"Бели пари за черни дни или за идеята за паметник в едно основно училище в Силистра, надвило харча си на опашката на кризата?"

"Бели пари за черни дни или за идеята за паметник в едно основно училище в Силистра, надвило харча си на опашката на кризата?"

Регион: Силистра Категория: Личен коментар Публикувано: Прегледи: 1755
"Бели пари за черни дни или за идеята за паметник в едно основно училище в Силистра, надвило харча си на опашката на кризата?"

Личен коментар, по нелични въпроси

В Силистра, по-точно в двора на ОУ "Отец Паисий", в ранната есен на 2011 година би трябвало да има паметник на първия наш възрожденец - банскалията Отец Паисий. В продължение на 18 години той писа славната "История Славянобългарския" в християнската обител на митичния Атон. Паметникът ще има същият вид като статуетката на училището.

На пръв поглед: похвално! "Паметникът е обект, чиято цел е да напомня за нещо, обикновено за починал човек или за важно събитие", четем в Уикипедия. В случая става дума и за двете. И още: "Едни от най-разпространените паметници са надгробните плочи, както и военните паметници в чест на загиналите през войните. Други паметници могат да бъдат храмове, скулптури, статуи, бюстове, релефи, колони и обелиски. Много често паметниците се поставят в средата на голям площад и служат като централна точка или фокус."

И така: в Силистра с паметника на Отец Паисий ще има още една "централна точка, за да бъде фокус", макар и в ъгъла на училищен двор. На подходящи празници ще го отрупваме с цветя. За да погалим историческото си его, че и "ний сме дали нещо на светът", както написа навремето патриархът на българската литература Иван Вазов. И на него, впрочем, трябва да му издигнем паметник. Заради романа му "Под игото" и над 20-те стихосбирки. И за Христо Ботев, доколкото разбираме, се лобира, за да има постамент и в негова чест някъде край Дунав. Макар, да пристигне поне още веднъж "Радецки" с гръм в акваторията на Силистра, би било по-голямо събитие, което повече и по-трайно би подострило патриотичното ни чувство. Както бе на два пъти в началото на 90-те години.

Истина е, че парите са на училището, а училищата са на делегирани бюджети. Следователно могат да ги харчат, както намерят за добре. Явно е също, че най-старото училище в общината е надвило на масрафа си, т.е. на разходите, харча, разноските и издръжката си. Казва се, че там учат и децата на по-първите силистренци, т.е. по заможните. Иначе казано, те могат да платят евентуалния паметник, а не бюджетът. И това не е повод за укор, а само за размисъл в сравнителен порядък.

Например, 105 хил. лева има в бюджета на община Силистра за 4-те т. нар. "извънучилищни звена". Не стигат, разбира се, макар да обслужват всички училища в града. Как точно, с какво съдържание и с какъв ефект, е предмет на друг коментар. 15 000 лева са 150 хонорара по 100 лева за учители месечно, които могат да покрият бели петна в поведението и свободното време на учениците-отецпаисевци за близо две учебни години. Защото едва ли може училището да се похвали, че всичко му е наред. Изключено е да има такова училище в нашата мила родна страна. Това, че изкара бинго с проектите към Японското посолство и се сдоби покрай тях преди всички с дограма и обновена фасада, не е достатъчно, за да се твърди, че всичко му е в излишък.

Говори се, че учители и родители мърморят в знак на несъгласие с идеята за паметника, не защото не харесват патрона на училището си. А защото, вероятно, вътре в себе си не са убедени, че си струва да бъде изграден в условия на криза. Краят й още никой не вижда. Дори се смята, че опашката й още по-жестоко ще омете самочувствието ни на стара нация от млади европейци. Един паметник повече няма да ни стопли, нито ще ни качи настроението. А още по-малко ще повдигне веднъж и завинаги патриотичния градус на днешните поколения, за които и книгата не е ценност, пред която се благововее в днешно време. Един поход повече, поредица от дискисии, няколко беседи от достойни българи, низ от срещи с успели хора, серия от кръжоци и куп мероприятия в извънучилищното време ще свършат повече работа, отколкото един поклон пред паметник 1-2 пъти в годината.

"На нас и Васил Левски ни трябва като човек, а не като икона; ако бяхме изпълнили частица от неговите разбирания, щяхме да му издигнем неръкотворен паметник, вместо 145 паметници от камък и метал у нас, вкл. в Силистра, и по света. Защото тогава, според завета му, щяхме да имаме "държава - храм на истинната и правата свобода", заяви наскоро, гостувайки в Силистра, проф. Иван Стоянов, преподавател по история във Великотърновския университет. Както се казва: "Без коментар". А краят остава за вас, уважаеми слушатели на "Гонг".

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ



Коментари
left
right