Контрастно поетично послание от Лондон на Ивайло Терзийски, специално за "Порталът на Силистра"

[center]В най-светлия плен

Някой ден ще се върна назад. По неписан закон

още блудният син свойта истина дири.

Ни възседнал орел, ни осел, ни Троянския кон,

ще дотътря пеша, дъх извил над скали и баири.

Но дали ще узная защо съм изобщо дошъл:

лесно прошка да взема, да вдъхна утеха?

Няма как да прецапам през двора - изгубил се вълк -

и да кротна на ореха в сянката рехава...

щом додето ме стигне пред къщата мирисът на

стръкче люляк, презрял златен грозд или слама,

изведнъж ще ме люшне, досущ като морска вълна,

незменната топла и щедра прегръдка - на мама.

И мъжът в мен до жълъд или до трохичка смален

ще приседне на кьошка край гозби и вино.

И ще пита смирено: какъв е най-светлият плен,

ако не свободата да имаш Родина...[/center]

Ивайло Терзийски е роден е на 11.07.1970 г. в Плевен, но от 1974 г. живее в Силистра. Завършил е РУ "Ангел Кънчев" - Русе. Автор е на поетичните книги "Манастир за душата ми няма" (1994); "Отмини ме, Любов" (1998); "Колкото, толкова" (1999); "Жена нависоко" (2002); "Сълза под крило" (2008). Ръководил е два кръжока за литературно творчество и е сред основателите на силистренското литературно сдружение "Реката" през 2000 г. Редактор е на алманах и антология, побрали произведенията на повече от 250 творци в Североизточна България. Носител е на повече от 30 национални награди - отличия в градовете София, Банско, Русе, Свищов, Разград, Силистра, Варна, Пазарджик, Трявна и др. Негови стихове са печатани в местната и централната преса. Понастоящем живее в Лондон и е член на СЛТ "Реката и приятели" - Силистра.

[center]Моето погребение

След мен за чудо и за приказ

ще тегнат речи - мармалад,

с които, дето му се вика,

не бях оплескан жив и млад.

След всичките ми бивши смърти

жена ми ще се раздвои

дали сълзица да откърти

над осланените треви.

Съседът ще е тук. И знам, че

през непомерната си скръб

той скоро сянка ще присламчи

до нейния изящен гръб.

Ще хвърли мама пръст и шума

отгоре ми... Но ни един

на рамото ù ще продума:

той беше най-добрият син.

Светът току ще ме забрави,

но и с нащърбена душа

живях насън, а пък наяве

дойдох, за да ви утеша...[/center]

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.