Маргарита Доровска за изложбите в "Дом на хумора и сатирата".

Маргарита Доровска за изложбите в "Дом на хумора и сатирата".

Регион: България Категория: Интервюта,Култура Публикувано: Прегледи: 629

Маргарита Доровска е куратор (организатор на изложби), получила образованието си в най-доброто училище за изкуство в цял свят - Кралския колеж по изкуство в Лондон. През юни 2016 поема управлението на габровския Музей на хумора и сатирата. Оттогава Музеят е представил 84 изложби и над 140 събития, увеличил е бюджета си с петдесет процента, а посещаемостта бележи връх от 1989 година насам. Веселата къща в Габрово показва най-доброто от карикатурата и от хумора в съвременното изкуство и предлага едни от най-интересните изложби и образователни програми за деца в страната - защото музейният екип е убеден, че чувството за хумор се възпитава и е особено нужно във време на фалшиви новини и разделено общество.

Какво можем да видим в Музея на хумора в момента?

През септември открихме изложбата "Нонумент", която представя паметници от Централна и Източна Европа, които в резултат на промени в идеологията са променили или загубили смисъла си. Акцент в тази изложба е близкият до Габрово Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа. Изложбата е резултат от много сериозно проучване и със сигурност би била любопитна за всички, които се интересуват от миналото и бъдещето на рушащите се "нонументи" и конкретно от Бузлуджа. Разбира се изложбата включва и карикатури с "чинията" на най-добрите ни карикатуристи, така че ще видите и рисунки с кебапчета, летящи чинии, зелени човечета и съвременни и позабравени вече политици. На 14 септември пред "чинията" се случи и едно много необичайно представление на на група ЛИГНА (Германия) и Стефан А. Щерев, с музика на Емилиян Гацов - Елби. Това бе неповторимо изживяване, което ни преведе през моменти от историята на паметника, строителството, партийните ритуали и ни накара да мислим за съучастието и за възможността за съпротива, която обикновения човек би могъл или не би могъл да упражни спрямо тоталитарната власт.

Днес, когато е наистина наложително да се вземат мерки за консервацията на този впечатляващ паметник, изложбата "Нонумент" и представлението, което направихме горе са изключително ценни за обществената дискусия относно бъдещето на Дома-паметник. Освен обичайните сувенири - тениски, торбички, магнити, за този проект заедно с габровската шоколадова фабрика направихме и шоколодови "Бузлуджи" - защото миналото не се връща, само се преглъща.

В три подредни петъка през октомври откривате мащабни изложби. Разкажете за тях.

Точно преди седмица, на 11 октомври открихме "Обезглавявания" - изложба с живопис, обекти и рисунки на Николай Панайотов. Изложбата включва произведения създадени в различни периоди, включително две платна, които Националната галерия извади за нас от хранилището си и които сега при нас могат да се видят за пръв път от тридесет години насам. В едно от тях - "Последният лов на царя", сюжетно обвързано с реално историческо събитие - последния лов на Тодор Живков в местността Лъга в Балкана ден преди свалянето му от власт, могат да се видят много от символите и композиционните решения, които трайно ще се установят по-късно в платната на Панайотов. През 1991 той заминава за Париж, установява се там и сега си идва в България през лятото - да рисува в село Стоките, в Балкана, но тази изложба е най-голямото "завръщане" на Николай от 1991 насам.

На 18 октомври Музеят на хумора и сатирата представи традиционния си есенен Карикатурен салон. До края на февруари 2020 публиката може да види над 140 карикатури от самостоятелните изложби на двама големи български карикатуристи - Трайко Попов и Милко Диков, както и избрани творби от 44. Национална изложба на карикатурата. Трайко Попов получи голямата награда за карикатура на 23. Габровско биенале, а Милко Диков - наградата на Музея ни в националната карикатурна изложба тази година в СБХ. И двамата автори имат дълга история с Дома на хумора и сатирата - участват или журират най-ранните ни биеналета, още от 70те, имаме техни произведения в колекцията. Деветдесетгодишният Милко Диков е пример за това как изкуството държи човек буден и в отличен тонус - а той освен невероятен художник, много находчив в композициите си, е и много сладкодумен събеседник. Произведенията му са много графични. Карикатурите на Трайко Попов от друга страна са много цветни, с наситена композиция, повече разказ и блестящо остроумие. И двамата са брилянтни в това да те разсмеят.

За пръв път това издание на Карикатурния салон предлага и лимитирана серия от репродукции на Милко Диков и Трайко Попов, които посетителите могат да купят в музейния магазин. Същото важи и за самостоятелната изложба на Николай Панайотов - и от нея можете да си отнесете спомен, но от него вече предлагаме оригинални рисунки в малък формат. За нас е наистина важно да дадем възможност на посетителя да си купи нещо за спомен, а ако то е изкуство на водещи автори, макар и нещо малко или репродукция - още по-добре. Хората имат нужда да живеят с изображения. Не случайно мебелните магазина са пълни с кичозни принтове на коне и поточета.

През тази седмица се проведе и едно интересно представяне на книга с висока научна стойност, как оценявате подобни събития?

Да, през изминалата седмица бе представена книгата на проф. Венелин Терзиев, който е редовен професор в Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново и Русенски университет "Ангел Кънчев". Съчетаването на наука, изкуство и култура е доста интересно и зареждащо начинание. Интересният и иновативен подход за представяне на една тясно научна книга с музика бе оценено от присъстващите като нещо изключително интересно и даващо неочакван интерес към такъв вид представяне и достигане до специфичната публика. Представянето с песните на младия и особено талантлив Йордан Марков се съчета успешно със спецификата на обсъжданата тематика.

Вероятно това ще се окаже една интересна форма за достигане до ползвателите и читателите на подобен вид научна и специализирана литература. Събитието беше заредено с много емоции и позитивни нагласи.

В Габрово предстои сериозно сътрудничество между Регионалния исторически музей в града, Художествената галерия и Музея на хумора и сатирата. Май не се случва често музеите в един град да работят заедно по подобен начин?

Така е, още има да се учим на колегиалност и съвместна работа, но Габрово със своите шест музея е добър пример в това отношение. Проектът е на Община Габрово, която от няколко години представя своите бележите фамилии. Тази година това са трите полколения Солакови - скулпторът Митьо Солаков (1931 - 2010), неговият син, художникът Недко Солаков, роден през 1957 и внукът, отново художник - Димитър, роден през 1987. "Династичната" изложба с произведения на тримата, включваща творби от колекциите на галерията, историческия музей и от нашата колекция ще бъде в градската галерия. А при нас представяме "Пестеливи драсканици" - проект, в който Недко Солаков рисува и пише по стените на залата като влиза в диалог с предходната изложба. Тепърва предстои да работи, така че няма как да кажа повече за тази изложба преди авторът да завърши "пестеливите драсканици" и да я открием в петък, на 25 октомври.

- Вие акцентувате на работата с децата, какви са начините, по които те се обучават и забавляват в Дома на хумора?

Предлагаме множество ателиета, както при нас, в музея, така и в училище. Вярваме, че децата могат да бъдат ангажирани с важни за нашето съвремие теми, каквато например е темата на изложбата "Град Градина", направена от габровската художничка Невена Екимова, а именно как живеем заедно в един град. Изложбата е умален модел на град, който децата са поканени да променят. Тук белите свършват добре - може да се рисува по фасадите на блоковете с тебешир или да се правят графити от прежда, майсторят се бомби от семена, който избухват съвършено миролюбиво при първия дъжд. Вършат се и добрини - децата спасяват улични котета и събират отпадъци разделно, за да нахранят две чудовища - едното хартиеядно, а другото - пластмасоядно. Имаме поумняващ парк, в който децата се учат да разговарят, да спорят и да вземат решение в група. И за да сме напълно актуални - имаме изборна стаичка-тоалетна (общото е, че и двете са място за размисъл, в което оставаш насаме).

Работата с деца предполага да ги спечелиш, да ти имат доверие и най-вече, да задържиш интереса им. Ние не сме дидактични, разговаряме свободно, оставяме децата сами да откриват отговорите на въпросите, които поставяме и се опитваме да ги накараме да са уверени, да не се страхуват да участват и дори да грешат. Ателиетата се случват под формата на игра, когато човек се забавлява, учи най-добре. Разчитме на добър баланс между говорене и правене на неща. Умението да работиш с ръцете си е важно за съвременното поколение и им доставя огромно удоволствие. Децата се чувстват наистина добре при нас - преди година двама малчугани бяха избягали от близкото училище, за да дойдат при нас.

Какво ви мотивира да сте толкова активни и актуални в работата на Музея?

Казват, че няма нищо по-старо от вчерашния вестник. Онова, което важи за медиите, не е много далечно и на културните институции. Музеите, дори когато работят със старини на хиляди години, трябва да го правят по актуален начин, така че изложбите им да говорят на днешния човек и да му казват нещо ново. В Колежа когато предлагахме изложби всеки от нас трябваше да защити по изключително убедителен начин темата и подхода си като докаже, че тази изложба не е правена вече, че казва нещо ново и важно за публиката. Ако искаме изкуството да има своята обществена значимост и хората да обичат, уважават и посещават музеи, то трябва да работим с мисъл за публиката и с ясно разбиране за проблемите на съременното общество.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ



Коментари
left
right