Преди 20 години в конкурс на Община Силистра в рамките на програмата "1900 години Силистра" краеведът Вълчо Радев издаде книгата "Бележити силистренци", която е една от първите във вид на сборник, представящ различни поколения, оставили трайни следи в историята на града и региона. Тази година се навършват 90 г. от рождението на завършилия Софийския университет филолог, записал в кариерата си и ръководство на партийния архив на БКП. Той е един от ярките изследователи на "добруджанския въпрос", за който казваше, че е "прислужница на македонския".
За Радев в една от книгите на Иван Христова четем: "Силистра винаги е имала достойни личности, с безспорен принос в нейния културен разцвет. Вълчо Радев бе един от тях, занимаващ се с обществено полезна и родолюбива дейност - летопис на нашите делници и празници. Той беше си поставил трудна, но заслужаваща уважение цел - да запази живи имената на колкото се може по-вече от обвързалите живота и труда си личности с историята на Силистра. Делото му беше полезно и съдържателно, истинско вложение в името на бъдния ден. Впечатляват неговата точност, задълбоченост и феноменална памет, не секващото любопитство и изследователски дух, които вероятно носеше по наследство.
Вълчо Йорданов Радев е роден на 27 септември 1936 година в село Куюджук, Северна Румъния. През 1966 година завършва висшето си образование в Софийския университет - "Славянска филология". Владееше сърбохърватски, руски и румънски език. Работил е като учител, библиотекар, краевед, журналист. Седем години е бил щатен редактор на вестник "Силистренска трибуна". Петдесет години се занимаваше с журналистика. За него беше гордост, че го приеха за член на СБЖ през 1970 година въз основа на публикации. Имаше много отличия за участия в конкурси в областта на журналистиката, но особено му е скъп орденът "Кирил и Методий" втора степен, получен през 1978 година. През 1967 година е отпечатана статията му "Народни традиции" в книгата "България и българина".
Радев е първият автор, изслезвал историята на книгоиздаването на Силистра за периода от 1885 - 1900 година. Написал е 300 очерка за изявени научни, културни и просветни дейци, израснали в Добруджа, и 2 800 статии. Темите и личностите за които пишеше са многобройни и не е възможно да бъдат описани, а и не е нужно. По-важно е, че написаното върху белия лист радваше хората и той беше удоволетворен морално. Издирвайки биографиите на личностите, за които бе писал Вълчо Радев съприживяваше тяхната съдба. Страстта му бе журналистиката. Притежаваше любопитство, което е важно качество за журналиста, умееше да издири факта, да не се загуби в лабиринта от информация, да пресее чутото и да извлече най-рационалното зрънце. Ако откриеше нещо непознато, непубликувано, радостта от първооткривателството бе голяма. Бе щастлив, когато успееше да дари на съгражданите си сведения за миналото на града и корените им. Да те запомнят с добро хората е най-голямото признание.
Интересът към краезнането у Вълчо Радев езапален от неговия учител Злати Еников. Вълчо Радев смяташе, че : "Ако днес Добрич е центърът на Южна Добруджа, то културната и столица си остава Силистра. Болката му беше, че грамотността намалява, а неграмотният човек си остава роб и не може да гради прогрес с неграмотни. Недостатъчни средства се заделят за култура и просвета, икономическият колапс се преодолява, но загубеното време за културата не се връща". Бизнесът няма отношение към духовната култура, прекъснати са възрожденските традиции за дарителство и глухотата към гласа на миналото обрича бъдещето ни като народ. Днес децата не знаят своите корени. Настъпило е отчуждение у хората. Второ поколение вече се забравят, а любовта към родината започва от родния край, от домашното огнище и близките."
Тревожеше се, че кирилицата може да се замени с латиница. Най-големият влог на нашия народ в световната цивилизация е писмеността ни. Смяташе, че недостатъчно се прави за добруджанския фолклор - не се документира, за да остане за поколенията, а фолклорът ни е утвърдил като нация. Тревожеха го днешните измерения на кариеризма и корупцията, те погубват личността и обществото, не дават възможност за духовното, то е оставено на заден план.
Любопитно е, че познаваше лично съпругата на Йордан Йовков - Деспина, дъщеря им Елка и внука Боян. В разговор с Деспина е споделяла, че писането за Йовкав е нещо свято, пишел е винаги избръснат и с бяла риза. Красивото слово и безупречния външен вид са се допълвали при Йовков. От Вълчо Радев научих и един интересен факт - картините "Ледовете край Силистра" и "Дунав" на художника Атанас Михов, учителствал в Силистра, са излагани в залите на прочутия Лувър в Париж.Приятелството, казваше Вълчо Радев, ако има душа, оцелява, а любовта, смеейки се, твърдеше, че е "изтърван заек", до младост е".
В допълнение: той бе главен редактор на партийния на БСП вестник "Да и Не", излязъл в 4 броя през 1991 г. Негово литературно наследство има в Държавен архив - Силистра. По информация към 2017 г. от личните архиви неговият е с най-богат фонд - повече от 400 единици, съизмерим с архивите на двама почетни граждани на Силистра: става дума за радиожурналиста Любен Антонов и за педагога Пирин Бояджиев, един от ярките представители на известната интелектуална фамилия, почетен гражданин на Силистра.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
