Хайде на театър ! Здравей,театър, любов моя !

Хайде на театър ! Здравей,театър, любов моя !

Регион: Силистра Категория: Общество Публикувано: Прегледи: 1365
Хайде на театър ! Здравей,театър, любов моя !

24 февруари 2011г. - четвъртък, 18.00 ч., зрителна зала на Младежки дом - Силистра: повторна премиера на спектакъла "Театър, любов моя" от Валери Петров, дело на Камерен театър "Сава Доброплодни" към НЧ "Доростол 1870"- Силистра

"И актьорските грешки милостиво простили, застанете, моля, в наша защита" - тези финални реплики на пиесата "Театър, любов моя" от Валери Петров кънтят днес в празното откъм театрален живот културно пространство на Силистра. За мнозина заглавието на пиесата ще е като трън в очите, защото любов към театъра има и от страна на актьорите, и от страна на публиката, но няма театър. Възстановяването на един от последните спектакли на Драматичния театър "Сава Доброплодни" не е просто знак, че нито институции, нито закони, нито политици могат да убият тази любов, а е нещо много повече. Много повече от политически битки - коя партия се е провалила, назначавайки некадърен директор на театър, много повече и от предстоящите стратегии на новите кандидати за управляващи, които ще искат възстановяването на театъра в Силистра, за да си спечелят още гласове на изборите. В самата си същност идеята "театър" е неизразимо ценна, защото събира съвместните усилия на много творчески сили, след което крайната сила се увеличава стократно. Това е силата на идеите.

Може би най-много именно поради това, ние, силистренските театрали, имаме нужда да поискаме прошка от нашата публика.

Защото разпиляхме силите си и себе си, нямаше и личност, която да обедини персоналните ценности и да ги впрегне в нещо градивно. Позволихме на дребните чиновнически страсти на отделни дребни личности и болните им амбиции за власт да съсипят съграденото досега от далеч по-достойни хора в продължение на 70 години. Каква е равносметката сега - от един театър, под покрива на който работеха режисьори, сценографи, актьори, музиканти, танцьори, художници, шивачи, осветители, маркетинг специалисти, организатори и прочие хора, в сграда с ателиета, голяма и камерна театрална зала, снабдени с всичко необходимо за една съвършена театрална работилница, днес в града има най-малко 4 театрални трупи, драматичният театър няма право на собствена продукция, но има изобилие от празни ателиета, складове за ненужен декор и кабинети; за сметка на това кукленият театър има сцена, но няма ателиета и кабинети за администрацията. В същото време спектакълът "Театър, любов моя", създаден от творческия екип на силистренския драматичен театър преди около година, не може да се играе сега нито на сцената на драматичния, нито на сцената на кукления театър, където изнасят представления трупи от други градове и села, включително самодейни, след всичките воища срещу самодейността и лозунги за супер професионален театър. Защо декорите на спектакъла "Театър, любов моя" стоят прилежно заключени в някакъв склад, та трябваше да сглобяваме нови декори и да вадим от гардеробите си костюми, при наличие на такива в гардеробите на театъра, които ненужно мухлясват?! И уж няма пари за нови спектакли, а как се намират пари за съдебни дела... Абсурдната ситуация около театъра си е направо един жив абсурден спектакъл, който се разиграва безпрепятствено и без пари на пъпа на Силистра.

Всичко това се случва поради липса на концепция какъв театър му е нужен на Силистра.

Понеже усилията за запазването му бяха крайно недостатъчни, това предизвиква усещането, че концепцията е всъщност да няма театър и че от него няма нужда. Все по-често напоследък се говори, пък и в някои развити страни вече включват в учебните програми на училищата дисциплината "театър". Защото една голяма част от изучаваната литература включва драматургия, а както е известно драматургията е предназначена за театралната сцена. И произведения като "Хамлет" или "Антигона" не би трябвало да се разглеждат само като литература, а като събиране и наслагване на идеи и сили - към авторовата идея се прибавя тази на режисьора, актьора, художника, сценографа, музиканта, осветителя, шивача... Литературните анализи на пиесата се правят през първите 7 дни в репетиционния период, оттам нататък всички се качват на сцената. Няма как да разберем "Хамлет", ако само го четем. Съществуването на театъра като институция в един град, даже когато става дума за едно малко градче като Силистра, има за задача да превежда драматургията от нейната литературна в нейната театрална форма ежедневно, не веднъж на 2 месеца, когато тук ще дойде някаква пътуваща трупа. Самото движение на театрални личности по площада има значение за промяната на атмосферата и въздуха в градчето. Това са хора, които са усетили събирането на онези сили, за които стана дума в началото, и повярвайте - с всичка сила те искат да ви предадат тази магия! Нали разбирате на колко светлинни години е самата идея за театъра като събирателно изкуство, от присъствената книга, в която творческите личности трябва всеки ден да се подписват, принудени от бедния чиновнически мозък...

Силистра е граничен град и това не е по-малко основание тук да има театър.

Ако се върнем малко назад в историята, ще си припомним, че в годините, когато официален език е бил румънският и е било забранено преподаването в училищата на български език, именно хората в театралните читалищни постановки са дръзвали да говорят от сцената на роден език. Лишавайки се от театрална трупа, една огромна територия ще остане изолирана без досег с живото театрално изкуство. Едва ли големите трупи от големите театри ще достигнат до малките градчета и читалищни сгради на североизточна България. Гостуването на театри от други градове не е алтернатива на съществуването и функционирането на собствена силистренска театрална трупа. Още повече, че е логично да се хвалим с рожбата, която сме отгледали сами, а не с детето на съседа...

За всичко това и за още много съкровени тайни, скрити в душата на актьора, ще си говорим и чрез спектакъла "Театър, любов моя". Това едновременно весело и тъжно представление ни среща с душата на актьора, такава, каквато е, без грим и костюми. Една малка театрална гримьорна ще послужи за място на действието и в нея ще видим две актриси, които разговарят ту помежду си, ту с публиката и разиграват епизоди от театралния живот. Ролите от спектаклите органично се вплитат със случки от реалния живот, понякога е трудно да разграничим кое е реплика от пиеса и кое - реалност. "Какво е театърът? Какво е актьорът?" - тези въпроси звучат в самото начало на спектакъла и непрекъснато до края ще намират отговорите за двете души, които едновременно живеят в актьора.

"А когато актьорът е не актьор, а актриса, душите в него трийсет и три са"

- пише авторът на пиесата Валери Петров, един от най-големите български драматурзи, поети и преводачи. С удивително познаване на актьорската професия и душа, той дърпа завесите и ни показва какво има зад кулисите. Мнозина биха познали себе си в образите на двете актриси, защото те са всичко онова, което са и останалите хора. И най-важното - в центъра виждаме на фокус огромната любов, с която авторът се отнася към своите героини, с всичко, което носят в себе си, както и любовта им към чудото, тайнството, вълшебството, наречено "театър". Въпреки всички смазващи новини около силистренския драматичен театър, две невероятни жени и актриси - Рада Баровска и Мима Дапкова, ще кажат за пореден път от сцената: "Здравей, театър, любов моя"!

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ




Коментари
left
right