Сборник, издаден от Регионалната библиотека, разказва легендите и преданията за Силистренския край

Сборник, издаден от Регионалната библиотека, разказва легендите и преданията за Силистренския край

Регион: Силистра Категория: История,Образование Публикувано: Прегледи: 250
Сборник, издаден от Регионалната библиотека, разказва легендите и преданията за Силистренския край

За любознателния читател винаги е било интересно да попадне на патриотични четива, свързани родния град, в случая със Силистра. Едно от тях е от преди няколко години - издадено е през 2015 г. от Регионална библиотека Силистра, но за съжаление не е познато на широката общественост. Става дума за "Легенди и предания от Силистренския край" със съставител Мануела Енчева - краевед в най-голямото библиотечно звено в областта.

Своеобразният сборник от близо 30 страници съдържа 9 текста с автори Аврам Василев - учител и краевед - почетен гражданин на Силистра, Борис Илиев - юрист и краевед, създател на похода "По стъпките на Таньо войвода" (от Пожарево, Тутраканско, до Керчан баир, Поповско); Руси Шимабеев - журналист, Цветан Неделчев, Драгомир Горошев, Радостин Горошевич и Генади Митев. Както и от доростолския митрополит Иларион (живял 1913-2009 - начело на епархията в периода 2003-2009), който иначе е родом от град Елена и е от възрожденски род. В края на сборника е и библиографска справка "Български легенди" за публикации - отделно и във вестникарски издания.

От материала "Легенда за Добруджа" на Аврам Василев научаваме за създаването на Добруджа: "...на Господ му било скучно сам да живее, затова създал и чудни хора - едри, снажни, работливи, гостоприемни, красиви и най-важното - добри. Погледнал ги Господ, усмихнал се и рекъл: "Нека земята се казва Добруджа"...Бог им заръчал, когато играят, да се прегръщат през раменете, да се гледат в очите и да стъпват на земята твърдо...".

Крепостта при Силистра винаги е била важна за съответната империя, властвала в земите на Добруджа и край Дунав по долното течение на реката. "Как се е появило името на крепостта Силистра?" е написал Генади Митев. В основата на легендата са двамата влюбени - момъкът Сил и момата Истра, която издъхнала в ръцете на своя любим, заклевайки го да построи крепост, започваща от мястото за техните съкровени срещи.

Малко по-различен е вариантът на Цветан Неделчев. В него става дума за сестрите Сила и Истра, които живеели в малка къща до реката, но притежавали неземна сила и защитавали своя град. Пред тяхната смелост се стъписал и владетелят на войските, тръгнали да превземат града. Него смелите девойки го прокълнали да се превърне в дърво, а войниците му да станат цветя и птици. В тяхна чест градът бил наречен...Силистра.

В легендата, представена от Руси Шимабеев със заглавие "Каменният кафез" се разказва за т.нар. хумби - подземия, в град Силистра (след време една от тях бе превърната в дискотека "Тойота", а по-късно друга стана комплекс "Хумбата"). От написаното разбираме, че, навлизайки надолу в хумбите - назад във времето арсенал за боеприпаси, после и място за зреене на кашкавал, се чувал гласът на бунтовник, зазидан под града. На финала разбираме: "Когато слезете следващия път в подземието, сложете ухо на камъка". Защото там се долавяло ехото от гласа на незнаен българин. Разбира се, и тази легенда е свързана с дългия период на чуждо владичество на града - в случая в османския период.

Две са легендите, разказани от юриста Борис Илиев, родом от Лудогорието, но работил дълги години в Силистра, изявявал се включително и като краевед. Едната от тях е "Ивайло в Дръстър". Иде реч за царя, станал от свинар български самодържец. Разказва се за войводи, боляри, богомили, войници, татари. И за скъсаната обсада на града, след което цар Ивайло потегля към столицата Търново.

В "Обсадата на Силистра" още в първите редове е представена като инфраструктура крепостта - "Меджиди табия", градена в навечерието на Кримската война, чиито бойни действия се водят при Силистра в първите години на втората половина на 19 в. В разказа участва и Лев Николаевич Толстой. Научаваме и за плача на тълпата българи, останала разочарована, че крепостта не е превзета от русите - "Войната се изтегля далеч на север, но тежестите й остават край бреговете на Дунав".

За една "Истинска история" разбираме от записа на Радостина Горошевич: по разказ на нейните дядо и баба - акушерка и учител в село Добротица през 60-те години на миналия век. И следва изненадата - тяхната среща с родената през 1868 г. баба Калина, която на 92-годишна възраст разказва, че се е срещала с Васил Левски във връзка с общуването му с възрожденеца Велико Скуртолов от село Ветрен. Цитиран е куплет от песен - разговор с калугерица, пята от Апостола.

На митрополит Иларион - духовен водач на Доростолска епархия, е легендата "Едно светло предание в Силистра". От него си припомняме за аязмото при Срацимир, което владиката възстанови като свято място, стъпвайки на преданието за монаха Ангел (Ангелуш). Мълвата за лековитостта на водата в Ангелушевото кладенче се разнася из цяла Добруджа, та чак и в Европа, за да се превърне то в "свят извор". В днешно време на това място е поставен кръст и в продължение на няколко години при управлението на дядо Иларин бяха провеждани празници край него.

За Срацимир като "моето родно село в миналото" в легенда разказва и Драгомир Горошев, защото "от тук започва Родината", предвид близостта с граничната бразда с Румъния. От разказаното проблясва спомен за здрав български дух в миналото - в годините на робството, за участие във Велчовата завера през 1835 г., за градежа на църквата двадесетина години по-късно с цената на рискована разигравка с дисаги с пари, събирани от поробителя като данъци. Накрая парите стигнали не само за духовната обител, а и за началото на градеж на училище в селото.

Разбира се, би било учудващо, ако в сборника отсъства легенда и за Сребърна - селото с необикновеното езеро, наречено "Елдорадо на блатните птици". В нея "присъстват" Феликс Каниц - великият пътешественик, посетил Добруджа през 70-те години на по-миналия век; натуралистът Калберматен, дошъл в селото, за да избие птици, чиито пера да занесе в Париж, Виена и други европейски столици, където да красят шапките в модните облекла на западноевропейските дами.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ



Коментари
left
right