110 години от смъртта на Луи Айер - швейцареца с българско сърце

Преди повече от 20 години силистренски стадион ме именуван "Луи Айер", загинал на 2 септември 1916 г. на фронта в ПСВ с български пагон на подпоручик, награждаван два пъти с висшия български орден "Кръст за храброст", който е втори по старшинство в Царство България и четвърти по старшинство в Република България.

Айер е на 17 ноември 1865 г. в Хомберг, кантон Берн, Швейцария. Получава добро образование в Лозана, Женева и Нюшател, след което сам започва да преподава спортни дисциплини в град Вьове. Повратна точка в живота му се оказва 1893 г. Тогава по покана на българският просветен министър Георги Живков, заедно с още девет други швейцарски педагози той е поканен в България, за да положи основните на спорта и спортното образование в страната.

За останалите деветима се знае, че Даниел Бланшу е бил изпратен в Кюстендил, Алоис Бюнтер - в Търново, Жак Фардел - в Казанлък, Шарл Шампо - в София, Август Бехер - в Пловдив, Виктор Роберти - в Силистра, Емил Кюпфер - в Габрово, Шарл Дюванел - в Русе.

Луй Айер се отнася изключително сериозно към дадената му задача и скоро след пристигането му в България се основават и първите т.нар. юнашки дружества (в Силистра през 1905 г. - "Доростолски юнак")- местата, в които българите спортували. Може да се каже, че тези дружества са предвестниците на днешните спортни клубове. При избухването на Балканската война през 1912 година тези спортисти доброволно образуват "Юнашки легион" от 205 човека, който се включва активно в бойните действия.

Командир на тази част е Луи Айер, който след началото на военните действия веднага изявява желание да се включи в армията и именно по негово усмотрение е организиран и този "Юнашки легион". След края на Междусъюзническата война Луи Айер не се отказва от желанието си да помогне всячески на България.Той използва целия си авторитет на известен в цяла Европа спортен деятел и издава на френски книгата "Pro Bulgaria" (от латински "За България"). В нея Айер защитава яростно българските интереси и заклеймява пропагандата на тогавашните български съседи, които по всякакъв начин се опитват да злепоставят България и да и изградят образ на агресор. Всички приходи от книгата пък, Луи Айер дарява на българските ветерани от войната.

При началото на Първата световна война швейцарецът отново изявява желание да се включи като доброволец в българската армия. Осъзнали важността му и искайки всячески да запазят живота му обаче, българското командване го зачислява към обоза. Луи Айер яростно протестира срещу това и в крайна сметка отново се включва активно в бойните действия като офицер в редовете на 33-и пехотен полк.

Именно тази му постъпка и желанието му да застане редом до българите срещу французите, които говорят майчиния му език, е последното доказателство за огромната любов на Луи Айер към България. Последното, защото именно по време на боевете край Дойран Луи Айер губи живота си преди 110 г.

Погребан е в село Чаушли (днес Македония, без жители). Днес неговото име носят освен стадионът в Силистра (бивш "Септември" или Новият стадион), така също улици в София и Лом. В 1991 година в Русе е учредено Българско-швейцарско дружество, което носи името "Луи Айер" - архивът му е в отдела на ДА в Силистра. История на живота му преплита по един необикновен начин спортния дух, военния кураж и смелостта и любовта към България.

Наследниците на основателя на спортното движение у нас Луи Айер, дариха негови лични вещи на българската държава за излагане в Националния военноисторически музей и в Музея на физическата култура и спорт.

През 2014 г. бе направен филм за Луи Айер, който се прожектира и в Силистра. Създателите на българския филм "Швейцарецът с българско сърце" Марио Мишев и Иван Кънчев разказаха за това, как един швейцарец може да бъде истински български патриот.

Те са се вдъхновили от историята на Луи Айер, който е швейцарец, но е взел участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Идеята на филма е да покаже на хората, че от българите има какво да се научи и да ги обикнеш до такава степен, че да умреш за тях.

Из биографията му: спечелил е 5 лаврови венци на съборите от 1887 до 1893 г. Участвал е в 33 спортни срещи и 7 събора в Швейцария; почетен член на дружеството във Веве; провъзгласен за почетен член и на Швейцарския гимнастически съюз. В българия пристига 29-годишен. Преподава в Лом преподава 9 години до 1903 г., после идва в Силистра през 1903 г. учителствайки 5 години до 1905 г., мести се в Русе с.г., когато се откриват Вишитте педагогически курсове и е назначен като преподавател по гимнастика преподава (до 1916 г.). Там написва се и издава със собствени средства книгата "Про Булгария".

Делегат на Учредителният когрес на д-во "Юнак" в София през 1898 г. Издава заедно със С. Табаков едно от първите в България "Ръководство по гимнастика", отпечатено в печатницата на Димитър Табаков в гр. Лом през 1901 г. Създател на първия в света юнашки, т.е. спортен доброволчески легион.

Имал е три деца: Луи Сезар умира на 3 гдини и е погребан в гр. Лом; Луиза Айер става милосърдна сестра и загива трагично в Русе през 1920 г.; Марсел Айер е роден през 1902 г. в гр. Лом. Преди години имаше информация, че в родния му край в Швейцария се вее българското знаем по волята на неговите наследници.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.