145 години от рождението на Лефтер Бояджиев - легенда на културата и образованието в Силистра

Известният силистренски културтрегер Лефтер Бояджиев, който е внук на възроденеца Бояджи Яни, е роден през 1881 г. и живее 90 г. - до 1971 г. В своите книги за фамилията библиотекарката Димитрина Христова го определя за "Човек с пламенно сърце, ерудиран литератор и вдъхновен оратор и интелектуалец, наричан "баща" на силистренския театър е общата характеристика на най-големия син и любим". Неговата дейност е имала важна роля за съхранение на българщината в румънсикя период, за което многократно пише в. Подем, излизал в периода 1940-1944 г., припомнящ минали негови заслуги, както иа ктуалните му след Освобождението на Силистра.

Христова - автор на книгата за фамилия Бояджиеви, по публикация в АРТ Силистра/Фейсбук: "Детството в първите му години преминава в дома на дядо му Бояджи Яни. Там е обичан, но и строго възпитаван от баба си. 5-6 годишен се премества при своите родители. Тогава разбира, че негова майка е Александра и за пръв път й казва "мама" Прави му впечатление разликата между дядовата му къща и тази на родителите му. При тях е весело, чуват се песни и смях. Расте будно дете. Баба му Анастасия го завежда в румънското училище. Следващата година се премества в българското. Когато е в четвърто отделение, училището се мести срещу църквата, което по-късно е СПТУ по дървообработване, впоследствие - Помощно училище, днес вече е ЦСОП. Вече в първи клас на прогимназията учи в сградата, наречена "Семинарията" /до паметника на Дочо Михайлов/ Директор е Тодор Бахнев, а учител по пеене преподава Карел Махан. След построяването на Педагогическото училище се местят в него. След завършване на прогимназията, тъй като желае да учи в чужбина, го изпращат в Гимназията - Варна. Живее при роднините на баба си. Там учи заедно с бъдещия историк Димитър Страшимиров. Среща трудности в учението. Постепенно се засилва интересът му към книгите. Запознава се и с идеите на социалдемокрацията. Купува си брошури на Д.Благоев. Чете Дарвин и слуша сказки на Кръстю Раковски.

Продължава в гимназията в Русе. Негови преподаватели са Божан Ангелов, разкрил му магията на театъра и в чиято постановка "Апостолът" участва, и Стоян Михайловски, когото не харесва. Негони съученици са бъдещите дейци на ДРО Дочо Михайлов, Георги Огнев и Добри Орлов, с които запазва приятелството се. През 1901 г. завършва като първенец на випуска. Мечтае да следва в Париж. Финансовите сътресения в семейството осуетяват заминаването му. Леля му Анти предлага да му помогне, но той отказва след поддръжката й на чичо му Иван.

Завърнал се в Силистра /1902 г./се свързва с хора, близки до социалдемократическите идеи. Решават да основат група. Избира се комитет с членове А. Хотинов, Петър Железов, Асен Господинов и Лефтер Бояджиев като секретар. Сближава се и с работниците от семейната мелница, които подготвят стачка. Поради слабата организация тя се проваля. Това води до влошаване отношенията с баща му. Групата бавно се увеличава. Приет е и Коста Стоев, който им изнася лекции по марксизъм. Клубът им е в сградата срещу паметника на Стефан Караджа. Организират се вечеринки с литературно-музикална програма. Членският внос се внася в широките социалисти на Янко Сакъзов. Получават и четат както Благоевото "Ново време", така и "Общо дела" на Янко Сакъзов. Различията им са не толкова идеологически, колкото в грубия и непристоен език на техните социалисти, както и методите им на действие.

След уреждане на наемът от хлебарницата /днешното "Данубе"/, оставена на него от дядо му Бояджи Яне и стабилизирането на баща му, отново е готов да замине да учи в чужбина. Следването му е цяла одисея по здравословни и други причини. През лятото на 1902 г. заминава за Брюксел и записва инженерство по настояване на баща си, а не любимата литература. Скоро се разболява и по препоръка на лекарите заминава на юг в Тулуза. Въпреки топлия климат, неразположението продължава. Налага се да се върне в България и продължи в Софийски университет. Живее в семейството на сестра си Анастасия, която полага много грижи за него.

В края на 1903 г. е вече студент в философско-историческия факултет на Университета. Посещава лекциите на Кръстю Кръстев. Интересът му към социалните идеи се засилва. Става член на БРСДП /т.с./ Обстоятелствата около него - сътресения в семейството на сестра му, участието в партийното акции и не на последно място - недостига на финансови средства, го правят посредствен студент. Извън лекциите се отдава на четене, посещения на сказки и театър. Увлича се по Вазов и кръга на сп. "Мисъл".

През 1905 г. избухва стачка в Университета заради новия правилник, който се приема от професори и студенти като реакционен. Последва затварянето му и участниците са изключени. За да не изгубят семестър се местят в Белград и Загреб. Лефтер заминава за Загреб заедно с Йордан Семерджиев и Михаил Кремен. След приключване и заверка на семестъра се връща в България.

През новата 106/07 учебна година отново се връща в Софийския университет. Интересно събитие, което посещава е Славянският събор, на който се провежда полемика между реакционерите и прогресивната мисъл. Речта на Пенчо Славейков, произнесена в клуба на широките социалисти, е акламиран от всички.

Участва и в освиркването на княз Фердинант при откриването на Народния театър през януари 1907 г. Отново изключените студенти тръгват за чужбина Лефтер потегля за Женева, където има много българи. Записва се в Университета. Посещава безразборно лекции по френска литература. Слуша речи на анархистите. Успява да завърши семестриално френска и българска филология и се връща в София. Своевременно завършва и ШЗО в Княжево.

За учебната 1908/09 година е изпратен като стажант в Гимназията на Сливен, но отказва. Подава молба за Педагогическото училище в родния град - учител по български език. От този момент животът му е свързан с образователното дело в града и променливата съдба на Добруджа, която той много обича.

Директорът Хараламби Стефанов с радост приема младия учител. А той с голяма отговорност поема своите задължения. Използва приятеля си Боян Пенев да му достави помагала и книги за училищната библиотека. Сам се усъвършенства като преподавател и постига успехи. Колеги и ученици са привлечени от неговия интелект и познания.За държавния изпит се връща в София при сестра си Мария. В изпитната комисия е и проф. Любомир Милетич, който остава възхитен от лекцията му за Прометей.

Връща се в родния град и любимото училище. През 1911 г. създава семейство с Деспина Манолова, също учителка. Освен с преподаване те се включват активно и в обществения живот.

Окупацията на Добруджа през 1913 г. е повратен момент в живота на Лефтер Бояджиев. Обществената му и политическа дейност се превръщат в патриотична - в борба срещу денационализаторската политика на румънците, в защита интересите на добруджанци.Следвайки политиката си румънската власт решава да закрие духовните огнища - училища, читалища. Засилва се тормоза над свещеници, учители, църковни настоятели. В Силистра остава само едно българско основно училище. Принуден да напусне Силистра, споделя съдбата на Педагогическото училище, станало вече Гимназия, което се мести последователно в Русе, Свищов и Ловеч. Активно участва в добруджанското емигрантско движение.

Връща се през 1917 г., когато градът е отново български, но в присъствие на английски и италиански войски. Същата година е изпратен е от силистренци на II добруджански събор в Бабадаг. В изказването си пламенно защитава добруджанската кауза за единна Добруджа. Избран е за представител на Силистра в Изпълнителната постоянна комисия на Съюза "Добруджа". В навечерието на новата 1919 г. в залата на Военния клуб се организира литературно-музикална вечеринка. Поканени са представители на окупационните войски. Лефтер Бояджиев изнася реферат за историческото права на България над Добруджа. Иван Бояджиев превежда. Хор "Седянка" под палката на Петър Бояджиев изнася великолепен концерт. Издадена е заповед за арестуването му, но той успява да избяга.И отново скитнически живот. Със семейството си се установява в Оряхово. Като учител. През юни 1919 г. участва в III добруджански събор в Разград.Отново е в родния град през 1923 г. след амнистията.

Изграждането на Българското културно общество /БКО/уе начин българите да защитят интересите си. Наред с активизирането му в края на 20-те години се засилват и вътрешните борби в него. Противоречията между ДРО и ВДРО разединяват добруджанските българи. Борбите около ръководството на БКО не намаляват, въпреки сериозните протести на гражданството и опитите на официалните български власти да ги изгладят. Лефтер Бояджиев е към течението на д-р Петър Вичев. Те поддържан идеята за устройване на Добруджа като автономна буржоазнодемократична република и връщането й към България в удобен момент.

През 1931-1933 г. е директор на българското училище в Букурещ, след което се завръща в Силистра. Директор е на частната мъжка гимназия. Последователната му патриотична дейност не се одобрява от власта. Със заповед през 1934 г. е наказан с "отстраняване от длъжност", но през 1938 г е възстановен, но като директор на прогимназията. Спечелва си омразата на комунистите в ДРО с това, че не одобрява въоръжените набези от България.

В свободна Добруджа след 1940 г. е учител и директор на Силистренската гимназия до 1942 г., когато се пенсионира. За 24 май 1941 г. учители и ученици от Ловеч гостуват на Гимназията в Силистра. Директорът Лефтер Бояджиев приема подареното знаме с лика на Св. Климент Охридски. По негово настояване учителският съвет решава тя да носи името на книжовника, създателя на Охридската книжовна школа, ученика и помощника на братя Кирил и Методий - Климент Охридски. Участва активно в културния живот.Изнася лекции, които се посрещат много добре от силистренци.

Някогашният социалдемократ отдавна е прозрял илюзорният характер на комунистическите идеи.

Настоява Гимназията "да бъде храм на науката, а не арена на политическа пропаганда". Той по-достойнство оценява своите ученици, без да се интересува, че са комунисти. По-късно те самите признават това. Избран е за председател на Просветния съюз и основаната от него секция на Всебългарския съюз "Отец Паисий". Става председател и на Добруджанския културен институт.

След установяването на комунистическата власт 1944 отново е преследван, този път от българи. Новите герои не могат да му простят културата, интелигентността и гордостта - качества, които ненавиждат в него. Изправен е пред Народния съд за "противонародна дейност" и "фашистки прояви". Присъдата е 10 години затвор. Благодарение на ученика му - комунист Иван Георгиев тя е намалена на 5 години. Отнета му е пенсията. Живее в оскъдица. Това повлияна на сина му Пирин да се върне през 1954 г. в България и поеме грижа за възрастните си родители. Почива на 15 март 1971 г.

Оценките за него винаги са били разнопосочни поради политическите пристрастия. Това не може да омаловажи дейността му на патриот и интелектуалец. Той е не само един от бележитите представители на рода Бояджиеви, но и сред силистренци. Синът му Пирин Бояджиев, който е роден през 1913 г., е "Почетен гражданин на Силистра" - дългогодишен учител и автор на множество книги".

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.