Твърде бързо

Твърде бързо

Регион: България Категория: Личен коментар Публикувано: Прегледи: 1363
Твърде бързо

Обадих се на бабите и дядовците. Едните се оплакаха, че били на село и садили арпаджик.

Лукът расте две години. Стари глави лук се засяват в почвата, от тях излиза арпаджик, а от него се посява и излиза нов лук. За да станеш благородник трябва да си поне второ поколение буржоазия. И да си ял цял живот от сребърни прибори, та да си е пренаситил организма със сребро и да ти е посиняла кръвта.

Другите споделиха, че обмисляли да се хванат тия дни да направят парник. Дядо прави парник, а баба засажда предварително отгледаните в кофички от кисело мляко малки коренчета домати. След много поливане и слънце през май излизат истински домати. Като малък много държах да изям сам първия домат, както и първата краставица.

Въпреки това, когато ми споделиха плановете си, се изсмях, заявявайки, че може би от около месец вече си плюскам вкъщи шопска салата. От магазина. Домати, краставици, сирене и лук. Изкуствени.

Проблемът не е в това, какво ядем, а какви сме. А ние сме насилствено цъфнали. Банани пренесени в тъмни кораби и обгазени точно преди продажда, за да узреем. Просто "when I was younger, so much younger than today"* като се замисля винаги чуденето ни беше какво да правим. Сега, се чудим къде да отидем. И разликата не ми харесва.

Страх ме е аз как ще се науча да живея. Дали няма да съм безвкусен. Както се казва в един много хубав български филм: "Съдбата е като зарчето, което държиш в ръцете си." Когато влезем в метрото виждаме много хора, които не знаят на къде са се запътили. Аз знам. И то отлично. Аз ще ставам журналист. Ежедневието ми се движи в тази посока. Подбирам това, което научавам, така че да ми е от полза. С хъс следвам целта си. Дори пиша това, просто за да свиквам да пиша като рутина.

Факултетът по журналистика за тази половин година единствено ми показа, че освен българските медии и световните са шоу. И са били такива много години. Вкиснати домати. Съвременникът на Пулицър (донесъл наименованието жълти вестници) Уилям Рандолф Хърст предизвиква Американо-Испанската война чрез поредица от сензационни статии оглавяващи вестниците му. А аз искам да му ставам колега. Да казвам на някакви хора, неща, които изобщо не ги засягат и то така да им ги казвам, че утре пак да искат да ги чуят. Като малък не разбирах големите, които гледаха новините, също както не харесвах кафето и бирата.

А малките не лъжат. Като малък сигурно веднага бих изплюл домат, взет от Фантастико, просто защото не ми харесва. Сега си го купувам.

Не само не знаем къде отиваме, ами и какво ще правим там.

*"Когато бях по-млад, толкова по-млад от сега" - лирика от Beatles - HELP

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ




Коментари
left
right