Министър Вежди Рашидов прие двама силистренци по проблемите на театъра: бизнесдамата и дългогодишен общинар Светлана Боева и Михаил Незалзов, актьор и синдикален деец

В последния ден на Светлата следвеликденска неделя в Силистра пресконференция даде бизнесдамата Светлана Боева, позната през последните 15 години като активист на местната организация на БСП (в продължение на години член на Изпълнителното бюро, а сега на Общинския съвет; два мандата общински съветник, един мандат председател на Надзорния съвет на Общинската агенция за приватизация; две години зам.-кмет по социалните дейности, а доскоро председател на Общинския съвет по наркотичните вещества). Повод за пресконференцията бе осъществената от нея по частна линия среща в Министерството на културата лично с министър Вежди Рашидов (с участието на заместника му Митко Тодоров) във връзка с бъдещето на Драматичен театър "Сава Доброплодни". В срещата е участвал дългогодишният актьор и синдикален деец Михаил Незалзов. Той бе уволнен преди близо година от настоящия директор на театъра Борислав Ненков, срещу когото бесерабският българин, вече и гражданин на Република България, заведе и спечели съдебно дело за възстановяването си като актьор в театъра. "Искаме си театъра, за да остане Силистра в България" е посланието, занесено от двамата силистренци; и още: "Ръководството на театъра ни потопи в блатото на трудовоправните отношения: според НОИ сме на трудови възнаграждения, а сме на "борсата" - без месечни обезщетения, като в "параграф 22"."

Какво става ясно на срещата, продължила в неформален план в рамките на един академичен час (75 минути), достатъчно време да се изпушат две пълни лули? Налице е Постановление на Министерския съвет за създаване на Театрално-продуцентски център "Йордан Йовков" - Добрич, към който да е и досегашният Драматичен театър "Сава Доброплодни", като целта е производство и разпространение на театрални постановки. Неговото изграждане предстои в рамките на 30 дни след излизането на ПМС в "Държавен вестник". 40 ще са щатовете в Центъра, но не е известно какво ще е съотношението между актьорите и техническите лица. Той ще бъде ръководен от мениджърско лице след конкурс. Няма яснота колко и какви като длъжности ще има в "структурата" в Силистра. За целта ще бъде назначена експертна група.

В пресконференцията участваха още уволнените актьори Рада Баровска и Мима Дапкова, както и пом-режисьорката Чапкънова.

Светлана Боева разпространи и материал, адресиран до журналистите. В него се казва: "Добър ден на всички, които се отзоваха на поканата ни за тази среща, които са съпричастни с общата ни тревога за съдбата на силистренския театър. Обръщам се към вас, към представителите на четвъртата власт, не като довчерашен зам.кмет и не като служебно лице - от месеци не съм едното, а от вчера - по единодушното решение на общинския ни съвет - не съм и другото. Обръщам се към вас като към съграждани, хора, с които споделяме едни и същи болки и тревоги; като човек, който е загрижен не само за днешния, но и за утрешния ден на града ни, за неговия културен облик, за неговия дух и за неговата духовност. Защото именно културата и духовността му, както и дългогодишните традиции в културния му живот бяха онази предпоставка, която правеше Силистра "малкия град на Добруджа", докато Добрич наричаха "голямото й село".

От няколко дни това вече не е така! "Никога досега духовното не е било тъй маловажно. Никога досега не е била тъй явна омразата към всичко велико - пренебрежението към красотата, ненавистта към литературата, злобата към театъра". Не аз първа казвам тези думи. Казал ги е големият френски писател Гюстав Флобер през 1872 година. Много пъти и много хора са ги повтаряли от тогава, защото културата често е била на прицела на бездуховността. Днес те звучат особено актуално у нас - където, по думите на Пенчо Славейков, "животът на народа е елегия, аристокрацията - епиграма, демокрацията - епитафия". Но винаги интелектуалците, и в първите им редове журналистите, са били онези, които са заставали в защита на културата - литература, музика, театър.

Излишно е да припомням точно на вас трагедията на силистренския театър "Сава Доброплодни", съществувал почти два века, защитавал българщината в този край, излишно е да ви припомням името на неговия гробокопач Борислав Ненков - знаете го добре. Онова, което може би не знаете, е, че той не е нито сам, нито единствен. Че идеята за закриването му се радва на огромно политическо обгрижване, и то не само от средите на ГЕРБ. Шепа артисти, за които театърът е не хляб, а живот, имаха идеята да го защитят. Но и най-възвишената идея може да се компрометира от една бездарна защита, псевдозащита; и то от онези, които бяха длъжни по силата на служебни постове и длъжности да се сражават за него. При това не бе задължително тези хора, силистренци, за които театъра е нещо повече от културна институция, да предадат моралните си рубежи - често компромисът се състои просто в оттегляне в лоното на съзерцанието, на премълчаното, на нравственото несъгласие, останало без конкретна изява. Като прибавим необяснимата индиферентност на цялата силистренска общественост с ясните черти на социалната апатия, с елементите на конформизъм в поведението, става ясно защо едно огнище на театрална култура угасна.

През декември миналата година по повод тоталния срив на театралното дело в България един ваш колега - журналистът Митко Новков - писа потресен на страниците на в. Култура следните думи: "Това правителство е висша еманация на пълното безхаберие на българския народ за собствената му култура. Това Министерство на културата е висша еманация на тоталното незнание на българския народ спрямо собствената му култура". Той имаше предвид факта, че настоящото правителство е първото, което с присъщата само на невежеството бруталност и енергия, се зае да реформира "всичко", включително културата, образованието и науката; че и в момента виждаме изтегляне на държавата изцяло от формирането на ку-лтурни политики и присъствието й единствено като мениджър на наличните комерсиални театри; че това е демонстрация на дълбоко невежество за спецификата на съвременното театрално изкуство и новите културни и икономически реалности в европейски контекст. Той пледираше, че това показва непознаване на българската театрална история, в която държавата е била винаги единственият гарант за съществуването и развитието на това изкуство; че това е безотговорност към неговото бъдеще. Но при добро желание, при малко по-висока активност и търсене на диалог и с това правителство можеха да се постигнат други резултати, и в това министерство театърът в Силистра можеше да намери подкрепа. Аз се опитах да го направя."

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.