"Предизвикателството е дали можеш да забавляваш, да развличаш, да вълнуваш с изкуството си и да върнеш публиката в концертните зали, по стадионите".
Скъпи читатели, представяме Ви едно стилно представяне на автобиографичната книга Васко@40 на Васко Василев - наш съгрпажданин по майчина линия. Книгата излезе от печат точно за 40-я рожден ден на гениалния цигулар. Любопитната изповед е сред новите попълнения на силистренската библиотека. Тук вмъквам, че публикацията излиза съвсем навреме - точно преди концерта в Силистра на Богомил от Х-фактор, чийто ментор бе именно Васко Василев.
Хипнотизиращи многочасови концерти, които пренасят всеки един слушател с бързината на светлината от една асоциация в друга. Феерия от танци, веселие и забавни откровения; многократни бисове и възторжени аплодисменти от многохилядна публика. Не, момчето в розова тениска не е рок-звезда, а артистичен директор на солистите на "Ковън гардън" и Лондонския камерен оркестър.
Българинът, наричан от пресата "супер Паганини", започва кариерата си едва на петгодишна възраст и още на 21-годишна възраст е назначен за "Супер солист" на Лионската хаус опера във Франция, а на 23 години става най-младият лидер и първият по рода си концертмайстор на Royal Opera House в Лондон, където продължава да работи като творчески продуцент. С "Лауреат" - формация от музиканти, носители на престижни международни награди, Васко записва мултиплатинения по продажби албум "Original Four Seasons". Рагтайм, Паганини, мулти жанров проект, наречен "Пълно потапяне"(по Бах, Пиацола и Стинг), а днес фламенко и електроника с чилаут група "Чамбао"(Chambao).
Звездата, чиято портретна снимка /от Марио Тестино - рисуващият със светлината фотограф/ краси рецепцията на Royal Opera House на височина до тавана, е на сцената с Лили Иванова, Васил Найденов и със световно известни музиканти като Пласидо Доминго, Стинг, Рони Ууд от "Ролинг Стоунс", Пако Пеня, Ванеса Мей(негова ученичка), Ирейжър.
В многовековната институция Royal Opera House, българинът Васко Василев въвежда транскултурни и мултимедийни проекти. В Китай продуцира нови телевизионни и театрални проекти. В родната България, наред с концертите си изяви през 2010-2011 година, които изнесе в София, Плевен, Стара Загора, Бургас, Варна и Русе, той бе поканен и за съдия в журито на музикалния формат "X Factor". "Васко Василев веднага се очерта като най-строгия и безкомпромисен съдия в "Х Factor, но както се казва в поговорката - "чашата на истината е горчива". Той предпочита да изрече истината а не да заблуждава участниците в качества, които не притежават. Откровен, искрен, духовит, но и забавен, харизматичен и с много обич към другите. Безспорните му достойнства на ментор допринесоха, на финала на формата да се борят за титлата "Първи "X Factor" на България" неговите блестящи и талантливи ученици Богомил Бонев и Рафи Бохосян.
За своя четиридесетгодишен рожден ден през 2010 г. Васко Василев представи изповедната си книга "Васко@40", събрала цветни впечатления от живота му - както лични, така и професионални. Изданието е триезично (на български, английски и испански) и е проект на английската компания на Василев, "Trittico Ltd." Неподправеният разказ записва Петя Иванова, а Ваня Щерева е приятелски редактор, с искрящо чувство за хумор.
"Готовият пъзел на живота" му в писмен вид е като поизбледнял от слънцето албум, скрил малките съкровища на спомените.
За детството му, колоритните приятели-джебчии от Люлин, локумената кражба от супермаркета, сладоледеният подарък от Тодор Живков, бягствата от дома, приключенията по руски гари и руски легла с няколко копейки в джоба..
За най-умния и безценен човек, който го е подготвил за големите цели - мама Дора с червените като светофар коси, една от най-елегантните дами в Силистра, с чиято желязна дисциплина са постигали наглед невъзможни неща, ... но без прошка за скритите филии с лютеница зад хладилника..
За Майката - Красимира Талигарова от Силистра и бащата Петър Василев от Пловдив, учителите, любовите, цигулката, срещите със Стинг, Пласидо Доминго, Мадона, Майкъл Джексън..., но и за първият фрак на конкурса Жак Тибо в Париж - от магазин за бездомни.
За страстта към пътуванията и страстта към всяко нещо, до което се е докоснал.
За изминалите 40 години и любовта към обичаните хора и към музиката...
Да видим...
Щастлив съм с родителите, които имам. Ако имах правото на избор, не бих си избрал никои други. Ако не бяха те, нямаше да съм точно този човек, който съм.
И двамата са музиканти. Баща ми е цигулар, а майка ми пианистка Дядо ми по бащина линия - Васил, на когото съм кръстен, пее страхотно, има невероятен музикален талант, без никога да е учил ноти или музика, а неговият баща - прадядо ми Бечо, от Смолян, е участвал в концерт за 1001 гайди в Широка лъка.
Родителите ми винаги са били толерантни към моите интереси и тези на сестрите ми. Музиката никога не е била задължителна. Не е била фикс идея или амбиция, а само за обща култура и изграждане на навици за действие извън училище.
Интензивната работа с баща ми беше доста определяща за мен. Ние двамата бяхме в различни социални роли - и на баща - син, и на преподавател - ученик. Бяхме и приятели, заедно спортувахме, ходехме на екскурзии...
И до днес сме много близки.
Децата
Случва се да ме питат защо нямам деца или защо не искам деца...
Ами аз съм гледал деца цял живот - сестра ми Вероника, а по-късно и брат ми Борислав. Много помагах на родителите ми. С малките си две сестри Виктория и Вивиан почти не съм живял, с изключение на ваканциите и по време на гостувания. Въпреки физическата раздяла сме силно привързани.
Когато започнах работа с Ванеса Мей, тя беше на десет. Почувствах я като по-малка сестра. Обикнах я. Грижих се за нея, докато не навърши осемнайсет.
Минал съм през всички етапи на гледането на деца. Имам чувството, че ще пропусна тази нормална човешка фаза и ще имам направо внуци - нали съм вундеркинд...
Оформление
Прабаба ми и двете ми баби също са кодирали част от себе си в най-ранните ми години, когато съм живял при тях. ... И двете ми баби бяха учителки. С това приликата между тях се изчерпва - истински плюс и минус като характери и като подход към мен.... Баба Дора, майката на майката ми, живееше в Силистра... Беше много умна, но трудна като характер. Баща й беше завършил Сорбоната в Париж, а майка й произхождаше от една от най-богатите фамилии в Габрово. Баба ми говореше перфектно френски, а преподаваше български език и литература в училище... В Силистра... изведнъж се оказах в къща, в която дисциплината беше номер едно. Баба ми имаше своя система за обучение и се зае амбициозно да я приляга върху мен. На три годишна възраст можех вече да чета и на български и на френски...През тази една година от живота ми в Силистра, нямах никакви приятели. Помня само едно дворче и едни мравки, с които си играех. Баба ми сякаш кодира в мен навици и изгради връзка помежду ни, която другите не разбираха. Усвоих формулата й за дисциплина по отношение на работата, която се оказа определяща в целия ми живот...
Всеки човек, който съм допускал да ми стане близък след това, е оставял по нещо в мен, все едно съм витрина на магазин, на която според сезона сменят оформлението. Различен цвят, различна дреха, снежинка или кокиче. Дребни детайли. Но витрината винаги си остава една и съща. Седи си на същото място, на същия магазин.
Музика - бизнес
Отново бях в две крайности - от едната страна работех в най-консервативната институция в сферата на класическата музика, а от друга страна - революционният, разбиващ стереотипи проект в лицето на Ванеса.
Казват, че Найджъл Кенеди е бил пръв, но той просто си сложи дънки и тъмни очила и продължи да свири класическа музика. Съгласен съм с него, че не трябва да свирим само отдавна умрели композитори, важно е да има и нови неща, които да са достъпни за публиката....
Предизвикателството е дали можеш да забавляваш, да развличаш, да вълнуваш с изкуството си и да върнеш публиката в концертните зали, по стадионите
С Памела, майката на Ванеса Мей, съм живял и работил най-дълго
Била е най-близкият ми човек доста години. Със сигурност съм научил много от нея. Но си мисля, че човек не се променя особено през живота си. Аз съм това, което съм, независимо от опитите на хората около мен да ме променят в една или в друга посока. Дори независимо от собствените ми опити да се променям. Човек се научава и приема разни навици спрямо средата, в която живее, като например да не си поставя лактите на масата, когато се храни, или да пикае седнал. Но характерът му едва ли се променя от това.
Често мисля за смъртта
Когато се занимаваш с музика, а музиката е нематерия, почти няма ден, в който да не мислиш за смъртта. Заради това, че предметът ти на работа е духовното, смъртта винаги е тема.
Не знам дали вярвам, че съществува прераждане. Но се надявам да съществува. Може би любовта ми към испанската музика е продължение на нещо...
Когато стана много стар, искам да съм като дядо ми Васил. Той се вълнува от жени вече осемдесет години и казва, че само ЕГН-то му е в повече и може да продаде малко. Дядо ми е в страшна форма. Толкова е жизнен, енергичен, с бърза мисъл... Наистина е впечатляващ.
Искам да съм здрав и да умра бързо, когато му дойде времето. Не искам да съм болен и зависим. Искам да мога да съм в движение непрекъснато и да не се налага да променям ритъма си на живот. Искам да мога да пътувам до последно.
С ОБИЧ:
ВАСКО ВАСИЛЕВ
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
