Венелин Терзиев: Науката като наука, която ни трябва да вървим напред

Венелин Терзиев: Науката като наука, която ни трябва да вървим напред

Регион: България Категория: Интервюта Публикувано: Прегледи: 702

Венелин Терзиев е роден в Севлиево. Завършва висшето си образование в Университет "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас, а по-късно и Стопанска академия "Димитър Апостолов Ценов" в Свищов. Доктор на науките е по национална сигурност и икономика. Редовен професор е в Национален военен университет "Васил Левски" във Велико Търново и Русенски университет "Ангел Кънчев". Научните му интереси и публикации са свързани с проблематиката на икономиката, националната сигурност и социалното управление.

- Какво означава днес човек да е отдаден на науката? Има ли способ, който може да остойности себеотдаването, как се измерва?

- В последно време много се говори за измерване на науката, за качество, за оразмеряване по някакъв начин и намиране на елемент за нейното остойностяване. Безспорно това е свързано с определяне възнаграждението на хората, насочили се към такава дейност. Всички, които се занимават с икономика на труда и въобще с управлението на човешките ресурси, знаят колко е трудно и понякога дори невъзможно да се даде адекватен отговор на подобен въпрос. Експертизата на този, който ще оценява, оразмерява и дори отчита тази дейност, трябва да е достатъчно висока, а оценката - достатъчно справедлива и вярна, за да може да бъде приета от този, който е наблюдаван и оценяван. При прилагането и разработването на различни модели и технологии в тази посока винаги ще има доволни и недоволни. Това в никакъв случай не бива да плаши, обижда или обезкуражава всяка една от страните. Постигането на максимална справедливост е достатъчно силен мотив да се върви в тази посока на обективиране на същностните процеси, свързани с научните и изследователските дейности. Още повече, житейски доказано е, че прогресът е свързан с научните открития.

- Когато говорите за науката, винаги използвате думата процес. Какво свързва тези две думи?

- Много често приемаме нещата доста прагматично от своята гледна точка, като се задоволяваме с обяснението, че те и сега вървят добре или по приемлив начин. Този приемлив начин може да е относително добър за определен момент, но в никакъв случай не е приемлив и позитивен за развитието процеса на науката. Многократно повтарям думичката "процес", защото смятам, че той е с висока продължителност във времето и има своите характерни особености, сложност и дори противоречивост. Той трябва да се разглежда, дефинира и дори осмисля от всички негови участници, но най-вече от ползвателите. Обратното ще бъде самоцелна игра на наука и ще носи удовлетворение на човека сам за себе си без да има полезност за околните. Ще се съгласите, че основното благо в тази посока е приложимостта на всичко, което правят учените и изследователите. В исторически план това се е повтаряло достатъчно много в годините, като в немалко случаи научните открития са били приемани и оценявани в много по-късен период. Приемането или отричането на определена научна дейност изисква нейното разбиране, усещане или одобрение от обществото. Това невинаги е лесна и постижима задача на един или група изследователи. Обикновено научните открития, изследвания или разработки се публикуват в специализирани издания, които са достъпни до ограничен кръг от хора или тези издания не са достатъчно публични.

- Това не създава ли известна трудност за популяризирането на научните открития?

- Да, така е. Това допълнително усложнява процеса на одобрение или възприемане на обстоятелствата. Наложилата се необходимост научните разработки да бъдат публикувани в реферирани издания, т.е. такива, които съдържат научна информация с висока стойност, ги е превърнала в издания от затворен или ограничен характер на достъпност на публикуваната информация. Това също е разбираемо, като се имат предвид усилията и труда на съответните екипи или конкретни изследователи да получат обратна престация на своите усилия и да бъдат оценени по подходящ и приемлив начин. От друга страна, работата на учените трябва да достигне до по-голяма общност, защото тя на практика е потенциалният ползвател на техния труд. Това принуждава или може би правилната дума е задължава учени и изследователи да представят своите тези, разработки и открития на различни форуми, за да достигнат максимално бързо по различни информационни канали до потребителя. По този начин обяснено звучи доста опростено, но е относително вярно. Едно изследване понякога се представя, рекламира и показва на десетки научни конференции, кръгли маси, симпозиуми и изложения и се превръща в сложен, труден и продължителен процес на утвърждаване. Съпротивата от страна на научната общност в подобни случаи е много сериозна, защото търсенето на нетрадиционни подходи в утвърждаването на научните изследвания нарушава общоприетата рамка на бавност. Това "дразни" научната общност, която е доста интровертна и дори закостеняла в разбиранията си за популяризиране на научните трудове. Моето разбиране е, че са приемливи почти всички варианти на представяне, стига те да дадат добър резултат и да осигурят надеждна и вярна обратна връзка. Взаимоотношенията между автори и ползватели трябва да бъдат повече от топли и искрени, за да се установят по достатъчно точен и коректен начин пропуски, негативи или несъвършенства.

- Как може да бъде постигната тази симбиоза между автори и ползватели, кой определя правилата?

- Промените в Закона за развитие на академичния състав и Правилника на неговото приложение търсят отговор на тези въпроси, като се опитват да създадат система от критерии, която да бъде измерима за съответната област на висше образование и професионално направление. Тази система се обслужва от Националния център за информация и документация към Министерството на образованието и науката. Дали количествените измерители, които са заложени в този модел, могат да осигурят необходимото качествено покритие е трудно да се каже. Особено като се има предвид, че през различни периоди са действали различни системи за оценка и допустимост, както и различни изисквания. Покриването на определени критерии към днешна дата понякога води до невъзможност на някои учени да представят адекватна информация, като допълнително затруднение представлява информацията на хартиен носител от по-старите периоди. Това не омаловажава усилията, които се полагат в тази посока, да бъдат въведени единни изисквания, които да бъдат отчетени при процедурите за хабилитация за доцент и професор, както и при образователната и научната степен "доктор" и научната степен "доктор на науките". Естествено те са диференцирани по определени критерии, като относителната тежест е поставена в няколко основни направления: статии и доклади, публикувани в научни издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация; статии и доклади, публикувани в нереферирани списания с научно рецензиране или публикувани в редактирани колективни томове; цитирания в монографии и колективни томове с научно рецензиране; цитирания или рецензии в нереферирани списания с научно рецензиране; ръководство на успешно защитил докторант; публикуван университетски учебник или учебник, който се използва в училищната мрежа и др. Тук особено значение се отделя на публикации, които са в реферираните системи на Web of Science и Scopus. Смята се, че изискванията при такива издания са достатъчно високи и оценката на публикуваните трудове е висока. Това, разбира се, е въпрос на възприятие от съответния оценяващ орган като един от основните критерии при определяне качеството на научната дейност на самия учен и на институцията като цяло.

Всичко това пряко кореспондира и с различни рейтингови системи, които отчитат определени статии в определени издания и класират институцията по тези показатели, включително и цитирания на тези научни доклади, статии или съобщения. Това изглежда доста приемливо и адекватно като технология на оценка, но не винаги резултатът се покрива с действителността. Такава оценка се прави и в България и в края на всяка година се представят резултатите от предходната. Времето за оценка е избрано неслучайно. Индексирането на съответните публикации в двете основни системи е продължителен период, като в някои случаи продължава повече от една година. Понякога в тези случаи има вероятност част от публикационната активност на учените да не бъде коректно и точно отчетена. В някои от висшите училища напредъкът се дължи на един или няколко учени, които са формирали екип и са се утвърдили в общността и могат свободно да публикуват в такъв тип издания. Това по определен начин изкривява информацията, която се представя, и води до количествени натрупвания, които не кореспондират с общата оценка на институцията. В някои от случаите, ако изключим тези няколко учени от състава на съответното висше училище, данните, които ще се получат, са незначителни.

Друг оценъчен показател е времето на заемане на определена академична длъжност - ако той е приемлив за хората, които единствено и само с това се занимават, то за другите е нереалистичен и дори непостижим. Той не може да бъде достатъчно обективен най-малкото за това, че определените способности, знания и компетенции не винаги са функция на времето и неговата продължителност като период.

"Откъсването" на научните изследвания от общественото развитие като цяло са също основен и немаловажен по своя характер проблем. Тук въпросите са за какво ни служи това, кога и как ще ни бъде полезно или въобще ще ни бъде ли полезно? Трябва да изключим чисто теоретичните разработки, които сами по себе си имат друго значение и необходимост.

- Как се приема оценката на научноизследователската дейност в последните години, която се прави от Министерство на образованието и науката?

- В последните години Министерство на образованието и науката във връзка с Изпълнение на националната политика, свързана с регулярно наблюдение и оценка на научноизследователската дейност прави Оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации и фонд "Научни изследвания".

Оценката е осъществена на база на индивидуални карти на отделните организации, които съдържат: обективна информация, изведена от международните бази данни и верифицирана от оценяваните организации и висши училища; счетоводна справка за изразходваните средства по научноизследователски проекти, по договори с индустрията и др. и такива, отразяващи експлоатацията на научните резултати и данни за защитилите през 2017 г. докторанти и доктори на науките от регистъра на НАЦИД.

Най-висок дял по обща оценка по системата от критерии и показатели заема Българска академия на науките, което обективно отразява реалното състояние. Трябва да се има предвид основното предназначение и дейност на самата институция. Това по същество дава отговор за определеното и водещо и доминиращо положение. По отношение на останалите водещи организации: Софийски университет "Св. Климент Охридски", Медицински университет - София, Химикотехнологичен и металоргичен университет - София и Технически университет - София определя заедно с БАН почти 2/3 от общия принос към общата оценка. Съсредоточаването на научноизследователската дейност е концентрирано в столицата и съсредоточено в най-големите висши училища. Това на практика определя София като първостепенен и най-важен център във всички направления на оценка. Имайки предвид неравномерното териториално разпределение на изследваните организации, което се е сложило по причини от различен характер, като не без значение е историческото развитие. Извън столицата се обособяват още няколко научни центрове с дефиниран принос към общата оценка в градовете Пловдив, Варна, Русе и Бургас. В действителност и най-големите извънстолични университети са разположени в тези градове. В общата оценка липсва измерим принос на един от най-големите български висши училища - Университета за национално и световно стопанство - София. Изследването дава почти същата конфигурация на подреждане на организациите по научните публикации с отворен достъп, като единственото изключение е на Югозападен университет "Неофит Рилски" в Благоевград или по-скоро допълнение към общата картина на научната продукция със свободен достъп.

Изследването дефинира по критерии и показатели отделните научни направления, като същото е направено съобразно разделението или по-точно приложението на научната публикация към съответната научна област - което правят базите данни на Scopus и Web of Sciеnce. Разпределението на научната продукция в тези бази данни извършват по критерии и показатели, които не винаги съвпадат с нашата система за оценка. Това понякога може да изкриви или измени класацията по научни направления. Това в повечето случаи се определя от научното списание или в изданието на научната конференция в което е попаднала публикацията. То не винаги отразява същностните характеристики на научния труд. В общата оценка на висшето училище това изменение не може да повлияе. Така в класацията по научни направления попадат висши училища, които в своята научноизследователска и образователна дейност не извършват такава дейност в това направление. Възможно е учени, които участват в определен образователен процес научните им търсения и интереси да бъдат в други или няколко направления. Това при всички случаи допълва или в най-общи линии дава информация за областите на интереси на учените и изследователите от определената организация.

Количествените измерители за отделните научни направления са достатъчно различни като абсолютни стойности и тяхното пряко съпоставени е невъзможно и в най-общия случай неточно и дори невярно.

В челната класация на две от направления челно място заемат университети, чийто основен профил на обучение и научни изследвания не е в тези науки. В най-общият случай би могло да се заключи, че в тази посока е насочен финансов ресурс който подпомага или насърчава тази дейност. В детайлен анализ се установява, че един или двама изявени учени в тези области могат коренно да променят показателите. Това донякъде изкривява оценката в съответното научно направление. При изключването на данните от тази обобщена оценка коренно променя класирането на организациите. Интересен детайл е че водещи учени в определени области формират над 65% от придобитата обща оценка в направлението на организацията, а дори се наблюдава и по-висок процент достигащ близо 90%. Това налага от само себе си въпроса - дали тези организации биха могли да "претендират" за научен капацитет в това направление или би следвало тези изключения да бъда представяни отделно и да не бъдат включвани в общата оценка.

Прави впечатление относително слабото представени представяне на висшите училища с икономически профил, като единствено Университета за национално и световно стопанство в София е на 7-ма позиция и то след организации, като Висшето училище за телекомуникации и пощи, Национален военен университет "Васил Левски" във Велико Търново и Русенски университет "Ангел Кънчев".

- Каква реформа би ли била адекватна и приложима с положителен знак в България?

- Въвеждането на системи за оценка също би породило ред въпроси и критични бележки. Първият от тях е кой и по какъв начин ще прави тази качествена оценка. Към настоящия момент приетата технология е h индекса, който отчита съответните брой позовавания на определена статия и другия времеви показател, който се използва той да бъде определен за последните 5 години. Различните системи биха показали различни цифрови измерения, защото информационните бази данни са с различна пълнота и достъпност. За различните области на висше образование и професионални направления могат да се използват различни, които отново ще дават относително вярна и точна информация. Някои ще кажат, че е по-добре да има някаква система, отколкото да няма никаква и ще бъдат абсолютно прави. Липсата на система от измерими критерии доведе до ред парадоксални различия в нивата на оценка. Не бих могъл да кажа дали това определя качеството на самия кандидат за определена академична длъжност, но то е своеобразен атестат за експертността на съответната комисия. В случая - научно жури, което да оцени и класира кандидатите. Обикновено конкурсите у нас се провеждат само с един кандидат. Това за някои професионални направления е просто липсата на други кандидати, но понякога е и невъзможност да се заема съответната длъжност по ред обективни обстоятелства. Тези обстоятелства са свързани със затруднения в развитието на академичния състав в последните десетилетия, неатрактивност на направлението или липса на финансиране за научни изследвания. Понякога за кандидатите е неприемливо и местонахождението на съответното висше училище. В друг случай се толерират само кандидати от вътрешната среда, независимо от това, че възможният набор от външната среда би бил достатъчно голям. В този случай работата на експертите би била доста по-трудна и конкуренцията - по-голяма. Възможният избор би се спрял на повече от един кандидат. Друг въпрос на коректност е последващият избор от научния и факултетния съвет. В много случаи те са доста разнородни като направления и интереси, убеждаванeто става трудно и невинаги е свързано с обективна преценка и в крайна сметка - с правилен избор. В този случай се пита дали членовете на тези съвети са достатъчно компетентни да променят с избора си крайния резултат, независимо че това е вменено в правомощията им.

И ако оставим това настрана като вторичен проблем, то търсенето и намирането на подходящи кандидати на този твърде ограничен пазар на труда на учени и изследователи довежда до затворен цикъл. Не е тайна, че част от университетите са място на препитание на цели фамилии от години. В това няма нищо лошо, защото занаят се предава от поколение на поколение, но доколко възможностите на нашите деца се покриват с нашите житейски и в частност научни интереси. Едва ли е така, но е достатъчно лесен вариант, подпомогнат от академичната автономия. Подобно изследване би дало плашещи резултати на близост и взаимовръзки. Особено интересни развития се наблюдават в по-малките общности, като процесите там се саморегулират от този фактор.

Промяната, към която сме тръгнали, търси определена справедливост и точност, но едва ли ще я постигне само с тези корекции в законодателството. По-скоро тя трябва да бъде свързана с такива в управлението на системата. Много често се говори за мандатност, креативност, стратегии и т.н., в общия случай е свързана с моделиране на нагласите на общите събрания по определен начин, който в някои случаи граничи с нормите на морала и закона. Въпреки това процедурите са законни и не особено морални. Доказателства в тази посока има много и постоянно.

Невинаги демократичните правила избират най-способните и най-компетентните, а понякога дори и не дават възможност за изява на част от учените по ред причини.

Това е проблем от общ характер, който с по-голяма сила е приложим за академичната общност. Тук индивидуалностите са много и в различни посоки. Обединяването понякога е за сметка на избор, който е свързан по-скоро с други обстоятелства, а не с качествата на индивида. Промяната в тази посока е възможна, ако при този избор има конкурс, почиващ на максимално обективни критерии.

През годините се сблъсках с неразбиране в много посоки, дори и с чиста враждебност. Най-лошото е, че хората, които дават оценки за научна продукция, са по-скоро не особено грамотни в тази посока, дори неразбиращи смисъла на всичко това. Изповядват личностното убеждение, че те в по-голяма степен отговарят на изискванията на учен без да отчитат каквито и да било обстоятелства. Дори съм се сблъсквал с парадокса докторант без нито една публикация, който дори няма допирни точки до научната област или области, в които работя, да ми дава личностни оценки и квалификации. В същата смешна хипотеза изпада и един професор, който успешно покрива националните изисквания с позовавания на статии, които аз съм направил, без самия той да притежава опит и компетенции, но дава "компетентни" квалификации. Не бих обърнал и грам внимание на такива коментари, ако те бяха по същностни въпроси на науката и научните търсения.

В настоящото развитие на обществото наука самостоятелно няма как да се прави, както и съществуването на науката сама за себе си е невъзможно. Това налага работата в по-широки екипи и сътрудничеството в различни направления, както и развитието на интердисциплинарния подход и развитието на учения в различни посоки и плоскости. Това не прави човека/учения "пенкилер", а го прави далеч по-способен да отговори на динамиката на изискванията на така променящата се среда.

- При всички тези перипетии, с които се сблъскват хората, отдадени на наука, къде остава удовлетвореността от каузата, на която са се посветили?

- Моето лично усещане за удовлетвореност се корени в убеждението, че работата на един учен е с определена степен полезност и значимост и поставя България в открояваща позиция в научните области, в които работим. За мен вече е ясно, че враждебността, злобата и дори завистта са характеристики, които са част от трудния път на учения. Отдавам го на национални особености или на поколенчески промени. Не бива да забравяме обаче, че усилията трябва да бъдат постоянни и да се търси напредък в развитието на науката.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ




Коментари
left
right