Вицепрезидентът Илияна Йотова посети Тутракан на 27 февруари във връзка с инициативата "Посланик за един ден", организирана за трета поредна година от посолството на Великобритания в България. Вицепрезидентът подкрепя инициативата от самото й начало и тази година нейна победителка е 15-годишната Никол Георгиева от Тутракан.
Илияна Йотова и осмокласничката Никол Георгиева разговаряха с ученици от СУ "Христо Ботев", срещнаха се с кмета Димитър Стефанов, посетиха знакови места в града.
На финала, вицепрезидентът Илияна Йотова любезно отговори на въпроси на медиите:
- Какво означава за вас, когато чуете името "Тутракан"?
- Признавам си, до скоро само крайдунавски град. От днес нататък е едно от най-прекрасните и красиви места, които има в България, невероятна гледка. Едно градче с на пръв поглед доста патриархална атмосфера, но с много амбициозни хора, запазили най-хубавото на българския дух, традицията.
- Кое Ви впечатли тук най-много?
- Най-вече отношението на гражданите към родното място - хора, които ценят много къде живеят, искат да го развиват. Страдат от това, че не могат да дадат достатъчно много на своите съграждани, за да остават тук, да не отиват на гурбет и да не се изселват от тази територия. Много високо ниво на образование има, запазен е духът на истинското българско училище, в което освен на знание, учат децата на родолюбие и една наистина българска общност. Големия град за съжаление ни разтрогна като общество, докато тук виждам един задружен екип, задружни хора, които много ценят родния си край и искат да преуспяват.
- За какви проблеми научихте и можете ли да съдействате?
- Едва ли за толкова малко време мога да разбера всички проблеми, но основното, което за съжаление не е само за тази част на България, това е миграцията, излизането на младите и активните хора. Очевидно, не е достатъчно само да има местна икономика, да има място, където някой може да работи. Големият проблем на България през последните години и от тук нататък ще става все повече е заплащането на хората, доходите. Ето, аз на практика, днес виждам какво означава, когато прочетете в теоретични доклади и анализи, че България е сред първите места на работещи бедни. Това е типичната илюстрация. Има къде да се работи, но за младите хора това не е достатъчно, защото не могат да вържат двата края. И затова те търсят реализации или в големия град и за съжаление в повечето случаи навън. Можем да правим нещо в тази посока. Аз имам много стройна схема в главата си какво трябва да се прави в България, което да обхваща и тези периферни райони. Хайде, да видим какво имаме и на какво можем да разчитаме като ресурс. Най-вече, това са информационните технологии, не са искани като природни дадености. Едновременно с това България пък, за щастие, е сред първите страни в Европа, които имат най-сериозно развитие, широколентов и високоскоростен интернет. Тоест, трябва да уважим училището така, както е направено тук в у-ще "Христо Ботев", да има специализирани паралелки, от там нататък да се върже с висшето такова образование. Един млад човек, когато му се създадат тези условия, той може да си го работи вече това вкъщи, както става в много краища на света, но държавата трябва да инвестира в такъв вид икономика, за да има работни места за тези хора.
Второто нещо е туризмът. Вие имате невероятното щастие да живеете в тази част на България. Само погледнете навън и вижте каква е гледката. Едновременно с това, някак си не използваме тази природна даденост, не използваме дългата история на тези места. Мога да ви кажа от опит, че ако това е в някоя друга държава, това ще е един прекрасен туристически обект - в него има толкова много история, за което много други държави могат да мечтаят. Те от нищото правят нещо, а ние от нещото правим нищо, точно обратното.
И на следващо място, това е цялата индустрия, икономика, която можем да вържем с рибарството, с преработвателната промишленост на малките предприятия, със селското стопанство, с природните резервати. Тоест, това е една програма, която, ако се развие от всички общини по Дунава, но преди всичко това да бъде държавна политика, аз съм сигурна, че никой от младите активни хора няма да пожелае да си тръгне от тук.
- Президентът, вицепрезидентът и управляващите се избират от народа, но защо двете институции не се разбират?
- Защото имаме различен поглед за развитието на България. Преди малко ви разказах една микронна част от това, което и аз, и президентът смятаме, че трябва да стане в България. Омръзна ми вече 30 години у нас да се сменят толкова много правителства. Ние сме от онези хора, неполитици. Аз съм от онази част от българското общество, която смята, че за България има и по-добри начини за развитие, а не на парче. Да, добре е да имаме инфраструктура, добре е да имаме магистрали, но тези магистрали и инфраструктура трябва да водят към нещо, те не могат да съществуват сами за себе си. Ако днес ние открием едно предприятие, то съществува само за себе си. В повечето случаи България се превръща в страна на ишлемето, на кол центровете, защото няма система в икономиката. Няма как да задържиш младия човек, ако не му кажеш: "Ей, учи това, защото утре ти ще имаш работа и доходи.". И затова когато сега се срещаме с млади хора, те казват: "Добре, ние ще го завършим, но къде ще работим после?"
Ние с президента имаме друго виждане, за това, че трябва да има един рестарт на държавата, управление отговорно, което знае как България ще изглежда следващите 5-10-15 години. Не само това ще даде гаранция, че така ще се случи, а няма просто да се движим по една инерция. От там идват и нашите различни погледи за това как трябва да се развива обществото и как трябва да се развива икономиката. Когато ние ги казваме на глас тези неща, г-н министър-председателят ги приема някак си много лично, като критика към него. То не е критика персонална към него, критиката е към философията на едно управление. Ние смятаме, че България може да се управлява по друг начин.
- Рестартът на държавата как ще се случи?
- Ей, така - виждате ли пернишкия случай? Той вече отдавна заглъхна в новините, но това не означава, че хората в Перник имат вода, а просто едни други проблеми изместиха пернишките проблеми. Виждате ли как там години наред - 15 години, там са сменяли всякакви управи. Проблемът е оставал, защото няма отговорност и защото не се знае кой как стопанисва тези води, кой каква отговорност има. Когато говоря за рестарт и за друг начин управление, имам предвид и това на всяко едно ниво да се търси отговорност, защото г-н министър-председателят се сърди като му го кажем, но то е самата истина. Той има решения на собствения си Министерски съвет, на собствените си министри, които години не са изпълнявани. Кажете тогава как няма да буксува една държава. Даже трябва да ви кажа, че на фона на това, което се случва, все още дори се движим нормално.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
Автор: Калина Грънчарова за "Портал Силистра"
