ПМГ "Св. Климент Охридски" - Силистра

Из историята на нашата гимназия

След Освобождението - 1878г. просветното движение в Силистра се развива ускорено. Още през месец декември 1880г. в града е открито трикласно държавно училище /прогимназия/. По време на управлението на Стефан Стамболов започва реализация на идеята за откриване на Педагогическо училище в Силистра. Изборът на крайграничния град не е случаен. Национално ангажираната Народнолиберална партия не забравя, че "щит и меч" за запазване на българщината е образованието на роден език. Педагогическото училище има за цел да осигури тъй необходимите педагогически кадри за младата държава, а и за българската общност в Северна Добруджа. С подкрепата на Димитър Петков / роден в Северна Добруджа /- "дясната" ръка на Стамболов, идеята е реализирана още през 1890г. През 1892г. с масовото участие на ентусиазираните българи отваря врати за бъдещите педагози новата сграда на училището. Стилният палат и досега краси града ни и е негова емблема. Това е днешната Картинна галерия. Изпълнило своите задачи Педагогическото училище прераства закономерно в Гимназия от учебната 1910-1911г., когато вместо прием на ученици в Педагогическто училище е оформен първия гимназиален клас.

Преливането на Педагогическото училище в гиманзия продължава плавно през следващите години, когато над Балаканите зрее важно събития-войната срещу Османската империя. Подготовката на 75-годишнината на гимназиалното образование в Силистра бяха намерени много доказателства за процеса на оформяне на гимназията. Особено ценни са свидетелствата за зрелост на завършилите през учебната 1914/1915година силистренски гимназисти. За съжаление голямата част от основните документи са унищожени или отмъкнати по време на румънската окупация на Южна Добруджа. Запознатите с историята на учебното дело в Южна Добруджа не са изненадани, че първият випуск на Силистренската гимназия завършва обучението си и полага зрелостни изпити в град Свищов. Как и защо става това? Още преди мирните преговори в Лондон на воюващите в Балканската война държави да завършат, гр.Силистра, "с 3км. околовръст" са предадени на кралство Румъния от Великите сили. Но апетитът на румънските власти "идва с яденето". В хода на започналата Междусъюзническа война, в която България воюва срещу Сърбия, Гърция и Черна гора, Румъния забива коварно нож на притеснената си южна съседка. Румънските войски /без да имат срещу себе си въоръжена сила / окупират българските земи до линията Тутракан-Балчик. С последвал Букурещки договор, довел до т.нар. Втора национална катастрофа, Южна Добруджа попада в румънски ръце. Завоевателите удрят безмилостно по българското образование в новите си земи. Премахнато е обучението на роден български език, кощунство, което не са си позволявали и в Турция. Великолепната сграда на Гимназията е предоставена за нуждите на румънската администрация и полиция. Наглите нови господари предлагат на българските учители да работят в новооткритите румънски училища. Но нашите учители, какъв пример за национално достойнство, единодушно отказват да служат на румънската власт, въпреки примамливите обещания и заплахите. Опитите да се обучават българите по частни домове и на добра воля от учителите не са ефективни. Енергични представители на силистренската общественост получават съгласието на бълграските власти учениците да се обучават в България. Без колебание ученици и учители по различни пътища и начини поемат трудния път на бежанци. Националното чувство и жажадата за българско образование са мотивирали всички да преодолеят трудностите. В казармите на 5-ти Дунавски полк в гр.Русе с голямо закъснение, но с нестихващ ентусиазъм, за силистренските ученици започва новата учебна 1913-1914г. Оръжието е българското слово, а вярата в победата на правдата-голяма. Интересни за спомените на последните живи свидели на този ученически героизъм...