ПДИ: Войната между администрацията и гражданите лумва от дребни неща

ПДИ: Войната между администрацията и гражданите лумва от дребни неща

Регион: България Категория: Общество Публикувано: Прегледи: 575
ПДИ: Войната между администрацията и гражданите лумва от дребни неща

*От арогантното незачитане на заявителя, от подигравателното отношение към него или от опитите да бъде сплашен

Тези дни в София Фондация "Протграма достъп до информация" предтавя пред медиите и обществото поредния си обобщителен материал, свързан с темата за изпъбнение на Закона за достъп до обществена информация в Република България, който е в действие вече 11 години. Какво най-интеерсно намираме м обобщението, личи от доклада на д-р Гергана Жулева, изпълнителендирекстор на фондацията.

Оценката е по проверка на интернет-страниците на институциите в системата на изпълнителната власт, за да се провери изпълнението на законовите задължения за активно публикуване и декларираната на централно и на местно равнище политика на прозрачност. Проучването се проведе в периода 22 февруари - 25 март 2011. От 516 институции бяха оценени 495 интернет-страници. 21 институции не поддържат официални сайтове. 12 от тях са териториални звена на централни органи на власт, 3 са от категорията агенции и комисии и 6 са общини. Оценката е на основата на няколко групи индикатори, които обхващат стандартите за активно публикуване: институционална информация - нормативната уредба, функции, услуги, информационни масиви; организационна структура, контакти; оперативна информация - актове, стратегии, планове, дейности; финансова и друга прозрачност - бюджети и финансови отчети, декларации за конфликт на интереси; наличие и съдържание на секциите по достъпа до информация.

Бяха подадени и 505 заявления по електронен път с искане на вътрешните правила за достъп до обществена информация или посочване на интернет адреса, на който да бъдат намерени. Общият извод от изследването е, че няма особено развитие в създаването и поддържането на интернет страниците на институциите на изпълнителната власт. В сравнение с проучването на ПДИ от февруари 2010 г. дори се е увеличил процентът на неподдържащите сайт. Един обективен фактор обяснява тези резултати, това е обединяването на Регионалните центрове по здравеопазване и Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве. Но остават 6 общини, които и през 2011 не са намерили средства за създаване и поддържане на интернет страница. Няма особено развитие в описанието на правомощията и отговорностите на органите в системата на изпълнителната власт. В сравнение с 2010 г. с 2% увеличението на институциите, изпълнили това задължение (от 67% на69%). 100% изпълнение показват централните органи на власт, общините са на 59%). Колкото до обявяването на функциите и свързаните с тях услуги и информационни масиви, резултатите показват слабо развитие в сравнение с миналата година. Функциите са представени в 72% от страниците като отново централните органи в 94% поддържат тази информация, а изпълнението в общините е 57%. Очевидно общинските администрации (77%) се ориентират към потребителите, публикувайки описание на услугите, които предоставят.

Все така слабо е изпълнението на задължението по чл. 15а за онлайн публикуване на информационните масиви и ресурси. С 1% са нараснали администрациите, поддържащи на сайтовете си тези категории информация, а изпълнението е под 50% за всички институции. някои общини вътрешна правна система, която позволява оповестяването на актовете по категории и улеснява до голяма степен търсещите такава информация. Добър пример е правно-информационната система на община Пловдив. Важен елемент на активната прозрачност е оповестяването на бюджета и финансовите отчети. Резултатите показват, че макар да има увеличение с 2% на институциите, публикували своите бюджети, финансовата прозрачност е все още далеч от стандартите, утвърждаващи се в практиките на други страни. Същото се отнася и до финансовата отчетност. Публикуването на планове и стратегии за развитие според всички проучвания на ПДИ е със сравнително добро изпълнение в сравнение с финансовото обезпечаване на тези планове и стратегии, а отчетността за изпълнението на плановете и стратегиите не е предпочитаната за публикуване информация. Секция "Достъп до информация" е създадена в 40% от проучените страници. За сравнение с миналата година, такива секции съществуваха в 28% от сайтовете. Подаването на заявления по електронен път е предвидено в ЗДОИ още при приемането му. Вече трета година ПДИ подава електронни заявления в рамките на оценката на интернет-страниците, която прави. Отговорите на заявленията са 63% в сравнение с 2010 г., когато отговориха 59% . Намалили са се с 4% мълчаливите откази, но все още са значителен процент - 37 % от всички. 262 отговори пристигнаха по електронен път, докато миналата година бяха 242.

Какви са критичните впечатления? Първото впечатление за при прегледа на сайтовете е, че липсва унификация на съдържанието. Разнообразието граничи с хаос, или ако трябва да се изразим по внимателно, разнообразието зависи от вижданията и на управляващите, и на фирмите, подготвящи интернет старниците. Странно е, че общини, които са сертифицирани по ISO, не са изпълнила законови задължения и нямат секция "Достъп до информация". Разнообразието на форматите, в които е качена дадена информация, също е впечатляващо. В страницата на Агенцията за хора с увреждания, вътрешните правила са в tif и е цяло щастие ако ги отворите. Оказва се, че някои държавни органи като Българска агенция за инвестиции не смятат, че създават или съхраняват обществена информация - тя била само от клиенти и за клиенти. Нека припомним съдържанието на понятието "рационално невежество", което не за първи път използваме за описание на състоянието на административни практики по ЗДОИ. Мансър Олсън използва "рационално невежество", за да опише феномена, при който "типичният гражданин" избира да не се интересува от някакъв обществен проблем, защото разходите за знанието са по-големи от ползите от незнанието. Подобен е изборът на доста ръководители на административни звена в държавата. Очевидно ползите от неизпълнението са по-големи от разходите по изпълнението на закона.

Какво ще последва за типичния управленец, ако не е оповестил задължителна за публикуване информация? Практически нищо, при условие, че вече няма и Министерство на държавната администрация, което да следи как се изпълняват определени задължения за активно публикуване по законодателството. Гражданите, които имат хиляди проблеми, едва ли ще следят какво точно е обявено и какви са задълженията по закон. Затова е лесно да се публикуват програми и стратегии, но не и отчети. Лесно се представят органограми и правилници, но не и актуални административни актове. Лесно се шуми и се харчат пари за електронно правителство, но не и за издаване на инструкции за съдържанието на интернет страниците на институциите с цел унификация и улесняване на данъкоплатците и самите служители. Още по-лесно е да декларираш прозрачно управление, но да нямаш и един публикуван договор за обществена поръчка. Да не говорим за бюджети и отчети на институциите - това е почти фантастика. Няма контрол, най-много някой гражданин да поиска със заявление информацията, но и това няма да доведе кой знае до какви разходи. Ползата от непубликуването е много по-голяма от разходите това да се направи. Тогава данъкоплатците могат да задават по-смислени въпроси, да участват по-информирано в дебата, да искат обяснение защо е взето едно или друго решение. Ето защо "типичният управленец" избира абсолютно рационално да не публикува "чувствителна информация", която би могла да му увеличи разходите и най-вече главоболията. Много често войната между администрацията и гражданите лумва от дребни неща, от арогантното незачитане на заявителя, от подигравателното отношение към него или от опитите да бъде сплашен. И той започва своята лична битка. Тогава администрацията се чуди на упоритостта и последователността на търсещите информация. Какво ги движи тези хора - да тормозят администрацията, или пък това е стратегията на опонентите?

Кои са главните изводи? 1. Липсва методология и унификация на структурата и съдържанието на интернет страниците на институциите. Тази липса е резултат от друга празнота в законодателството и в структурните промени през последните две години - в момента няма кой да наблюдава, координира и методологически да подкрепя процеса. Наистина ли бе необходимо да се закрива Министерството на държавната администрация и административната реформа? 2. Освен гражданското наблюдение никой не контролира изпълнението на задълженията за онлайн публикуване. Гражданите обаче нямат механизми, с които да подтикнат администрацията да изпълнява задълженията си. 3. Трябва да продължат усилията за по-детайлно и насочено регулиране на задълженията за онлайн публикуване. Регулирането следва да предвиди и контролни и санкционни механизми при неизпълнение. 4. Специални усилия трябва да се положат за законодателното и практическото развитие на финансовата и оперативната прозрачност. 5. Актуалността на информацията също трудно би могла да бъде оценявана при сегашното състояние на страниците. А тя е изключително важно условие за участието на граждани и заинтересовани групи в обсъждането на обществени политики. 6. Секциите "Достъп до информация" трябва да изпълняват своята цел - да улесняват гражданите.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ




Коментари
left
right