Преди 8 години в конферентната зала "Диоген Вичев" на Регионална библиотека "Партений Павлович" - Силистра, бе представена книгата "Песни пред олтара на времето" на радиожурналистката Божана Димитрова, посветена на един почетните граждани на Силстра - известния диригент и композитор Ивелин Димитров, роден на 18 януари преди 95 г. в Силистра.
Тогава от негово име бе споделено: "Родният ми край ми даде всичко - моята битност на музикант и композитор реално бе създадена в средата на семейството ми и на будната общност на града, която твореше духовния живот на силистренци. Училището, читалището и далеч не на последно място Музикално дружество "Седянка" формираха у мен чертите на търсещия и любопитен човек. Силистра беше праначалото на моята творческа потенция - тая витална среда, която укрепи крехките кълнове в ранните часове на моя живот и им показа посоката.
Що се отнася до семейството, в което израснах - аз съм завинаги негов длъжник не само за полученото по пътя на някаква наследственост (и майка ми, и баща ми музицираха), а преди всичко за полученото по пътя на непосредственото интелектуално и духовно внушение. Баща ми Иван Димитров беше човек с много развита и гладна за широки асоциации мисъл и забележителна интуиция. Досега стоят живи в мене неговите дълбоки и всестранни оценки за стойностите в изкуството и за морала на нещата в живота на твореца. Неговите усилия на просветител и труженик в сферата в сферата на духовното са акт на постоянно присъствие в обществения живот на някогашна Силистра.
Наградите и отличията (и международните, и националните) дойдоха като една успоредица в музикалното ми поприще. Не съм ги дирил, но след като ги получих, изпитвам естественото удоволетворение от признанеито, което символизират. Същественото в моя живот е радостта от сполучената партитура, от споделените с моята публика вълнение и порив, и особено обичта, която ни свързва - мене и моите сътруднички от Камерна капела "Полифония"., която сравнително наскоро гостува в Силистра. В нашия общ житейски път извънаредното, голямото в живота ни на музиканти е Репетицията - това е нашата съкровена среща, тя рожда възторга на неповторима взаимност, чиято рожба е нашата песен".
Маестро Димитров завършва Държавна музикална академия през 1952 година с преподавателв Тодор Въжаров, Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов, Никола Топузов и др. Особено силно влияние върху творчеството на младия музикант оказва учителят му по композиция Марин Големинов. Веднага след завършване на Консерваторията Ивелин Димитров ще се посвети с любов и отдаденост на работата с деца, на музикалното образование. Първо преподава солфеж, хармония и народна музика в Софийското музикално училище. Малко по-късно в мисия се превръща работата му в Детско-юношеската школа "Бодра смяна".
В онези силни творчески години се ражда и "Полифония", на която Ивелин посвещава четири десетилетия. Да уточним по време: в края на 1968 г. десет момичета трябва да се разделят вече с обичаната "Бодра смяна", пленени завинаги от музиката и от сцената. Решени са да продължат да пеят - запалени и възторжени, основавайки камерен хор. А диригент ще бъде, разбира се, Ивелин Димитров - техен педагог по солфеж от "Бодра смяна". За него тази покана е изненада и предизвикателство, както и висока отговорност. Новороденият състав е подготвил едва четири песни - ренесансови мадригали, почти непознати у нас - заявка за нов стил, нов звук, нов поглед към хоровата партитура. Участват в анонимния конкурс на радио София "Родината пее" и печелят Първа награда. Журито е изненадано, когато става ясно, че това е и току-що проходил камерен състав. Само след година идва и първото международно отличие, отново от радиоконкурс, този път на БиБиСи - "Нека пеят народите" - най-престижното хорово състезание в Европа. Пак първа награда! Специален представител на британското радио идва в София да връчи "Преходната златна купа" на Камерната капела.
Следват концерти, пътувания в Полша, Унгария, Румъния, Италия, Русия, Монголия, Белгия, Чехия, Германия, Испания... Обогатява се репертоарът. Към мотетите и мадригалите на Ренесанса се прибавят съвременни произведения от Легле, Неес, Кочар, Тормис , редом с българските автори Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Красимир Кюркчийски, самия Ивелин Димитров...
Дългогодишният талантлив, добросъвестен и будещ уважение принос на Ивелин Димитров към музикалната ни култура, като композитор и диригент, е зачетен с поредица отличия: Кристална лира на Съюза на музикалните и танцови дейци в България (заедно с "Полифония") и Златен плакет на Българския хоров съюз, три ордена "Св.св. Кирил и Методий", Златен орден на труда, Почетен диплом на Комитета за култура, звание "Заслужил артист", Почетна значка на Министерството на просветата, Почетен гражданин на Силистра.. Висока награда са и многобройните оценки на български и чужди композитори за изпълнението на техни творби. Много от тях с посвещение " На "Полифония".
Съдбата ще пожелае и последното му пътуване с "Полифония", през септември 2008 година, да бъде отново в Италия, за участие в международен хоров фестивал. Вечерта за лека нощ Ивелин ще каже на своите хористки: "Щастлив съм, че сме заедно, че отново сме тук, в Италия, където най-добре се приема нашето изкуство". И повече няма да се събуди. Почива в съня си, както почиват целунатите от Бога!
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
