Гущеров навлиза в киберпространството с Диана

Гущеров навлиза в киберпространството с Диана

Регион: България Категория: Общество Публикувано: Прегледи: 963
Гущеров навлиза в киберпространството с Диана

ВИЗИТКА

Добромир Гущеров е роден на 12 юни 1962 г. в с. Енина, област Стара Загора. Бивш мажоритарен собственик на "Орел - Г холдинг". Учредител на Съюза на частните предприемачи "Възраждане". За няколко години бе и в клуба на едрия български бизнес "Възраждане". Депутат от левицата първи мандат в досегашното 40-о НС. Беше член на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по земеделието и горите.Гущеров се отказа от политиката. Разведе се със съпругата си, от която има голям син. Сега живее в Австрия и е щастлив с новата дама на сърцето си Диана.Милионерът Гущеров се появи в България променен -- отслабнал и с дълга коса.

"По време на депутатстването бях 136 кила. За разлика от много политици в края на мандата си отслабнах 54 кг, а не обратното" - похвали се преди време той.

- Колко често сте в България, г-н Гущеров?

- Понякога през 10-ина дена, понякога през месец, месец и половина. Зависи какви ангажименти имам.

- А всъщност какви са ангажиментите ви сега? За вас се знае, че си продадохте бизнеса и живеете в Алпите, пишете и изобщо - радвате се на безгрижни дни.

- Това, което правих две години и половина като фундаментална теория и наука, получи чисто практична форма и заедно със сина ми, Диди(Диана от няколко години е жената до него - бел. авт.) и цял екип разработваме една платформа за киберпространството. Вече 9 месеца работим по проекта, екипът се разрасна над 25 души.

- Какво точно подготвяте - впускате се в IT сектора или ще предложите за продажба някакъв готов продукт?

- Влизаме в IT сектора, като планираме това да е международен проект. Но засега предпочитам да го запазя в по-тесен кръг. Намерихме добър екип от млади хора, а съчетанието между това, което аз работя във фундаменталната сфера на науката, и техния устрем към най-новото в киберпространството, между интересите, опита и възможностите на различните възрасти, е много хубаво.

Аз съм нещо като учителя, тъй като материалът като чисто теоретична писмена форма е мой.

- Да не е свързано с икономиката - например прогнозиране на кризи?

- Не, аз се занимавам с изследвания и структуриране на нови научни тенденции, които не са само в сферата на икономиката. Напротив, опитвам се да приложа интердисциплинарен подход - интегриране в обща теоретична формула на философия, психология, право и икономика. За мен икономиката е просто една бихейвиористична наука, която повече следва събитията, а не ги предвижда. И опитът го показа - след 1974-1975 г. и особено след кризата в началото на 80-те години категорично се отричаше, че могат пак да настъпят подобни икономически състояния, защото науката и специалистите вече владeят процесите. Доказа се, че не е така. Икономиката сама по себе си е една невъзможна наука. Тя няма обективен характер, тъй като процесите в икономическото пространство са отражение на субективните отношения между тези, които вземат решения.

- Кога ще тръгне проектът ви и ще разберем за какво точно става дума?

- Надявам се максимум до лятото на следващата година. Той няма да стартира в България по обясними причини. А обяснението за жалост включва това, че ние, българите, сме в доста екзотичната сфера не само на езиковото пространство, а най-вече като имидж, който сме си създали. Нямам съмнение, че в бъдеще подобни платформи на относителност в киберпространството ще са реален факт. А дали ние ще успеем, зависи само от нас.

- Споменавате как ни приемат навън - а вас как приеха съседите в Кицбюел, Австрия? По-лесно ли се променя представата, когато човекът насреща е състоятелен?

- При нас, общо взето, е прието представата, която човек формира за себе си, да е парадна, фалшиво-лъскава. Ето, младото поколение не цени образованието, титлите, докато в Западна Европа, когато човек е завършил магистратура, това задължително го има пред името му. Да не говорим за високите научни звания.

Там, където живея, в началото към нас имаше особено голям интерес. Стереотипът, че чужденците били негостоприемни и студени, е неверен. Отнася се за хора, с които ти и в България няма да искаш да контактуваш...

Имахме и продължаваме да имаме много покани за съвместни обеди и вечери, за гостувания. Но нашият живот е доста затворен, в по-голямата част от времето си съм се отдал на моята работа. Почвам рано сутрин - към 5-6 ч, пиша и изследвам, докато имам това настроение. Понякога продължавам и следобед, а понякога просто гледаме филми, на които много държим.

- Например?

- За някои може да е абсурдно, но много ни е празнично например, когато гледаме "Хитър Петър". Това е един тематичен обяд. "Записки по българските въстания" ми е един от любимите филми. Когато завали първият сняг и сядаме да обядваме, Диди винаги ми пуска "Капитан Петко войвода" и глътката червено вино има абсолютно различен вкус. Много обичаме "Москва не вярва насълзи", както и друг руски филм - "Жесток романс". "Дами канят" също ми е любим, както и "Гладиатор".

Обичаме още всичко, свързано с Римската империя, особено около разпада й и налагането на християнството. Гледам и всички филми, направени с помощта на най-новите технологии, особено важен за мен в това отношение е "Трон".

- Как човек, който не стъпва на ски, избра този прочут зимен курорт за живеене? Уютно ли ви е там?

- Много. Това кътче е плод на съчетание между божествена природа, човешката фантазия и най-висша степен на организираност. Всичко е толкова спретнато, кукленско дори, ярко като цветове, миризми, отношения, че човек наистина се чувства прекрасно. Там най-добре мога да се отдам на работата си.

- Синът ви при вас ли живее, или остана в България?

- Както казах, с него заедно разработваме този нов проект. Всъщност той е ръководител на фирмата "Гущеров и син". Аз съм онзи отзад, който повече теоретично се занимава с нещата и може да си позволи да е хулиган, за разлика от сина ми, който винаги е с костюм. Всичко, свързано с формалната страна на управлението и контрола, е под негово ръководство с помощта на моя стар колега Атанас Раков.

- Какво стана с приятелствата ви в БСП, след като скъсахте с партията? С Ламбо близки ли сте още?

- Няма как да скъсам с Ламбо, тъй като с Чичи, както аз го наричам, си имаме дългогодишно приятелство. Както и с моята ятачка, неговата съпруга. Това не са отношения на партийна основа.

А що се отнася до БСП, важното за мен е, че изобщо излязох от този модел на политика и обществени отношения, защото той е изчерпан. Светът навлезе в нов етап, с нов тип организация на отношенията, но това трудно се проумява от повечето политици, защото се иска фундаменталност в познанията. Ето, онази сутрин случайно гледах предаване, в което стана дума за олигархия. Само че никой не се замисля, че думата идва от древността, от времената след Платон и Аристотел. Той описва, че има три модела: монархията - в който един управлява, олигархията (на чиято база е изградена днешната демокрация) - много хора участват в управлението, и анархията. Тласъкът за налагането на олигархичния модел идва от Римската империя, където винаги има двама консули и Сенат. Анархията пък изобщо не означава липсата на ред, а народът да управлява единно - всички заедно, или нещо като пряката демокрация.

- И вие бяхте спряган за червен олигарх в смисъла, добил гражданственост у нас. Между другото, купихте ли си частен самолет като други заможни българи?

- А, не - не съм толкова богат. Нямам излишни пари.

В тукашните представи олигархът е човек на бизнеса, влияещ върху политиката, задължително е богат крадец, мошеник и дебел. И има няколко млади любовници. Това нещо е страшен тъпизъм, който показва мисленето на много политици и журналисти. А олигарси всъщност са участниците във властта чрез представителна демокрация.

- Добре, олигарх не сте, а още ли сте "ляв", след като политиката на БСП за вас е изчерпан модел?

- Не само политиката на БСП. Голямата криза не е тази, която сега истерично се обсъжда, а е в промяната на обществените отношения и произхожда от свръхсоциализацията на икономиките след Втората световна война, най-вече в Европа. Огромният ресурс отива в социалната сфера и това се превръща в тежест, а не може да бъде спряно - няма как да се преобърнат нито пенсионните системи, нито здравните, нито възпитанието на населението в продължение на 60 години, нито застаряването му. Отправят се все нови и нови социални искания, но към кого? Към държавата като към някакъв имагинерен донор. Нали държавата са самите хора и отношенията между тях, откъде тогава да дойдат тези средства? Аз съм категорично против тази социализация, тя води до истинската световна криза.

- Как така като депутат бяхте против свалянето на данъците на най-богатите, а сега сте против социалните придобивки, за които отиват тези данъци?

- Бях против свалянето на корпоративния данък от 15 на 10% и на този върху дивидента на 5% като депутат от БСП. Когато станах такъв, сложих дебела черта и застанах от едната й страна като народен представител, който носи отговорност накъде върви държавата, а не като представител на бизнеса. Сега съм само и единствено от страната на теорията.

Тогава бях против, защото всички фактори индикираха предстоящите сътресения, но те се интересуваха само от кухата инвестиционна политика, която дава възможност на определен кръг представители на мениджмънта да спечелят. Ако не беше свален данъкът, инвестициите към България нямаше да са по-малко, защото конюнктурата беше такава, но щяха да се натрупат по-големи ресурси. Бях против бюджет 2009, защото е абсурд от октомври предната година вече да си в криза, а да приемаш разчети, които отговарят на ситуацията през 2007 г.

- Сега повтарят ли се нещата с кризата?

- Процесите в България са винаги следствие и е смешно да се създават групи и центрове за излизане от кризата. Изцяло сме зависими от процесите в Европа.

Ресурсите идват само и единствено от тези, които изработват бизнес проекти, затова богати са страните, в които има хора да ги раждат. Моите най-големи уважения към трудовите хора, но не пролетариатът създава богатството. Трудът им е възможен само ако някой е структурирал бизнес проект и ги е наел. Това е проблемът от десетилетия и в България. Аз например се прекланям пред Сорос, който се споменава с недобри прилагателни по медиите, защото бил спечелил 800 млн. или дори 1, 2 млрд. Какво лошо е направил? Предвидил е какво ще стане.

- Вие спечелихте или загубихте от кризата?

- Прекият бизнес в България, разбира се, е силно засегнат от това, че спадат обемите, активността. Но пак казвам, тези процеси са много по-дълбоки. Кой спечели след края на студената война всъщност? Не отприщи ли това още повече социализацията на икономиките в Западна Европа, довеждайки ги пред крах? И Европа, и България вече не издържат на социалния натиск върху плащанията. Събитията в Англия не са местни събития. Противоречията във Франция не са си техни проблеми. По-различно е в Арабския свят, но общ е стремежът към промяна на системата, която вече не работи. Това много ми наподобява разпада на Римската империя.

- Днес съжалявате ли, че си продадохте бизнеса, за да станете политик, и така променихте посоката в живота си?

- Не, изобщо. Целият период до моето участие в НС е бивш. Моментът, в който съм бил в парламента, пък е само един семинар за обществените отношения, абсурдността и изчерпаността на този тип демокрация.

Сега съм в същинския си и съществен период. Това, което правя и в сферата на изследванията, и на приложносттта на този продукт, е толкова голямо, толкова значимо за мен, че другото ми изглежда някак си нереално.

- Значи промяната ви е била само за добро. Тя ли повлия и за обрата в личния ви живот?

- Явно промяната във всичко води до едно освобождаване за истинско ново начало.

- Не скучае ли Диана покрай вас в Австрия? Това ли е жената, с която искате да остареете?

- Няколко пъти са ми задавали въпроса не ми ли е скучно там. На мен няма как да ми е скучно, след като от 5 сутринта нямам търпение да започна "разходката" си по различните епохи и материи. Удоволствие, което не мога да сравня с нищо! А Диана в много голяма степен ми помага и като човек, с когото да споделям, а и с това, че на нея самата също й е интересна материята. Технически също ми помага.

Но най-важното е, че ако двама души смятат, че трябва да излязат някъде или да се съберат с други хора, за да се развеселят, значи между тях нещата просто са изчезнали.

- Разстрои ли ви обирът на пари и бижута при едно от последните ви идвания в Силистра?

- Не смятам да му обръщам голямо внимание. Това е просто изблик на нравите, които все повече се утвърждават в България.

- Тези нрави ли ви пратиха в Алпите?

- За съжаление в бъдеще ни чака и оглупяване на нацията, елементаризиране, оскотяване на големи среди до степен вандализмът, кражбата, насилието да се приемат за нещо естествено.

Нямаме ценностна система, ако не броим за такава баджак на 18-годишно момиче, свързан с бала пари, кола, която не отговаря на социалния статус на този човек, и вулгарен изказ. Всички хора, постигнали нещо, са задължително с негативен етикет.

- Чувствате ли омраза към себе си?

- Ама разбира се! Пълна омраза! Щом човек нещо е постигнал, задължително е или крадец, или мошеник, или получил куфари, но никога не се замисляме дали пък няма друго знание, друго образование, квалификация, други ценности и житейски опит. И тъй като политиците се изчерпаха и дори турската тема на националистите вече не е актуална, сега и сред пенсионери, и сред млади, и сред журналисти, на средната класа най-вече се наслагва една антинагласа. Задължително се търси нещо негативно, отвратително, нещо клюкарско и просташко.

Дъгата на целия политически спектър се слива в една обща политическа злоба. Този свръхвулгарен популизъм според мен може да доведе до катаклизми - една нова революция, нов псевдосоциален лидер, който ще национализира всичко.

Може да се роди Ивайло Свинаря и колелото на историята да се завърти наобратно!

Нееднаквостта на хората у нас е голям проблем. Хубаво е да си зададем въпроса дали сме различни само материално, или и ментално, защото големият проблем е в мисленето. Изпростяването прави хората социално по-слаби.

- На този фон прогнозата ви за президентските избори?

- Не можете да си представите колко не ме вълнуват президентските избори. Колко не ме вълнуват изобщо избори! Те не водят до промяна, такава може да донесе само общото съгласие за културна революция. За да станем богати, трябва да тръгнем от това да се поглеждаме в очите и да си казваме "Добър ден", "Моля", "Извинявайте", "Ако обичате".

- Извън любезния тон вие искате ли да кажете на някого "Извинявай" в личен план?

- Като личен, интимен акт нямам на кого да се извиня. А едно голямо "Извинявай" към всички, свързани с мен, бих направил с това, върху което работя. Само да съм жив и здрав да го довърша.

С Добромир Гущеров разговаря Елица Гилтяй

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ




Коментари