Надежда Захариева: "Любов е знание за другия, грижа и уважение"

Надежда Захариева: "Любов е знание за другия, грижа и уважение"

Регион: Тутракан Категория: Интервюта,Култура Публикувано: Прегледи: 349
Надежда Захариева: "Любов е знание за другия, грижа и уважение"

Известната поетеса Надежда Захариева бе в Силистра по повод 19-ото издание на конкурса на поезия "Любовта е пиянство или пиянство от любов". Последната й стихосбирка "Душа на длан" е издадена през миналата година в чест на нейния 75-ти юбилей. Книгата е антология на нейното творчество от първата до последната й стихосбирка. Толкова искрена и интелигентна Надежда Захариева прикова публиката, дошла в силистренската библиотека вчера, за да се наслади на истинската поезия. Истинска е и в интервюто.

-Г-жо Захариева, как разбирате кога едно стихотворение е излязло от душата на поета?

-Нивото на конкурса беше много високо, особено наградените стихотворения. Най-хубавото беше, че този конкурс е анонимен. Мисля, че фалша не може да се скрие. Думите са код, по който човек може да разчете дали има нещо преживяно, в това, което чете или няма. Свободните съчинения се разбират. Не мога да разбера, как някои автори трябва непременно да участват в някой конкурс. Оскар Уайлд има една мисъл, че творчеството отразява, този който г възприема, а не този, който го създава". Ще цитирам едно стихотворение-интервю на моя съпруг Дамян Дамянов. В последната строфа поетът казва на журналистката, която го интервюира:

Питате ме що е туй поезия,

кръст-Христов или благословия.

Не, сърце запояло от болезненост

Другото е молив и хартия.

-Когато тъгата прозира в стиховете и е много дълбока, това ли е най-истинската поезия?

-Може да бъде и весело стихотворението. Не е задължително да е непременно продиктувано от някаква тъга и страдание, но все пак ми се струва, че човек лекува душата си със стихове. Когато нещо му тежи, а понякога и любовта е бреме, особено несподелената любов. По.често се пише, когато човек преживява някакво страдание, което може за другите да не е страдание, но за този който пише е страдание. Лично аз не обичам да наричат хората, които пишат стихове макар и не много хубави, да ги наричат графомани. Аз имам друга думичка, аз казвам графофили. Те лекуват душата си. Ако стихотворението, не е стриптийз на душата, ако ти не покажеш душата си такава истинска-гола, тогава и никой няма да познае своята душа, в това, което си написал. Всъщност, ние имаме толкова фенове, колкото читатели са идентифицират с нас. Дамян, казваше, за всеки влак има пътници. Неговият влак е с много вагони. Дано на всеки, който пише влаковите композиции да са безкрайни.

-Вие сте обичали този човек, но имаше ли нещо, което да ви дразни в поведението му?

-Човек не е направен по образ и подобие - той има право да бъде съвсем различен. Дамян си беше уникален. Първо, много талантлив поет и човек със специфични потребности. Това дава едно друго светоусещане, понякога комплекси за малоценност. Тази душа, никога не може да се почувства истински щастлива, освен в кратки моменти. Например когато се родиха децата ни, когато ги виждаш как растат, когато хората му се възхищаваха и казаха, че го обичат. Но, когато останеше сам и усещаше колко му е трудно да живее по този начин, по който живее, естествено че се случваше душата му да възстава срещу целия свят, защото безпомощността е трудна за понясяне, каквато и да е. Ако един човек се чувства духом безпомощен, още по-страшно е когато и тялото е безпомощно. Никой не е виновен, но и човекът, който страда не е виновен, че може да се разгневи и целият свят да му е крив. Нужда е друга любов, не всички за която мечтаят. Древните китайци казват, че любовта се проверява при болест, бедност и смърт. Ако човекът се разболее и ако го изоставите, значи не сте го обичали. Ако след смъртта на някой го смените много бързо, не сте го обичали, се оказва, че и това не било любов. Най-много харесвам дефиницията на Ерих Фром: "Любов е знание за другия, грижа и уважение". Защото онези емоции, които са свързани с биологията, като видиш любимия човек и всичките ти жлези са вътрешна секреция. Това нещо идва и си отива! После идва на дневен ред, това което може би християнството разбира под любов - да приемеш човека, такъв какъвто е! Не, да му съчувстваш, не да го съжаляваш, а да изпитваш - мисля, че най-висшето е състраданието. Ако той страда, ти да страдаш заедно с него. Ако се радва, да се радваш заедно с него. Когато се омъжих, не мислих така както разсъждавам сега! От гледна точка на младежката ми глупост, допринесе да помъдрея - лека-полека с годините. И аз мислех, че всичко което хвърчи се яде, но много бързо тази мисъл изчезна от главата ми и се превърнах в един според много хора - разумен човек!

-Какви са вашите послания на последната ви стихосбирка "Душа на длан"?

-Душа на длан е антология. Мога да я нарека автобиография в рима и ритъм, защото може да съм писала текстове за песни за някои хора. Снемала съм анамнезата на душата им и съм виждала какво им отива, какви думи да сложа в текстовете, за да може да им отиват. Ако някои от тези стихотворения се пее, това е защото певецът се е идентифицирал с мене. Всичко в книгата е късчета от моя живот и колкото повече старея, толкова по-къси стихотворения пиша. Само с нови стихове е книгата с 88 осемстишия от 2018г. - "Кога налице, кога на опаки". Недялко Йорданов ме попита дали не ми е тясно в осемте стиха...

-Какво е за вас щастието?

-Да виждам щастливи хора около себе си! Да забравя себе си и тогава се чувствам най-щастлива! Защото, ако аз съм си номер едно в живота, мисля, че ще бъде голяма скука!

"Обичам си те мой живот,

какъвто си, какъвто беше!

Непридвидимият ти плод бе сладък и като горчеше!

Обичам те! Ти си ми дар с било, и с не било,

в едничък неподражаем екземпляр - съдбовно личен!

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ




Коментари
left
right