В препълнената от почитатели на литературата зала "Диоген Вичев" на Регионална библиотека - Силистра бе представянето на романа "Дъжд" с участието на неговия автор Кармен Мишу. Събитието бе водено от Красимира Няголова, която първо представи гостенката, живееща в град Тутракан, където от близо четвърт век е омъжена за д-р Любомир Бойчев. Самата тя е родом от Видин и е лекар с диплома от Букурещ със специализация в САЩ като научен сътрудник III степен в областта на епидемиологията в НЦЗПБ в София, както и магистър фармацевт от университета в Констанца.

Владее писмено и говоримо френски, румънски, английски и руски езици, а само говоримо гръцки език по линия на баща си - по произход грък с румънско гражданство, който е бил лекар в родния ѝ град. Кармен Мишуз-Бойчева навлиза в литературата през ученическите си години с публикация на есе в училищния вестник. Първата ѝ книга е романът "Балканска сага", излязъл през 2007 г., следват "Нестинарка" - година по-късно, сборникът с разкази "Синият фургон" (2009) и романът "Тангра и неговият син" (2011), чието продължение е в процес на разработка с акцент върху хан Омуртаг.

На език като българския, който е "чудо на грамотността и самосъзнанието", д-р Мишу твори изключително романи на историческа тематика, в които срещаме вълнуващи и обичани образи на реални герои от славното българско минало. Традицията в това отношение продължава и в романа "Дъжд", който по ирония на съдбата бе представен в Силистра в "тематичен ден", в който като от нищото се изсипа проливен дъжд, последван от двойна дъга над град с 19-вековно минало, център на древно просияла епархия с над 20 християнски мъченици.
За авторката създаването на романи е дълъг и обсебващ процес ("Пиша, защото така ми харесва"), изпълнен с мисия ("Всичките ми книги са в моето сърце"). В случая в "Дъжд" е представено Априлско въстание - едновременно славно и трагично, както и годините след него. И редом с това имаме среща с невъзможната любов, срещаща пречки от различни обстоятелства - включително екстрасоциални в зависимост от различията в характерния за Балканите микс от етноси и религии, но това я прави истинска, каквато е всяка любовна история. И най-вече когато интригата се върти около герой, който в рамките на империята хем не е съвсем роб, но при всички случаи е "гражданин с лимитирани права", а това в онези времена има значение за отношенията между хората.
В рекламата на книгата в интернет четем: "Това не е роман за Освобождението, нито за патриотизма, свързан с тази епоха. Това е разказ за обикновения човек, докоснат от свещената идея на Освобождението. За неговия житейски път, за ценностите и развитието му. За неговото минало, за настоящето, за любовта и омразата. За всичко, което се случва в живота, за онова, което можем да си кажем, но премълчаваме, за раните и равносметките, за хората, които срещаме и които осветяват дните ни или ни потапят в мрак…. Историческите събития са представени през личните драми на участниците в тях.
С особено внимание са отразени преживяванията на протагониста ((централна или основна фигура в драма или история) в лицето на Христо Бобеков и неговото семейство, както и на реални революционни дейци от Габрово, Русе и други градове. Между тях особено ярко са описани образите на Цанко Дюстабанов и Стефан Стамболов".
Според д-р Мишу при историческия подход представянето на миналото обикновено е с противоречиви тези и най-често "фактологията спира въображението". За разлика от писателския "поглед" към събитията, който е в ролята на коректив с определена гледна точка и с поднесени на достъпен език факти. За неговото оформяне е необходим обаче историк консултант - за "Дъжд" това е проф. д-р Христо Матанов от Софийския университет. Той е сподвижник в подобно качество на Националния поход "По стъпките на Таньо войвода", започващ от 40 години насам именно от Тутракан.

Романът открехва портала към отговори на много щекотливи въпроси, сред които и най-често задаваният в такива случаи: "Кое подтиква човек, притежаващ всичко (бел.ред.-в рамките на една чужда на българската природа империя - османската), да хване пушката и да се включи в борбата за свобода?". А именно - родолюбието и гордостта от принадлежност към нация с минало. Малка подробност е, че само "в сценка с три реда" в романа "присъства" и историческата ни икона - Васил Левски. Място в романа е отделено и за т.нар. бунт на русофилите през 1887 г., частично развит и в Силистренския военен гарнизон, за което свидетелства паметна плоча на източната фасада на сградата на Общинска администрация.
Отново според авторката "книгата е за живия живот", тъй като имаме пресъздадени ситуации на семейство, преминаващо през катаклизми, а както и днес - поредната тогава война е мизансцен за проява на главните герои. "Солта на книгата е детайлът", твърдят вече челите романа. А детайлите в него са неизброими, особено когато става реч за роман от 500 страници, за написването на който са необходими в комплект дисциплина, труд, търпение и постоянство в продължение на поне 3-4 години.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.