Как интернет стана слънце и въздух за младите

Изследване на западноевропейски университет показало, че двойно спада процентът на студентите, които пият, пушат и вземат наркотици, но за сметка на това се покачва драстично броят на зависимите от интернет, за които той е основен канал за общуване.

Има връзка между тези две тенденции. Ако преди на юношите им трябваше да се напушат или напият, за да паднат някои бариери и да могат по-безпроблемно да общуват с връстниците си, сега от това няма нужда, защото в мрежата бариерите можеш да ги загърбиш.

Студентите поставяли необходимостта от интернет наравно с тази от храна и вода. Такае, защото през юношеството общуването е първостепенна потребност, понеже е основен фактор за социализацията. За младите виртуалното пространство е канал за общуване и наистина може да бъде насъщна необходимост, особено ако е единственият, в който се чувстват добре, понеже другите канали са им непознати, не ги владеят или имат затруднения в реалното общуване.

Във виртуалното пространство е по-лесно - там има определени фрази, можеш да се скриеш зад анонимността и да си направиш такъв профил, какъвто искаш, без да има нещо общо с истината. Живото общуване изисква повече усилия и за част от децата с проблеми в живата комуникация интернетстава основен начин за връзка без притеснение и напрежение. Но този тип общуване ограничава - не се научаваш да имаш нормални приятелства, да се сближаваш и влюбваш, въобще да поддържаш пълноценни връзки.

За много младежи животът в интернет е сякаш по инерция, останала от по-ранни детски години. С изследване на дружеството на психолозите и УНИЦЕФ за заплахите, които дебнат децата в интернет, установихме, че много от тях са активно в мрежата още от трети клас. До тийнейджърска възраст някои сякаш загубват (или не придобиват) нормалните умения за общуване.

Странно ми е, като гледам как след училище децата бързат да се разотидат. Навремето ние избирахме най-дългия път до дома, за да сме повече време заедно. Сега те си казват "до скоро" и се разделят. Но всъщност за малко, защото веднага сядат на компютъра и започват да общуват със същите тези съученици и приятели, но през чат, скайп или социална мрежа.

Вероятно за това една от причините е мърморенето на родителите "къде ходиш, виж колко е часът, навън е опасно". Сегашните деца са разбрали, че ако са вкъщи пред компютъра, родителите им са много по-спокойни, отколкото ако са на улицата. Затова телом са при тях, но реално са изчезнали във виртуалното пространство. Това означава и че социалната среда в някаква степен насърчава такъв тип комуникация, доколкото в нея има престъпност, несигурност, а родителите са твърде стресирани и неспокойни. Освен това в масовия случай те са по-неподготвени за киберпространството от децата си. Нашето проучване показа, че само 13% от учителите и 15% от родителите знаят какво реално правят децата в мрежата и къде из нея "ходят".

Така е, понеже ние, възрастните, много по-малко от децата познаваме мрежата. Тя е естествена част от техния живот, но не и от нашия - светът много се е променил. Затова при възпитаването на децата не ни вършат работа моделите, които познаваме. За да си родител в днешно време, трябва да се учиш, за да можеш да им помагаш. Учим децата си как да пресичат улицата, по същия начин трябва да ги учим и как да се пазят от капаните в интернет, като им обясняваме рисковете там. Но не го правим, защото самите ние не ги знаем. Непризнавайки собственото си неумение да се справим с децата си, защото не познаваме техния свят, ние предпочитаме да ги ограничаваме. Децата привидно приемат това ограничение, но в действителност свободно сърфират из киберпространството. Така те решават 2 неща - хем да бъдат с приятелите си, хем да не дразнят родителите си.

Интернет е друг вид комуникация - тя е толкова добра или толкова лоша, колкото сами си я направим в зависимост от това как решаваме да я използваме. Децата вършат в мрежата и много полезни неща - набавят си информация, общуват, виждат и научават неща, които няма как да получат в училище, четат книги, гледат филми. Дори могат да играят такива игри, които развиват полезни качества.

Но там ги дебнат и много заплахи, от които можем да ги опазим само ако познаваме тази среда.

Нашето изследване за кибертормоза показа, че всяко четвърто дете в последната година е тормозило свой съученик през мрежата, заплашвало го е или му е отнемало идентичността. Там няма граници и ваканции.

Проблемните места са няколко - в социалните мрежи, където заради анонимността може да станеш изключително зависим от псевдоприятел - виртуален вампир, който буквално те обсебва. За подрастващ с малък социален опит е важно някой да му обръща внимание, да се интересува от него особено ако това не го правят родителите. Но точно това го прави лесна плячка, включително и на педофили.

Вторият проблем е пристрастяването към игрите, както е при т.нар. геймъри. Те влизат в примката, защото в измисления свят на игрите колкото си по-добър, толкова по-зависим можеш да станеш. Особено ако имаш проблеми в общуването с връстниците си, а там, в играта, можеш да си цар, предводител, изследовател, другите ти се подчиняват, възхищават, чувстваш се значим.

Другото коварство на мрежата е анонимността - тя ти дава усещането за безнаказаност. Ако в реалния свят си игнориран или жертва, във виртуалния може да се превърнеш в отмъстителен насилник, скрит зад анонимността.

Други страшни неща, които се случват в интернет, са кибертормозът, кражбата на самоличност и зависимостите главно от игри и други развлечения. Ако едно дете прекарва повече от 15 часа седмично в мрежата, играейки определен вид игри, то може да стане зависимо. Това се случва с 10-12% от децата, за които това се превръща в основно занимание. По-големите пък могат да станат еротомани, защото в мрежата има огромно количество порнографски материали. Това също може да се превърне в зависимост.

Но не трябва да сме чак такива песимисти. Интернет най-напред е неизчерпаем източник на информация и едва ли в това трябва да виждаме нещо лошо. Той се превърна в място за социални революции и промени. Светът и хората станаха по-близки и познаваеми. Пък и напоследък социалните мрежи като че ли губят популярност, много хора си закриват профилите или нарочно ги посещават по-рядко. Има като че ли стремеж за връщане към реалното общуване. Просто трябва да запазим контактите с децата си и без да ги откъсваме насила от техния свдят, да ги научим да живеят и в нашия.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.