В област Силистра, в която има изразена наситеност на прояви за Кукеровден, се провеждат кукерски празници в няколко населени места в 4 от седемте общини, като най-отдавнашен е Празникът на кукерите и маските в село Айдемир - там предстои 50-ото издание през м. март; в село Калипетрово - Национален събор на кукерите е датиран като начало в средата на 80-те години на миналия век и е провеждан през две години, като следващият е догодина; следва Национален събор на маскарадните игри "Добруджански кукери" в село Варненци, чието осмо издание е на 7 март, а най-млад е съборът в село Кайнарджа, насрочен т.г. за 14-15 март.
Съборът в тутраканското село, повод за настоящата пубикация, е създаден през 2014 година. Провежда се през година. Канят се състави от цялата страна и от чужбина. Организира се с любезното съдействие на кметсво Варненци. Главни спонсори на събитието са ЗК " Прогрес" - с. Варненци и Община Тутракан.
"Черните кукери" на село Варненци са сред представените в най-новата книга на етнолога от Силистра д-р Йордан Касабов, която е под печат - става дума за изследването "Кукерски и маскарадни игри от Североизточна България". В нейното резюме се казва: "Разработването на тема като кукерите и маскарадните игри представлява както изследователско предизвикателство, така и целенасочен опит за доказване на дълбоките, същностни корени на българщината. В нея се съчетават богатото материално и духовно наследство на народа, празнично-обредната система и елементите на народното обичайно право".
По-нататък се дават обяснения за извършената от етнолога изследавателска работа по темата. Концептуалната ѝ идея е продиктувана от зрелите исторически процеси, в рамките на които традицията може да бъде ясно очертана със своята древност и консервативен характер. За изясняване на общата представа следва да се отбележи, че кукерите са млади мъже, преобразени в строго подбрани образни композиции чрез облеклото и съгласуваните орнаментално-декоративни допълнения към цялостния персонаж.
Кукерството представлява ритуално действие, изпълнявано изключително от неженени мъже или от мъже, сключили брак до една година преди участието си. В групите присъстват и по-възрастни участници, които активно допринасят за пълнотата на изградената фолклорна сценография. Установени са водачи, музиканти и персонажи с определени функции и наименования - царе, аджи баба, магаре, булка и младоженец, кукова баба. Всичко това изгражда идеята за публичен, зрелищен ритуален спектакъл.
Кукерите се намират в позицията на трансвестия - облечени в женски дрехи и аксесоари. Кукерската "баба" или булката също се изпълнява от млад мъж, облечен в богата народна носия, с начервено и избелено лице, украсен и с ясно оформени мустаци, с китка на дясното ухо, покрита с красива женска кърпа. Театърът на пантомимата и маскирането на открито има за основна цел отделните кукерски персонажи да останат неразпознаваеми, за да бъде пълноценно отправено молитвеното пожелание за плодородие, потомство, добра реколта, щастие и изобилие. Кукерите не говорят и не се хващат за ръце - нарушение, което е строго недопустимо.
Те изпълняват същинската си игра, като чрез хореографски и идеологически натоварени движения внушават едновременно почит и очаквано оживление сред събралата се общност. Характерно е, че кукерът е обкичен с множество хлопки, чанове, звънци, гонгове и други шумови инструменти, чрез които се създава радостен и оглушителен звън, ритмично организиран и съобразен с конкретни ритуални ситуации. В деня след Сирни заговезни - Чист понеделник - кукерите имат задачата да донесат щастие и пробуждане на новото начало с настъпването на пролетта. Те са едновременно плашещи за малките деца и желани от всички останали като носители на очакваното изобилие.
След очертаването на тези характеристики следва да се даде представа за снаряжението и атрибутите на кукерите. Те са "воини" - воини на доброто, които дефилират с мечове, куки, геги, клюнове, боздугани и кръстове (кръстът представлява кръгло дърво, върху което са навити основата и тъканта, изработени на домашен стан). Всички тези елементи са олицетворение на един основен принцип - плодородието, въплътено във фалическия символ. Те носят алегоричния образ на мъжкия полов орган, чиято основна функция е благославянето за плодовитост. Подобен изразен елемент трудно може да бъде открит при други народи, докато в кукерския маскараден ритуал той е задължителен и същностен.
Кукерските маски са емблематични и изключително разнообразни, като при изработката им широко се използват животински и растителни елементи. На пръв поглед те изглеждат фантастични, но зад цялото богатство от цветове, форми и украси стои строга закономерност и последователност. Образът на кукера се явява обожествено представяне на трансвеститния мъж, поставен в позицията на андрогин, въплътен в различни езически вярвания и практики. Кукерското снаряжение ясно свидетелства за древната същност на култа и за почитта към Великата богиня-майка, Слънчевия бог и други божества.
Външният облик на кукера е силно зрелищен, като в него изпъкват геометрични символи и зависимости, наблюдавани и прилагани от хората още от дълбока древност. Чрез схематизация и геометризация се представят образите на божествата, както и същностите на заложеното в тях познание. Поради това книгата си поставя за цел да отрази тези знакови представяния, за да предостави научно обосновано и коректно знание по темата.
Кукерите се подразделят на няколко категории: орачи и сеячи, цар, аджи баба, изпълнители на слънчев танц, кукова баба-сеяч, участници в кукерска сватба. Всеки от тези типове има свои характерни белези и специфики на представяне. Някои са разпространени в рамките на Тракия и Загоре, други - на територията на Добруджа. Настоящото изследване е съсредоточено върху кукерите и маскарадните игри в Североизточна България и не излиза извън този географски обхват. По-нататък се разглежда и тяхната поява в образа и маскарадното въплъщение чрез противопоставянето на бяло и черно - белите кукери са предимно в бели одежди, а черните - в черни. Макар да не е възможно цялостното съдържание на книгата да бъде представено в детайли, очертаните общи линии и смислови акценти дават концептуална представа за значението на кукерите за българите като цяло. Това е празник, който е сред най-очакваните и почитани, събиращ многобройна публика, желаеща да присъства и да участва в шествието.
Книгата съдържа обширен набор от приложения - черно-бели и цветни, които имат за задача да визуализират и допълнят изложеното в текста. Изследването се основава на теренна работа, разговори, проучвания и емпиричен материал. Макар и скромно по обем, то притежава значителен смислов заряд и потенциал. Събраният материал поражда размисъл, преоценка и нов прочит на живата традиция в селата с кукерски и маскарадни игри, която по своята същност е фрагментарна и уязвима. За по-задълбочено и пълноценно разбиране е необходимо запознаване с цялостното съдържание на книгата, а при възможност и превод, който би осигурил по-широк достъп до съхранените текстове по темата.
От гледна точка на композицията книгата е разделена на две основни части: първата е посветена на кукерите, а втората - на маскарадните игри като цяло. В хронологичния ред на изложението маскарадните игри са разгледани първи. В българската традиция съществува период от дни, наричани "мръсни", "нечисти", "погански", които обхващат времето от Бъдни вечер до Водици (Йордановден) - общо дванадесет дни. В този интервал са натрупани множество празнични и ритуални практики, в които основен участник неизменно е човекът. Земеделецът, натоварен с тежък труд през пролетно-летния сезон, организира през зимата поредица от дни и празници за отдих и социално общуване. През "мръсните дни" съществуват редица забрани - мъж и жена не бива да се събират, да се устройват веселби, сватби и други прояви. Всичко това има апотропейна защитна функция, насочена срещу болести, недоимък, глад, суша и епидемии.
На този фон изпъкват емблематичните обичаи на Бъдни вечер с коледарите и бразаята, камиларите в празничната обредност, сурвакарите на Нова година, къпането на имениците и зетьовете на Водици и Ивановден. В този период своето място заема и Риначов ден - св. Силвестър. Всичко това е съпътствано от радост, веселие, маскиране, обичаи, празнични трапези, гощавки и трепетно очакване за благополучие, сватби и богатство. В обобщение, това е авторовата концепция на книгата - да предостави тълкувателен и образователен материал за всички, които желаят да узнаят кое, кога, как и с кого се извършва, и най-вече - защо.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
