Имаме си Дунав, освен да ловим риба в него, какво друго правим, за да го ползваме?

Личен коментар по нелични въпроси

Река Дунав е най-голямата водна европейска дестинация. Тя е транспортен коридор, развъдник на риба, граница, но и място за развлечения. Ако изобщо създадени условия за това. Някога, но не и сега, тук, край река Дунав в Силистра, сме развивали дори водомоторни спортове и сме били сред най-добрите в страната и в Европа. Било е отдавна, примерно преди 20-30-40 години. Днес имаме модерно пристанище за лодки и яхти, но нещо е тихо в него. Петнадесетина са модерните возила, вързани за брега. Чат-пат се ветрее платното на самотен сърфист, но май няма много - много последователи на Пагана. "Дунавският клуб" е структура, която се опитва да задържа топката в полето, но толкова са възможностите му. Колкото да има задявка на старите "морски вълци". "Поларис 8" се опита да даде рамо на морските спортове, но кризата и тях ги удари по рамото. По едно време бяха зачестили състезания по гребания - голям купон за тийнейджъри, но и спортен опит. Наближава Международния ден на река Дунав - 29 юни. Ще го отбележим ли с нещо, което да забележат всички, за да говорят за него дни наред след това? Работата е ясна: с концерти не става. С някое и друго екомероприятие - бива, но пак не е достатъчно. Скоро тръгва и международната регата по река Дунав ТИД - по традиция Силистра е последна спирка за гребците - каякари от цял свят. Само дето нашето участие обикновено е скромно. Желаещи имало, но липсвали лодки. Какво им остава на туристите от местното дружество - да ходят на кратки походи в близките местности, най-много до Шуменското плато. И така: живееш десетилетия наред край една велика и благодатна река, а не можеш да й се насладиш. Поради липса на инфраструктура и на местна политика. Едно мероприятие за повече хора имахме: "Плуване към спомена", и него оставихме на самотек, затваряйки го в ореховата черупка на родата, дето трябва да спомене с венец над 100-те морски вълци, носили някога слава на Силистра, четкайки хобито или професията си. Иначе си имаме великолепен басейн, харесван дори от съседния народ оттатък Дунава. Е, ние пък ходим да им гледаме жирафа, защото им е хубава Зоологическата градина. Всъщност, отиваме ли дотам, освен ако не ни заведат с триста зора, по някой проект, за да се опознаваме с другоезичен народ, с когото сигурно сме братовчеди, но той го знае по-малко от нас и не си го признава. Както и ние не си признаваме, че имаме река, на която се радваме повече от разстояние, отколкото да я ползваме с всичкото и богатство. А казват, че водата отмивала негативната енергия. Достатъчно било да поседиш край нея. Примерно опрял гръб о ствола на дъба - столетник в дунавския парк. Колко му е да се отпуснеш и да помечтаеш, че спира хеликоптер на площадката и от него слиза някой, когото очакваш да подобри настроението ти. Дунав - река - мечта, която само бленуваме, но не използваме в цялата й прелест.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.