Георги Георгиев, председател на Районен съд - Тутракан: "Необходимо е широко обществено обсъждане на модела на съдебната реформа"

Георги Георгиев, председател на Районен съд - Тутракан: "Необходимо е широко обществено обсъждане на модела на съдебната реформа"

Регион: Тутракан Категория: Интервюта Публикувано: Прегледи: 1460
Георги Георгиев, председател на Районен съд - Тутракан: "Необходимо е широко обществено обсъждане на модела на съдебната реформа"

Георги ГЕОРГИЕВ е роден през 1979 г. в гр. Силистра. Висшето си юридическо образование завършва във ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", гр. Велико Търново през 2003 г. Работил е като експерт по законодателство към КНСБ - Велико Търново, юрисконсулт на "Захарни заводи" и на дървообработващо предприятие във Велико Търново. Регистриран като е бил като адвокат. От 2012 г. е съдия в Районен съд-Тутракан, а от две години - негов председател. Специализацията му е в сферата на гражданското, облигационното, вещното, семейното и наследственото право. Занимава се основно с разглеждане на граждански дела, но поради намаления състав на съда се налага да разглежда и наказателни дела.

- Реформа в съдебната система предстои, в какво се състои тя?

- По идеята за реформа на съдебната карта бяха изготвени множество анализи и доклади с различни предложения. Първоначално бяха предложени 3 варианта наречени "Модел 1, 2 и 3".

В Модел 1 се предлагаше районните съдилища извън областните центрове да станат отделения на съда в областния град, като щатовете в по-малкия или по-слабо натоварения съд се влеят в тези на приемащия съд. В Модел 2 се предлагаше направо да се закрият районните съдилища извън областните центрове, а в Модел 3 - да се установи миграционна политика с мобилност на съдебни служители, евентуално и на магистрати. След проведеното общественото обсъждане тези 3 варианта не бяха приети от представителите на магистратите. Те очевидно не бяха приети и от членовете на ВСС, на които беше възложено разработването на модели за реформа на съдебната карта, в частност - г-н Красимир Шекерджиев и г-жа Боряна Димитрова.

Миналата година, изненадващо за нас, беше разработен Модел 4 за реформа на съдебната карта, който беше обсъден на ниво апелативни райони, но това обсъждане, за разлика от другите, беше направено в едни по-ускорени темпове, като предварително не ни бяха представени никакви материали относно анализа и същността на Модел 4. Той ни беше представен като обща, глобална рамка, като основно идеята беше да се промени концепцията за "първоинстанционен съд". Беше предвидено основни първоинстанционни съдилища да станат окръжните съдилища и съответно - голяма част от съдиите от районните съдилища да се преместят в окръжните, а тези от окръжните съдилища - в апелативните, като се увеличи щатът на съответните структури. Беше предвидено също определени дела да бъдат разпределени като подсъдност на окръжните съдилища, за да може да бъде облекчена работата на районните съдилища; евентуално извън областните центрове да бъдат създадени отделения на районните съдилища. Детайлни разработки в тази насока не бяха представени. Впоследствие този модел, без да бъде обсъден, беше одобрен както в Съдийската колегия, така и от Пленума на ВСС. Едва преди няколко дни получихме детайлния доклад, заедно с всички приложения към него.

- Каква реформа предлага Модел 4?

- Промяна на подсъдността на голяма част от делата. По отношение на гражданските дела, първата съдебна инстанция по делата относно всички вещни искове вече ще бъде окръжният съд, а по делбените производства първата съдебна инстанция ще продължат да бъдат районните съдилища.

Първата съдебна инстанция по производствата относно брачните искове и недействителността на брака вече ще бъдат окръжните съдилища, а по производствата по дела за издръжки и упражняване на родителски права първа съдебна инстанция ще продължат да бъдат районните съдилища. За всички видове облигационни и търговски искове, които са на стойност над 2000 лв., първата съдебна инстанция вече ще бъдат окръжните съдилища. Предвидено е голяма част от наказателните дела с по-сложен състав, първата съдебна инстанция също да бъдат окръжните съдилища, като районните съдилища ще продължат да бъдат първа съдебна инстанция по делата, свързани с неквалифицирани състави на кражби, телесни повреди, с употреба на алкохол при управление на МПС и др., които са с по-малка фактическа сложност.

Във връзка с това, в концепцията е предвидено създаването на норма за натовареност на съдиите с оглед на новата подсъдност, като е определено съдиите да разглеждат по 45 граждански дела на месец, от които 10 по искови производства, 10 по частни граждански дела и 25 заповедни производства. По отношение на наказателните дела е предвидено съдиите да разглеждат годишно 60 наказателни дела от общ характер, 10 наказателни дела от частен характер и 120 дела от административнонаказателен характер. В резултат на това, при преизчисляване на нормата за натовареност и използване на прогнозни данни от предходни години, членовете на ВСС, отправили предложението, са стигнали до извода, че всъщност щатът на Районен съд - Тутракан следва да бъде редуциран, като бъде определен един постоянен състав за гражданските дела и един непостоянен състав за наказателните дела.

Изградена е концепция, според която не следва да остава самостоятелен районен съд, ако той не може да осигури натовареност за 3 щатни бройки. При това положение Районен съд - Тутракан и Районен съд - Дулово ще станат териториални отделения на Районен съд - Силистра.

- Както се случи с Районна прокуратура-Тутракан...

- Да. Този предложен модел създава у нас някои доста сериозни притеснения относно начина на функциониране на съдилищата, в частност съдебната структура в гр. Тутракан. Най-голямото ни притеснение е свързано с основната цел на реформата, която е заявена от членовете на ВСС, а именно - да се повиши качеството на правосъдието и да се осигури в максимална степен достъп на населението до правосъдие. Предложеният Модел 4 засяга в максимална степен, и то негативно, именно тези две цели.

Той, на първо място, ограничава достъпа до правосъдие, като определя голяма част от делата да бъдат подсъдни като първа инстанция на окръжните съдилища, което означава, че голяма част от жителите ще трябва да пътуват до областните центрове, за да може да се разглеждат исковете им. Например, при исковите производства по брачни дела е задължително ищецът да присъства на съдебните заседания - това означава, че всички ищци от Силистренска област трябва да пътуват до гр. Силистра. Същото е, например, и при участието във вещни искове, тъй като при тези производства се разпитват много свидетели, и по тази причина също ще трябва да се пътува до гр. Силистра.

Друго, което ни притеснява, е че това ще повлияе негативно и върху микроикономическия климат, тъй като ще намалее броят дела, по които ще работят тутраканските адвокати и ще се увеличи броят на делата, по които ще работят силистренските адвокати.

Следващото, което ни притеснява е, че осъществяването на тази реформа вероятно ще доведе и до редукция на състава на съдебната администрация. Основната цел на създаването на отделения всъщност е да се премахнат бройките от общата администрация, които отговарят по-скоро за управлението на персонала, а не конкретно за осъществяването на правораздавателната дейност. От скромния ми опит, съдейки по наблюденията, които имам върху структурите на други държавни органи, мога да кажа, че обикновено това води до увеличаване на щатните бройки в областния център.

По отношение на вторият показател - повишаването на качеството на правосъдието, е спорно дали реформата ще доведе до положителни резултати, с оглед факта, че ще се забави чисто административно разпределението и движението на делата, доколкото не сме наясно как точно ще функционират териториалните отделения. При всички положения, обаче, администрирането на движението на делата ще бъде по-забавено, отколкото е при сега действащата ситуация. Към момента делата се разпределят пряко от председателя и се разглеждат от съдиите, тоест - нямаме документооборот с втори орган на съдебната власт. Тук можем да направим паралел със структурите на прокуратурата, макар и да не знаем дали точно този модел ще бъде избран от инициаторите на реформата. Ако се избере моделът на прокуратурата, това означава, че разпределението на делата ще се извършва в областния център, а това пък означава, че всеки път документите ще се сканират тук, сканираните файлове ще се изпращат в Силистра, където ще става разпределянето на делата и впоследствие оттам ще се връща тук някакъв документ - така съдиите, на които се разпределят делата, ще могат да започват работа по тях. При прокуратурата има и допълнителен елемент, доколкото знам, там има физическо транспортиране на самите дела към областния център и обратно.

Отделно от това, не знаем как ще функционират съставите, които са предназначени да обслужват дейността на отделението в гр. Тутракан. Това е въпрос, който евентуално ще бъде решен на областно ниво, като може да се реши тутраканските дела да се разпределят между всички съдии от Районен съд - Силистра (силистренските и бившите тутракански и дуловски съдии) или само между някой от тях. Това решение от своя страна ще даде отговор на въпроса дали ще има постоянно действащ съдия в гр. Тутракан, или ще има само "пътуващи" такива.

Като цяло, не сме наясно с това как ще се организира работата в териториалното отделение, но при всички положения това ще доведе до допълнителни затруднения при разглеждането на делата, които в момента не можем да предвидим точно, но по всичко личи, че ще се действа по-бавно, отколкото при сега действащия метод на разпределение на делата.

По отношение на достъпа до правосъдие в доклада всъщност е отбелязано, че тук няма жп линия, но разстоянието до областния център е 60-те километра (от гр. Тутракан до гр. Силистра). Не са разглеждани хипотези, при които определени лица трябва да пътуват примерно от с. Цар Самуил или от други по-отдалечени населени места до областния център гр. Силистра. Доколкото знам, е предвидено извършването на определени процесуални действия от териториалното поделение т.е. от съда в Тутракан чрез видеоконферентна връзка, но до момента не знаем как точно ще се осъществява това.

Не зная и как ще се осъществява управлението на съдебно-изпълнителната служба и това на съдиите по вписванията - дали ще се осъществява пряко ръководство от страна на председателя на районния съд, или ще има някакъв заместник-председател, който ще осъществява контрола на тяхната дейност.

Това, което най-вече ни притеснява със съдия Стефанов, е, че тенденцията е към ликвидиране на съдилищата, които са извън областните центрове. Тази реформа е първа стъпка в тази посока, защото в крайна сметка най-вероятно след обособяването на определени отделения, ще се стигне до проблеми, като бавна функционалност при движението на делата, проблеми с кадровото обезпечаване, проблеми с издръжката.

Освен това, не знаем как точно ще се администрира сградния фонд на съдебната власт. Към момента сградата, в която се помещават прокуратурата, поделението на Агенцията по вписванията и Съдебно-изпълнителната служба в гр. Тутракан, е собственост на ВСС и се администрира от районния съд. Как ще бъде осъществявана нейната пряка поддръжка и всички други дейности, свързани с поддръжката ѝ от страна на областния районен съд, не можем да кажем към настоящия момент, но със сигурност това ще е свързано и с финансови усложнения. Всички тези неща ще доведат до определени проблеми, които по наша преценка в крайна сметка ще доведат до извода, че "съществуването на териториалните отделения не е обосновано и би следвало същите да се ликвидират, като се оставят само районните съдилища в областните центрове".

Подчертавам, че това е само наше мнение със съдия Стефанов. Аз не мога да се ангажирам с някакви дългосрочни прогнози, защото осъществяването на реформата е възложено на Висшия съдебен съвет и неговите органи, това.

Държа да отбележа също, че към момента г-н Шекерджиев и г-жа Димитрова - инициаторите на тази реформа, широко афишират, че няма да се закриват районни съдилища, няма да се закриват структури. Но с оглед на действията им, които според нас реално не кореспондират с определените приоритетни цели на реформата - да се осигури достъп до правосъдие и да се осигури качествено и бързо правораздаване, ни навеждат на мисълта, че в крайна сметка тази декларация за неликвидиране на съдилища може да премине в друга аргументация, която е свързана с нуждата от по-оптимално функциониране на районните съдилища в областните центрове. На това ни навежда и мисълта, че още в началото на концепцията - преди да бъде извършен икономическият анализ относно натовареността на съдиите и да бъде определена норма за натовареността на съдията, вече бе изведен принципът, че най-оптимално е функционирането на съд с минимум от 6-има съдии. Така започва самата концепция за реформата. За районния съд нормата за разглеждане на граждански дела е 45 дела на месец, а за окръжния (за граждански и търговски) - 8 дела на месец (защото се предполага, че те ще разглеждат дела с по-голяма фактическа сложност). Налага се изводът, че със стесняването на "пирамидата", с повишаването на ранга на съдилищата, намалява нормата за натовареността им. В крайна сметка се въвежда организация на съдебната система, според която по-голям брой съдии трябват на второто ниво на структурата, отколкото на първото. Или казано по друг начин - раздува се щатът на по-високото ниво - окръжните и апелативните съдилища, вместо на по-ниското - районните съдилища.

- А Районен съд Тутракан не влиза ли в нормата от дела, които трябва да бъдат разглеждани на месец?

- От гледна точка на натовареността, към момента нашият съд е в челните места. Той беше на първо място по натовареност измежду съдилищата извън областните центрове. Даже в едно интервю, което г-н Шекерджиев даде за една от медиите, в диаграмата нашият съд беше отразен на второ място след Софийския районен съд.

Натовареността към момента се образува от сбора на делата, които са натрупани, и делата, които постъпват - това е т.н. норма "дела за разглеждане". Към момента при нас натовареността се увеличава, защото ние сега имаме т.нар. отрицателен коефициент на "изчистване на делата" ("clearance rate"). Тоест, ние успяваме да разгледаме и да завършим по-малко дела, отколкото постъпват. Двамата с г-н Стефанов образно се затрупваме с дела и не можем да разгледаме всички новопостъпващи дела, като "изчистим" и старите. Концепцията на представения доклад, обаче се базира единствено и само върху новопостъпили дела, и то върху прогнозни количества, които евентуално ще постъпят. Когато тези прогнозни количества се съпоставят с нормата за натовареност, която те са определили, при математическото изчисление се налага изводът, че от постъпленията ние не можем да си покрием дори двата щата. Сега, в момента, реално натовареността ни е на челните места от съдилищаъа извън областните центрове, но съгласно математическите изчисления, които се правят в този анализ, и прогнозните количества дела, които евентуално ще постъпят, стигаме до извода, че ни трябва един съдия назначен на щат в Тутраканския районен съд и един приходящ. Затова отново се връщаме на извода, че концепцията за съдебната реформа е изградена върху един постулат и една цел, която е поставена още в самото начало - че не трябва да има съдилища с по-малко от 6-има назначени съдии. Математическите данни и най-вече нагаждането кои дела да отидат в окръжен съд и, евентуално, изграждането на нормата за натовареност, могат да бъдат лесно адаптирани към наложената в началото цел на реформата.

Всъщност тези концепции продължават така наложеното в цялата висша администрация виждане, че следва да се извърши концентрация - увеличаване на числеността в по-големите населени места и ликвидиране на структурите в по-малките населени места.

- Което засяга и правото на гражданите на достъп до правосъдие...

- Разбира се. Така е. Върви се към създаване на мегаструктури, а те са трудно управляеми. Те затова са фиксирали критерия за екипи от 5 до 6 съдии. Всъщност, началото на опитите за реформа тръгна от няколко съдилища, които г-н Шекерджиев постоянно дава за пример - тези в Трън, в Чепеларе и т.н., които наистина имат кадрови проблеми и малко за разглеждане дела. Там, да речем, може и да е обосновано преобразуването им в отделения.

- В такъв случай, защо трябва да закриват Тутраканския районен съд и да го правят отделение на Районен съд Силистра?

- Първоначално съдебната структура няма да бъде закрита, но впоследствие нещата отиват натам. В началото на концепцията за реформа на съдебната система е заложено и едно друго много опасно виждане - това, че при извършването на реформата ние не се интересуваме от всички останали институции, т. е. ние си оптимизираме нашата работа, а какво ще стане с другите институции не ни интересува. Вече споменах Съдебно-изпълнителната служба и Агенцията по вписванията, но едни от най-засегнатите от реформата органи ще бъдат прокуратурите и най-вече служителите на МВР - разследващите полицаи. С промяната на подсъдността ще се наложи "дознателите", вместо да докладват на прокурора тук, да докладват на окръжния прокурор.

Затова е хубаво да се вземе становището по предложената реформа на адвокатурата, на МВР, на Прокуратурата, а също и на нотариусите - тяхната дейност също ще бъде засегната.

- В Районен съд Тутракан съдиите са двама. А колко трябва да бъдат?

- Двама съдии сме, да. При настоящата подсъдност на делата, при 3-ма съдии вече може да се говори за някакво нормализиране на работата, но ако искаме да спазваме всички процесуални срокове, би трябвало да бъдем 4-има, както беше в началото, когато постъпих.

Същевременно ние правихме постъпки, защото в Окръжен съд - Силистра има младши съдия, който желае да работи в Районен съд - Тутракан. Многократно сме отправяли молби да разкрият трета щатна бройка, защото заради натовареността имаме нужда. До момента молбите ни се отхвърлят. При подобна натовареност, или при по-ниска дори, се разкриват такива допълнителни щатни бройки при други съдилища - там няма проблем.

Към момента кадровата политика на ВСС работи на принципа на "осреднените стойности", като този модел, за съжаление е заложен е в концепцията за реформа. Принципът работи по следния начин: имаме данни за силно натоварени съдилища и за слабо натоварени съдилища, осредняваме стойностите и виждаме колко е средата, която се приема за "нормална" натовареност. По този начин, обаче не може да се постигне оптимална ефективност на правораздаването, тъй като, за да я постигнем, ние трябва да разберем колко трябва да бъде натоварен съдията, за да може да си спазва сроковете, а не как можем да разпределим сегашните дела между всички съдилища.

- Дадена ли е зелена светлина на Модел 4 за съдебна реформа?

- На пленума на ВСС е прието решение, с което е дадена зелена светлина на реформата по Модел 4. В същото време, точно този начин на реформиране, който е посочен в детайлния доклад, все още не е одобрен. На нас ни е даден срок да дадем мнение по него до 10 юни. Интересното е друго - че всъщност съдийската колегия е насрочила обсъждането на Модел 4 за 8 юни и за 15 юни, т.е още преди да получат всички наши отговори.

Още веднъж подчертавам, широкото обществено обсъждане на модела за съдебна реформа е необходимо, като бъде съобразено становището и на другите институции, чиято дейност може да бъде засегната от реформата - структурите на МВР, Общината, адвокатурата, нотариуси и др. Те трябва да изразят мнението си относно последствията от нея, за да може в крайна сметка да се стигне до единно мнение относно това дали този Модел 4 се подкрепя от по-голямата част от обществеността и съдиите, или не.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ




Коментари
left
right