Шейсет и четвъртото издание на Националната археологическа конференция е в действие до 31 май (неделя) в Русе с повече от 120 археолози от страната и чужбина. Това съобщи за БТА доц. Христо Попов - директор на Националния археологически институт с музей при БАН, по време на откриването на форума тази вечер в Русенския музей.
Директорът на Русенския исторически музей проф. Николай Ненов каза, че форумът е свързан и с 50 години от началото на проучванията на римската крепост "Сексагинта Приста" при Русе. По този повод в Русенския музей е подредена и изложбата "Шестдесет кораба". По думите му Националната археологическа конференция идва за втори път в Русе, като предишният път е бил преди 50 години. Той обясни, че тя е свързана и с още една годишнина. "Това са 150 години от първия музей в Русе. Този музей се появява само месец след потушаването на Априлското въстание. Тази годишнина е много по-важна за всички нас. Русе през юни 1876 година е имал Анатомичен музей, който е показвал различни части на човешкото тяло, а също и препарирани животни - например теле с две глави", каза още проф. Ненов.
Той заяви, че Националната археологическа конференция е важна за Русе, защото показва две места - Дунавският лимес, който е част от предварителния списък на ЮНЕСКО, а вторият момент е свързан с археологическите разкопки по бъдещата магистрала Русе - Велико Търново.
Доц. Попов коментира за БТА и проблемите пред археологията в България. "За съжаление, през последните седем-осем години един от огромните проблеми на археологията в страната е липсата на дългосрочна стратегия и постоянните провали на програмите, които иначе съществуват със своите невинаги така съвършенства, със своите кусури. В крайна сметка през последните 20 години в Министерството на културата съществуваше една що-годе устойчива програма за планирани теренни археологически проучвания, която винаги съм казвал, че може би е най-демократичната програма, защото дава възможност и на малки, и на големи институции, и на общински музеи, и на регионални и на национални институти и музеи да кандидатстват за финансиране, като представят своите най-интересни проекти. Големият проблем през последните пет-шест години е, че държавата така и не намери воля, компетентност и усилие да направи тази програма малко по-съвършена - с възможност да се кандидатства не година за година, а в дългосрочен план. Това ще даде устойчивост, за да може да се кандидатства за три-четири години последователни проучвания на даден обект. Държавата е длъжник не само на археолозите, но и на широката публика, защото нашите резултати достигат до всички", обясни доц. Попов.
По думите му сред големите проблеми, които не са редни и не са коректни да се случват като формат, е "индивидуалното финансиране на отделни посочени с пръст обекти по незнайни причини, определени като приоритетни, благодарение на добри познанства в една или друга сфера, но всъщност правилата, които трябва да важат за всички, ги няма". "И очакваме най-после този проблем да бъде регулиран по коректен и прозрачен начин. Археология в България има достатъчно и със сигурност нашето културно-историческо наследство заслужава и по-добро отношение, но и по-сериозно и стратегическо мислене, което, за съжаление, на нас ни липсва", каза още Христо Попов.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
