Дръстър - славният дворец на Дунав

Дръстър - славният дворец на Дунав

Регион: Силистра Категория: Култура Публикувано: Прегледи: 845
Дръстър - славният дворец на Дунав

снимка: Георги Марков

На самия край на България, в центъра на днешния град Силистра, се намират останките на средновековния град Дръстър. Наследник на древния Дуросторум, наречен от византийците Доростол, той е една от най-древните крепости на територията на страната ни. Разкритите обекти ни дават повод отново да се възхищаваме на българските средновековни строежи, а проучванията в последните години карат историците и археолозите да се запитат дали не са открили местонахождението на дунавския дом на Омуртаг.

Градът възниква като селище още по времето на траките и оттогава животът в него никога не е спирал. В началото на I век става част от Римската империя. Първото му споменаване е през 106 година в заповедта на император Траян за преместването на IX Клавдиев легион от Панония в Дуросторум, което свидетелства, че градът вече е съществувал като силна крепост. Близо три века легионът квартирува там.

Градът преживява своя разцвет през I-II век. През 169 година, при император Марк Аврелий, той става самоуправляващ се град муниципиум. Крепостта е важно административно и стопанско селище, а също и митническа станция. Римляните издигат големи обществени сгради, базилики, бани, водопроводи и жилищни постройки. В Дуросторум е роден спасителят на Рим - Флавий Аеций, наречен "последния римлянин", който през 451 година разгромява Атила в битката при Каталаунските полета. Градът е известен и със своите дванадесет светци, застигнати от мъченическа смърт между 303 и 307 година, които се превръщат във фундамент за християнството в българските земи.

През III век крепостта за пръв път е разрушена от варварски племена, които я разграбват и отвеждат жителите ѝ в робство. За няколко века градът запада, докато през VI век не се появяват славяните, вероятно като федерати, и не го възстановяват. Те му дават и ново име - Дръстър, което в превод означава "як, силен". За тяхното силно присъствие свидетелства голямото количество славянска керамика, намерена при археологически разкопки.

След идването на Аспарух Дръстър е един от първите градове, включени в пределите на българската държава. Най-ранното му споменяване е в Български апокрифен летопис от XI век: "... и този цар Испор създаде велики градове: на Дунава Дръстър град ..." . Това, разбира се, не трябва да се тълкува буквално. Всъщност, досега не са намерени значими следи от българско присъствие по време на първите български владетели.

Същинското използване на града от българите започва по времето на Крум и Омуртаг. За това историците съдят по самата архитектура на крепостта. Дребни находки и част от керамиката свидетелстват за мащабно строителство в града. Практиката, по която е изградена и преправена северната крепостна стена, е характерна за крепостното строителство в Плиска и Преслав. Строителните похвати са пренесени в най - чист вид при изграждането на източната дръстърска порта, която е идентична с тези на двете български столици. Също така, на много места по крепостните стени е открит емблематичният знак IYI. Друго доказателство са надписите, намерени в и около Силистра. Единият е нанесен на голяма мраморна плоча на гръцки език и вероятно датира от времето на Омуртаг. В него се разказва за събития от управлението на хан Крум: за похода на император Никифор, за победата при Версиникия. Описан е и походът на българския владетел срещу Константинопол, когато той извършва жертвоприношение пред самите порти на имперската столица.

В сградата, която се смята за Омуртаговия дворец, е открит фрагмент от колона, изваяна от сицилианска бречка, на която се чете "кана сювиги Омуртаг". Съществуват и още няколко намерени надписа, които и до сега не са разчетени. Така Дръстър става градът, в който са намерени най - много надписи с летописно съдържание след двете български столици. По правило това е характерно за аулите на владетелите.

От всички археологически разкопки най - голям интерес предизвикват тези в Дунавския парк на Силистра, на брега на Дунава. На самия бряг, до северната крепостна стена, е открита масивна внушителна сграда в триделен план. Тя е сходна с представителни сгради в Плиска, Преслав и Аула на Омуртаг. Интересно е също, че до нея е построена баня, което е практика при владетелските и епископски резиденции. Това, че банята е далеч от базиликата и патриаршеската резиденция, навежда на мисълта, че е свързана и с друга високопредставителна институция, като владетелска резиденция. През 2006 година приблизително в центъра на крепостта е открито езическо светилище /капище/, с размери около 21х21 метра, което го превръща във втория по големина езически храм в държавата, след този в Плиска. Така погледнат, по план, разположение и размери, целият комплекс е сходен с този на Аула на хан Омуртаг до село Хан Крум, Шуменско. Именно заради тези факти, историците днес са на мнение, че преславния дворец, споменат на каменната колона в църквата "Св. Четиредесет мъченици", се намира в Дръстър.

Безспорно е, че през Средновековието градът се налага като един от най-значимите политически, религиозни и културни центрове в България. Богат и проспериращ, той постепенно се превръща в едно от най-важните защитни съоръжения на държавата от север и близо XII века служи за отбрана от чужди племена. Също така продължавал да бъде важен търговски център - по реката от запад пристигали кораби с кожи, мед, восък, мед и сол, за да бъдат отправени към Плиска и Константинопол. Разкрито е пристанище, което свързвало българските земи с всички крайдунавски народи и по време на мир, и по време на война.

След покръстването градът станал важен център на християнската вяра. Като старо седалище на епископ и най-стара епархия, той е признат като пръв между епископските градове в България. Преди десетилетие беше открита базилика, която се оказа един от седемте катедрални храма, построени от княз Борис. По градеж и план храмът е подобен на Голямата базилика в Плиска. През своята дълга история той няколко пъти е бил престрояван, за да бъде използван и по време на Второто българско царство. В него са служили българският архиепископ и патриарх, тъй като в Дръстър се намирали техните резиденции.

Крепостта доказва своите качества, когато зад стените ѝ цар Симеон удържа тежката обсада на маджарите и предприема разгромителния поход срещу тях. През 969 година обаче, киевският княз Светослав е пред стените на града и успява да го превземе. На 24 юли 972 година Дръстър отново е превзет, но този път от император Цимисхий, който го нарича Теодорупол. Патриарх Дамян е принуден да напусне града и да отиде в Охрид при цар Самуил, който през 976 година освобождава отново града и той остава българско владение до края на хилядолетието.

След падането на България под византийска власт, Дръстър е средище на византийската тема Паристрион /Подунавието/. Интересен момент от този период е, че през 1070 година градът фактически става столица на една самостоятелна държава, начело с печенежкия вожд Татуш, който не признава властта на Константинопол. През 1088 година император Алексий Комнин решава да го върне под властта на империята, но добре укрепените и непристъпни стени дават възможност на опълчението да се организира и да принуди ромеите да напуснат. Едва двадесет и една години по-късно василевсът успява да разгроми печенегите и да превземе Дръстър отново.

След успешното въстание на Асеневци през 1185 година градът става част от пределите на Втората българска държава и отново е сред проспериращите центрове. В началото на XII век той е митрополитски център и митрополитът му взема участие в Бориловия събор против богомилите. По време на Второто българско царство крепостта отново е арена на политически и военни сблъсъци. През пролетта на 1279 година Ивайло прави тримесечна обсада в нея. В края на XIV век в засилен период на разделение и борби за власт, Дръстър е превърнат в център на самостоятелно феодално княжество, управлявано от деспот Йоан Тертер, който сече сребърни и медни монети. При археологическото проучване са открити гробове на членове на династията на Тертеровците. По емблемата и монограмите върху намерените златни обеци археолозите предполагат, че тук са погребани съпругата и една от дъщерите на цар Георги Тертер.

Краят на средновековния град е през 1391 година, когато той преминал в ръцете на османците, които също оценяват неговите достойнства и качества.

Ако имате път към Силистра, не подминавайте руините на крепостта, които са част от нашия многовековен дух и култура. Там ще имате шанса да се докоснете до славното българско минало, изпълнено с възходи и падения, което и днес ни кара да се гордеем с него.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ




Коментари
left
right