РЕД

РЕД

Категория: Личен коментар Публикувано: Прегледи: 1380
РЕД

Когато времето се позатоплеше в основното ми училище имаше правило през голямото междучасие никой да не стои по стаите. Затова на ротационен принцип един от класовете ставаше дежурен на деня. Заедно с класната си тези деца имаха няколко задължения.

Дежурните напускаха часовете си малко по-рано и заемаха ключовите позиции, за които предварително са се поскарали и разбрали. Даскалото ни беше с форма на доста сплескано П. Постовете бяха на двата ъгъла, по средата и на входа.

Учениците по ъглите имаха за задача през малките междучасия да следят някой да не се сбие, а през "голямото" да минат по стаиите и да ги опразнят. Естествено винаги се намираше по някой умник да излъже, понякога го правех и аз, че класната му е дала разрешение да си остане в стаята. Номерът рядко минаваше. По-вживелите се дежурни дори отиваха до учителската стая, да питат дали е вярно. Единствената причина, за която се сещам, да ни изселват всичките, май е за да предпазят училището от кражби, които обаче бяха доста редки. По-често се случваше някой да те причака отвън и да ти набие или просто да ти вземе парите, но това не засяга темата.

Тези на входа представляваха жива стена, пазеща от хитреци, които се опитват да влязат преди първия звънец. Често някой се засилваше и успяваше да премине. След което следваше догонване по коридора, в което се присъединяваше дори дежурния на ъгъла и то почти винаги успешно. Всъщност за това място се борехме най-много. Сутрин на входа не пускаха без бележник и лично аз често закъснявах, чакайки тези от входа да влязат в час. Тегава работа.

И все пак най-любимо ми стратегическото място бяха стълбите. То се пада по средата на въпросното "п", на което оприличих училището си. Сградата беше стара и за разлика от тези в по-новите училища стълбището в нашето беше доста внушително. Ще се затрудня доста да ви обясня какво точно представлява, но се надявам да схванете идеята. Едни широки общи стълби, които отиват до площадка, от която излизат два по-тесни ръкава, които се връщат до втория етаж. Всъщност не е важно как изглежда. Дежурните на тези позиции трябваше да подсигурят това, че качването ще става отдясно, а слизането отляво. Като хода на нормалното движение. Въпреки, че като място ми беше любимо, от всички това ми беше най-безсмисленото разпореждане. Стълби за качване и стълби за слизане... Неведнъж са ме връщали от левия ръкав, за да се кача по десния. Както е по правило.

Проблемът е там, че имаше и нещо като престиж, кой клас как се справя с дежурствата. И когато ние бяхме дежурни връщах тези, които се качват по грешните стълби. Дори бях от тези, амбициозните, дето биха нарушили почивката на някоя даскалка, да питам дали някой ученик наистина има разрешение да си стои в стаята. Понякога не пусках съученици на входа, ако не са сред дежурните на постове, ако нямат бележник.

Редът трябва да се спазва.

Понякога си мисля, че деца, на които им е дадена власт са най-добрият пример, с който можем да обясним поведението на възрастните хора с мерцедесите.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ




Коментари
left
right