда", завоюва второ място, като стана един от лауреатите на конкурса.
Председател на журито бе журналистът Марин Ботунски, а членове - Петя Николаева - старши експерт по български език и литература в регионалния инспекторат по образованието и поетесата Яна Кременска.
В конкурса участваха около 200 творби на ученици от Бургас, Враца, Плевен, Силистра, Хасково, Велико Търново, София, Братислава, Пловдив, Монтана и десетки други градове и села. В раздел поезия участниците бяха разделени в две възрастови групи - от 5. до 8. клас и от 9. до 12. клас, а есета представиха ученици от 7. до 12. клас.
Награждаването се проведе в художествената галерия на Регионалния исторически музей, гр. Враца, след като отличените творби бяха прочетени от участниците.
Иван Савов завоюва и първо място за стихотворение в националния литературен конкурс "Земята наш дом" - част от Международния екологичен форум "Сребърна - 2013", посветен на Световния ден на околната среда - 5 юни и "Зелената седмица", провел се от 31 май до 2 юни в гр. Силистра.
ГОРЯЩАТА НАДЕЖДА
Залязва слънцето.
Лъчите му угасват в тъмнината,
изтляват и последните искри,
потъва в мрак гората.
Ни звук от птица, от куршум,
ни вик, ни плач, ни вопъл.
И нито глас, и нито шум
във въздуха тъй топъл.
Но там - дълбоко във земята,
покрита с кръв и със олово,
гори надеждата, която
бе стъпкана сурово.
Която бавно се изправи,
изникна с блясък от мъглата
и път величествен проправи
напред - към свободата...
Която помни глас гръмовен
и звук от счупени окови
във оня майски ден съдбовен...
Туптят сърца за смърт готови.
И Ботев гордо се изправя...
Ехти Балканът и трепери.
Байракът кървав се развява
над турските потери.
Гора шуми, бучат реките,
небето светло притъмнява,
куршуми яростно прелитат,
но Ботев продължава...
Врагът множи се, на рояци
напада с викове зловещи.
"Със сабя във ръка, юнаци,
смъртта си да посрещнем!"...
...Гори надеждата, догаря
и спомня изстрел в тъмнината.
Земята черна се разтваря,
а Ботев гледа в небесата...
Смъртта се спуска в колесница
и той в очите я поглежда,
притиснал в своята десница
горящата надежда...
Иван Красимиров Савов
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
Автор: Татяна Христова
