Рускиня, туркиня и грузинка учат в Алфатар ромчетата на български език

Рускиня, туркиня и грузинка учат в Алфатар ромчетата на български език

Регион: Алфатар Категория: Образование Публикувано: Прегледи: 1656
Рускиня, туркиня и грузинка учат в Алфатар ромчетата на български език

Детската градина в най-малкия добруджански град Алфатар е поредното доказателство, че живеем в глобализиран свят. Не само защото има българчета, турчета и ромчета сред стоте деца в градската му база и в двата му филиала в селата Бистра и Алеково. Училищни автобуси извозват всеки ден в тях деца от 2 до 6 години от селата Чуковец, Цар Асен и Васил Левски, за да ходят на детска градина. По стечение на обстоятелствата тях ги обучава, вкл. и на български език, екип от педагогически, медицински и помощен персонал, съставен от българки, туркини и грузинка. Техен шеф е етническа рускиня. "На практика на нас се пада да научим ромските деца на български език, за да влязат в училище не само с навици, но и с познания, каквито повечето от тях не получават вкъщи по битови причини", заяви за "24 часа" Любов Тотева, директорка на ЦДГ "Щастливо детство" в Алфатар. Тя е родом от Русия, където е завършила педагогическото си образование и отскоро управлява единствената детска градина в общината. Била е начело на детски звена в Силистра, известно време е работила и в София. Дъщеря й е завършила японистика в СУ "Св. Климент Охридски" и в момента работи в Страната на изгряващото слънце.

"Аз и колежките ми сме българки и не знаем турски език, дори думата сютляж от ромчетата научихме като обозначение за "мляко с ориз", споделя Виолета Ранкова от филиала в село Алеково. Честа случка била ромска майка да си доведе рано сутрин децата - 5-годишния Онур и 2,5-годишния Гюксел, който още е в памперси, но и двете момчета не знаят български език. "Голямо разхождане пада из градината чак до вечерта, докато ни заведат и покажат коя играчка или вещ искат", спомня си учителката с близо 30-годишен стаж. Малък проблем е справянето с думи като "мустака - мусака", "диване - реване", "мома - хляб", "касабата - Силистра". Дошъл тези дни Ерол и казал "не иска Тервел, иска касабата", което в превод значело - "не искам на лекар в Тервел, искам в Силистра". Оказало се, че му се ходело в по-голям град. Подобни раговори се водят месеци наред, докато децата що-годе усвоят българския език.

Смесеният в етническо отношение щатен състав е своеобразен съвременен Вавилон. "Децата от ромските семейства на 2,5 години идват абсолютно неподготвени в детската градина по отношение на езика, което налага по проект на министерството на образованието да се работи допълнително с тях по усвояването му, срещу минимална добавка към заплатите на учителките", казва още г-жа Тотева. Според държавните изисквания на 3 години детето трябва да общува, да свикне бързо да запомня и така на 7 години да се подготви за уроците в училище. Липсвали обаче достатъчно от т.нар "сюжетни играчки", вкл. кукли, за да придобиват образно мислене и да учат повече думи,. Миналата година от местната организация на ГЕРБ ги снабдили с играчки за пясъчниците на открито, но пък по ирония на организацията в общината детската градина не работи почти през цялото лято. "За съжаление, не ни достигат музикални инструменти и музикални играчки, а според опита ни, децата, пеейки, по-леко учат езика, тъй като ни гледат в устата подобно на глухите хора, и така запомнят текстовете", разказва детска учителка от градината.

Най-трудно е на персонала в село Бистра, където децата са изцяло от ромски произход. "Вкъщи си говорят на език, близък до турския, поради което аз като туркиня разбирам и децата ги усещам само с поглед, но не е лесно да ги научи човек бързо на добър български език", обяснява учителката Тезгюл Мешели. Традиционно представителите на този етнос не правят разлика в родовете, поради което при употребата на местоименията "той, тя и то" винаги става голяма какафония. "За нашите възпитаници е най-трудно да описват природни картини и да разказват случки, вкл. и да преразказват приказки от програмата за обучение като "Момче и вятър", например", спомня си Тезгюл.

Обикновено в разказите на децата тотално отсъства прилагателното. Да речем, Семра е на 3 години и е от ромски произход. Тя никога няма да каже "времето е ветровито, снежно или дъждовно". В нейния изказ задължително има подлог и глагол: "Дъждът (снегът) вали", "Вятърът вее" и пр.

При употребата на свободна реч липсва умението и нагласата да се представят признаци, а стремежът е да се пресъздават действия. Примерно, Орхан казва на учителката: "Шенол не работи", когато иска да й обясни, че "Шенол е мързелив". Учителките отдавна са направили извод, че ромчетата по-лесно назовават предмети, но изключително бавно усвояват т.нар. "признаци". Отделен момент е справянето с граматиката, която се оказва "голям проблем" за тях, а със сигурност и за родителите им.

"За мен е по-лесно да общувам с децата от ромски произход, независимо че не знаят добре български език, защото не се налага да ги разпитвам много-много как са със здравето, тъй като от прегледа всичко ми става ясно", споделя своя опит Елена Кавтарадзе, по народност грузинка. Тя е единственото медицинско лице в ЦДГ "Щастливо детство" и работи по график в трите села, откъдето са децата в детската градина. В България е от 1988 г., след като се омъжила за българин от района на Алфатар, който за съжаление преди време починал. Тя обаче останала да живее у нас. Учила е в медицински институт в Москва, където 17 години е работила в тамошна детска болница. Спомня си за едно момиченце от село Бистра, на което му трябвали цели два месеца, за да й се довери при прегледите, макар и провеждани веднъж седмично. "Говоря му, то плаче и все едно ми казва, че не ме разбира, а аз исках само да му помогна да оздравее", разказва грузинката на приятен и правилен български език. Като руска възпитаничка, тя е в екипа, заедно с директорката Тотева и другите учителки, научили преди време деца от трите етноса на популярни руски детски песни. Изпели ги пред представители на Генералното консулство на Русия в Русе по време на гостуването им в Алфатар. В града и общината има поне 30 жени, родом от екссъветски републики, омъжени за българи и турци от района, обединени в местен "Руски клуб", един от най-големите в региона на Силистра. Техните деца, за които явно майчиният език също не е български, също внасят известен колорит в етническата палитра на Алфатар. Един град, претендиращ да има история на няколко века и да разполага с богати културни традиции, показвани на туристи от цял свят в местния етнографски музей "Добруджанска къща".

Ръководството на заведението мечтае да открие и група за целодневна седмична детска градина, което ще подпомогне учебния процес. Любов Тотева забелязала, че на доста от децата родителите са в чужбина и възпитанието им зависи от баби и дядовци, при които живеят, а те също нямат познания за българския език, за да им ги предадат.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ




Коментари
left
right