ЛИЧЕН КОМЕНТАР: За късата ни памет... с БЛАГОДАРНОСТ!

Днес на електронната поща получихме мейл от наш колега - журналист, който гласеше "Изпращам на Вашето внимание, кратка авторска публикация от типа "лични размисли" с надеждата , че ако Ви допадне може да я публикувате!"

Текста отговаря на нашата рубрика "Личен коментар" с която преди години стартира нашето издание. Тя е трибуна на всеки, който иска да изкаже мнение или коментар по обществено значими събития. Публикуваме текста без редакторска намеса:

"COVID"-ни, дрезгави мисли витаят в главата ми тези дни - дни на изпитания, страх, паника и... БЛАГОДАРНОСТИ. И разбира се, в голямата си част заслужени такива. От детето дарило спестяванията си за лекарите на първа линия, през бабата дарила пенсията си за борба с коварния вирус ...през личности, фирми, организации и цели кампании. Думата ми обаче е за БЛАГОДАРНОСТИТЕ, "избуели" някак нереално през последните десетина дни, преди всичко, в тяхната материална стойност, за сметка на съмнителното морално въплъщение.

Като се замисля, няма ден през последната седмица, в който да не слушам и чета за "най-големия дарител" у нас - депутатът Д.П. И един въпрос не ми дава мира - защо точно сега идва тази "помощ"? Даренията му възллизали вече на повече от 4 милиона лева. Не знам той ли ги остойности или "благодарните"? И още въпроси: е, хубаво де, ама като е толково благодетелен човекът - къде беше до сега? Не е ли този "благодетел" същият, срещу когото половин България излезе на протести преди има-няма 2-3 години и смея да твърдя не заради "благодетелствата" му. Но сега ще кажете, времената са други - форсмажорни, и всяка помощ е добре дошла и трябва да сме "БЛАГОДАРНИ"!

Както е тръгнало, може тези дни и да благодарим на Цв. В. и В. Б. За какво, обаче - за късата ни памет или за индулгенциите? Сега си стоим у дома и имаме време да се замислим...

Връщам се на БЛАГОДАРНОСТИТЕ! Те са важни, защото те са оценката - моята, вашата и на всички нас, към доброто, което други хора правят в наша или обща полза. И защото смятам, че за доброто трябва да говорим, ще ви разкажа една истинска история от Силистра. За един пожелал анонимност през последните седмици, дарител, който ежедневно осигурява обяди и вечери за над 20 постови полицаи на четирите КПП-та край Силистра, работещи в условията на извънредното положение във връзка с COVID-19. Осигурявайки им още от първите дни и що-годе нормални условия на работа с оборудване на постовете с шатри и химически санитарни съоръжения. Това дарение няма стойност като финикийски знаци... или поне никой не я е обявил. И смятам, че това е така, защото истинските добротворчества нямат нужда от това. Дори нямат нужда и от имена. Но за да не окъсява паметта ни, ще Ви припомня, че този човек не дарява от последните три седмици. Той е един от големите благодетели на Силистра във всяко едно отношение - от строителство на паметници, градежи на църкви и джамии, детски площадки, подпомагане на млади таланти, помощ за хора в нужда, подпомагане на лечебни заведения, включително и ремонти в тях, та до грижа за историческата ни памет. В последните години спечели популярност с няколко издадени исторически книги - сред тях са четири исторически енциклопедии в големи тиражи, предоставени на институции и училища напълно безвъзмездно. Сдружението на общините наскоро го отличи като дарител на годината за раздадени над 200 000 лева за регионални инициативи. И до тук спирам. Който разбрал - рзбрал! Имена няма!

Връщам се и на дарителството. В трудните времена днес не чуваме както за този анонимен дарител, така и за много други. Защото, дарителството е кауза! Дарителството не трябва да е инструмент и трябва да сме БЛАГОДАРНИ, ако и когато правим разликата!

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.