Наскоро в СБЖ се проведе дискусия на тема "Герои и антигерои в българската журналистика", заедно с Фондация "Фридрих Еберт". Основни докладчици по темата бяха проф. Милко Петров от СУ "Св. Климент Охридски", водещата Лора Крумова от БиТиВи и журналистът Илия Вълков от Дарик радио. Техни събеседници - журналисти от няколко столични телевизии, както и колеги от Бургас, Варна и Силистра. Дискусията откри Снежана Тодорова, изп. длъжността председател на СБЖ.
Първите зададени въпроси в дискусията: "Тези, за които пишем, пример ли са? Футболистите, певиците и героите от риалити форматите ли са основните герои в медиите, които са лицата на държавата, възпроизвеждащи границите в поведението? Доколко добротворната социалност властва? На кого отдаваме любовта си като слушатели, зрители и читатели?" Според проф. Милко Петров,"Медиите трябва да изберат - посредник, огледало ли са или трансмисия?"
Илия Вълков: "Медиите щитове на финансиращите ги ли са? Те копринени кърпи за лъскане на партиен имидж ли са или придатък на бизнеса? Цензурата и автоцензурата - журналистическа интерпретация?" По повод неговото изказване станаха актуални и темите: самокритичност, саморегулация и самооценка. Вълков прогнозира засилване на изявата на СБЖ и други организации. Според него е изтънена границата между медиите, властта и бизнеса, довела до смущаващи отношения между журналисти и политици. Все повече са безкритичните медии и журналистите с ниска политическа култура. Прави впечатление, че едни и същи лица са във всички телевизии, превърнали се в "говорещи глави". Те произвеждат скандали или отклоняват вниманието на аудиторията от определени социални проблеми. Сериозно е настъплението на "политическото" в медиите, целящо повишение на рейтингите им. Включително и в почивните дни - събота и неделя, в програмите им има тежки политически формати.
Йордан Георгиев: "Интересен е феноменът с политизацията на българското общество - колкото повече политика в медиите, толкова повече са объркани избирателите и не отиват да гласуват; и все искат нови и нови лица в листите, а не ги подкрепят в реални избори."
Лора Крумова: "Ситуацията е патова. Показващите позитивни истории са наказани, а показващите друго - "награждавани" с рейтинг." Медиите се съобразявали с публиката. Тежка е медийната среда. Медиите имат обществени функции, но функционират като частна фирма, която, за да е на печалба, трябва да има рейтинг, т.е. да доказва гледаемост."
В дискусията бе въвлечена и темата за т.нар. риалити формати, в които виреят особен тип хора. Антураж от "звезди" обикаля форматите и телевизиите. В тях влиза и политиката. В нея журналистите също влизат пряко, излизайки от ролята си на морални компаси. От 3-4 години е промяната в медийната среда. Скандалът е основен момент, което изисква дори в сутрешните блокове подбор на участници, носители на папки с документи и компромати.
Антигерой ли е българската интелигенция в медиите у нас? Това също бе въпрос за дискусия. Смята се, че тя се е самоотграничила от проблемите в обществото и не изразява мнението си по тях. Приела е ролята на пасивна безкритичност, скривайки се удобно във фотьойла, наметнала омерзението си.
Розита Попова, член на УС на СБЖ: "Медиите като "четвърта власт" забравиха да бъдат посредници, а превърнаха скандала и клюките в критерии за успешно свършена работа. Както всяка аудитория търси своята телевизия, така и всяка телевизия може да възпита своя аудитория." В тази част от дискусията се сподели, че модерни станаха социалните мрежи като форма за общуване и за естетически въздействия. В условията на безкрайна чалгизация на обществото. За да се стигне до прозрението: "Сегашното младо поколение е повече информирано, но по-малко знаещо. У нас през 40-50 години извършваме революции и всичко започва отначало."
Проф. Маргарита Пешева: "Медиите са болни колкото цялото общество. В някои от тях има изключителна тенденциозност. Наскоро една телевизия се обърна на 180 градуса." Наблюдавала се своеобразна телевизионна шарада (б.а.-загадка, чиято цел е познаване на определена дума или съчетание от думи). Журналистът сам се е превърнал в антигерой. Не се знае къде свършват журналистическите и къде почват платените предавания. Вижда се обаче, че риалити форматите са станали негативен бранд (б.а.-марка) на телевизиите.
Поставена бе и темата за собствеността на медиите. Участниците са категорични: "Не може собствениците да ги държат чрез офшорки, т.е. чрез компании, регистрирани извън юрисдикцията на територията, в която протичат основните им стопански дейности".
Доц. Георги Калагларски, член на УС на СБЖ: "Има перспектива за регионалните медии на хоризонта, личи от проучване на студенти от Варненския свободен университет и на колегите им в Бургас. Предвижда се засилване на интереса на регионалните социални общности към своите медии по места." Припомнен бе европейският девиз "Мисли глобално, действай локално". Развитие на регионалната медийността прогнозира и проф. Пешева в контекста на активирането на регионалната медийна култура.
В дискусията по естествен път си стигна и до темата за финансиране на медиите. "Телевизията и всяка медия са икономическа структура, развиваща бизнес", е общото заключение на участниците. На практика медиите не продават пространство, а аудитория. Прекалено много е натоварена медийната среда, докато аудиторията е малка на фона на социалната характеристика. Изводът: обществените ангажименти на медиите остават на гърба на държавата, която трябва да плаща за това. Нещо като "социална поръчка", каквато е имало в миналото.
Според публикация в сайта на СБЖ: "Девет препъни камъка има в българската журналистика: Собствеността - на практика деформира медийната среда, която се използва като щит за защита на интереси или "като копринена кърпа" за лъскане на партиен имидж. Финансирането на медиите - чрез държавата и европейските фондове. Цензура и автоцензура - много устойчиви показатели, разрастващи се, ограничаващи журналистическите интерпретации. Саморегулация и самооценка в медиите - тук бе подчертано, че СБЖ може да има своята незаменима роля. Наличие на безкритични медии с ниска обща култура - за пример бе дадена пресконференцията на президента Плевнелиев, когато след провеждането й журналист пита експремиера Борисов как оценява президента, "защото Вие го направихте човек" - недопустимо! Премахване на границите медии-политика-бизнес. Появата на едни и същи лица по екраните, "говорещи глави", които или просто отклоняват вниманието от актуални проблеми, или подготвят почва за събития. Появата на протестни групи срещу медии - индикатор,че има недоверие сред обществото от начина на работа в медиите. Превръщането на политиката в инструмент за медийно присъствие и навлизане на медиите в политиката - доказват го тежките политически формати." Семинарът дискусия на СБЖ бе поредният в дейността на най-голямата журналистическа организация в България. При това в партньорство с Фондация Фридрих Еберт", с която журналистическата гилдия общува повече от 30 години.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
Автор: Йордан Георгиев