с. Чернолик, община Дулово

География

Чернолик е в Лудогорието, намира се на 8,5 km от град Дулово.

История

Населението е предимно от турски произход, съществуват различни теории за произхода на му. Едната теория гласи, че са наследници на изселници, дошли по тези земи след 1487 г., когато османците унищожават Караманското царство и изселват членовете му, друга теория сочи за вероятни основатели на селото бекташите.

Първото официално сведение за съществуването на селото е от една османска демографска записка от 1676 г. Тогава то се е наричало Кара-Иса-кьой[1] (Karaisaköy, тур.) в някои източници се отбелязва като Кара-есе-кьой. Буквално преведено, Кара-Иса-кьой означава "село на черноликия Иса". Този превод е използван в указ № 2191/обн. от 27.06.1942 г. за преименуването на селото на сегашното му име Чернолик. Румънските власти по време на окупацията записват селото като Caraesechioi или Kara Esekoj.

Преданието гласи, че основател на селото е Иса от рода на Балабаните (едри хора, от тур.). Балабанлар е и турското име на съседното село Златоклас. В миналото селата били именувани на първия заселник. Според преданието Балабана е имал синове - Иса и Вели. Иса се настанил на днешното място на селото поради наличието на естествен воден източник, а мястото е било заобиколено от гъста гора. Другият син, Вели, основал село Любен, със старо име Кара-Вели-кьой, "село на черноликия Вели".

През 1856 г. в селото се заселват 4 - 5 семейства кримски татари, принудени да напуснат родните си места по време на Кримската война.

Направените преброявания през 1881 и 1893 г. дават подробна статистика относно жителите на Кара-Иса-кьой.

През 1893 г. в селото е имало 182 домакинства и общо 1131 души, от които 572 мъже и 559 жени. Според Силистренската кааза от 1848 година в село Кара Иса тогава са преброени 230 глави дребен рогат добитък[4].

Основното училище на селото, ОУ "Др. Петър Берон", е основано през 1908 г. В него се обучават приблизително 130 ученици[5], от които и деца от село Златоклас.

От 1913 г. Чернолик попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа.

Поради агресивната политика, провеждана от румънската страна, през 1934 г. 90 от тогавашните вече 180 домакинства се преселват в Турция, в селата Саръхамзалъ (Sarıhamzalı), обл. Йозгат и Карадере (Karadere), обл. Ескишехир.

По силата на Крайовската спогодба село Чернолик е върнато на България през 1940 г.

От 07.03.1959 г. до 08.05.1971 г. Чернолик става селищен център, включващ селата Златоклас, Правда, Яребица и Руйно.

След създаването на ТКЗС през 1950 г. и колективизацията на земята, провеждана насилствено по съветски модел от комунистическия режим, други 10 домакинства отпътуват за Турция, а в селото са настанени 25 - 30 семейства българи и 5 - 6 семейства от ромски произход.

През 1978 г. още 10 домакинства емигрират, а нови 30 домакинства емигрират през 1989 г. по времето на Голямата екскурзия.

Население, етнически състав и религии

Текущата демографска статистика за населението на НСИ към 31.12.2018 г. сочи че селото наброява 1389 жители.

Икономика

Икономически селото е ориентирано аграрно, като основен дял имат пшеницата, царевицата и слънчогледът.

В последното десетилетие е популяризирано и отглеждането на сорт тикви с цел добив на тиквени семки, които се използват за рафиниране на масла за авиоиндустрията, а и също като ядки.

Отглеждат се различни сортове тютюн (Вирджиния, Бърлей, Ориенталски).

Поради наличието на голямо количество пасища и мери в района на селото животновъдството също се радва на популярност, като най-разпространени са говедовъдството (черношарена порода), овцевъдството (тънкорунни - вълнодайни породи), а в по-малка част се отглеждат и кози (местна порода и кръстоски със саанската коза).

Много разпространено е и пчеларството.

Основното предприятие в селото е млекопреработвателното "ЖоСи" ООД, даващо работа на около 120 души.

Почви и климат

Откритата теренна конфигурация на селото обуславя достъпа на ветровете от всички посоки. През зимните месеци духат силни студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Земята е плодородна, като в землището на селото преобладават силно излужените и оподзолени черноземни почви. Гористите местности са покрити с тъмносиви горски почви.

Флора и фауна

Районът на селото в миналото е бил покрит от обширни широколистни гори. Днес горите са фрагментирани в резултат на изсичането им, преобладаващите широколистни видове са цер, акация, сребролистна липа, орех и червен дъб. Малки части от землището на селото са засадени с кайсиеви и лозови масиви, които са в упадък. Районът е богат е на птиче многообразие, а също така и на едър и дребен дивеч. С безразборното изсичане на горите през последните години количеството на дивеча спада изключително рязко.

Редовни събития

Ежегодно на 9 май се провеждат културни мероприятия под надслов "Празник на моето село".

Конни състезания събират редица ентусиасти от околията.

Култура и природни забележителности

Футболен Клуб "Чернолик" е с дълга история, по времето на комунизма носи името "Лудогорец - Чернолик".

В селото има два естествени водоема.

Бьоме (Böme/Bölme - преграда/дял от тур.) е езеро, част от някогашна река, стигала до р. Дунав, която е изоставила част от ръкава си и формирала ново речно корито. За да се увеличи дълбочината му за сметка на площта след човешка намеса, е изградена язовирна стена на западния бряг на водоема, откъдето идва и името му. В езерото основно може да се лови шаран и каракуда (наричана още карас или таранка).

Кемик гьолджук (Kemik gölcüğü - костно езеро) е второто езеро в рамките на селото. През последното десетилетие то много често пресъхва и се пълни само по време на проливни дъждове.

Близката до селото хижа "Караджата" и едноименният лесопарк събират значителна част посетители от околността на 1 май всяка година, за традиционните чествания на деня на труда.

Читалище "Неофит Рилски" е открито през 1942 г., там през същата година просвирва и първото радио. Читалището разполага с оборудван кабинет с мултимедия, реализиран по програма "Глобални библиотеки".

Основно училище "Д-р Петър Берон" - е наследник на откритите през 1908 г. българско и турско училище. От 1940 до 1946 г. в селото имало само частно турско училище. През 1947 г. училището става държавно и се помещавало в училищна сграда с 4 класни стаи и учителска стая.

Джамията в селото добива съвременния си вид през 1822 г., но се смята, че сградата е от средата на XVII век.

В селото е прокарана питейна вода през 1954 г., а през 1962 г. проработва първият телевизор.

През 1969 г. е направен първият асфалтов път.