Театралното шоу замира (засега) в Силистра, председателят на Общинския съвет води група наши общинари и актьори в Добрич на среща на добра воля с тамошния арт-директор и общинар

До края на седмицата вероятно работна група от общинари и актьори от Силистра ще отиде на "среща на добра воля" в Добрич, за да се срещне с тамошната "арт-среда", която е запозната в някаква степен с идеята Продуцентски център "Йордан Йовков", към който с постановление на МС на Република България (тези дни) бе пришит 70-годишният професионален театър "Сава Доброплодни" - Силистра. Инициативата е на председателя на Общински съвет - Силистра Александър Сабанов, тъй като подобно на него "пръв сред равни" в по-големия добруджански град е актьорът Иван Мандев (роден през 1952 г в Павликени, а от 1985 г. на щат в ДТ "Йордан Йовков", член е на Областното ръководство на ПП ГЕРБ).

В първия работен следвеликденски ден в камерната зала на театъра, в отсъствието на болния му директор Борислав Ненков, се състоя бурно събрание, с участието от много време насам за пръв път на актьори от "двете страни на барикадата", както те се разделиха преди близо една - две години. Основни говорители бяха актрисите Мира Бонжева и Ива Стоянова, сегашни щатни актриси в трупата. "От 2 години се случва да живеем в Европа и, че имаме права, което се оказа красива приказка", заяви Бонжева. Тя постави като режисьор наскоро пиесата "Завещанието на целомъдрения женкар", но заболяването на директора (в ролята на слугата) не позволи премиерата й. Всички споделиха, че от вестниците научили "как в Силистра повече няма да има театър" и възкликнаха, "а къде остана името му Сава Доброплодни...". Никой не ги уведомил за министерската дума. Както и не им са свеждани редица предишни заповеди на министър Вежди Рашидов.

Присъстващите задаваха безадресно един и същи въпрос: "Кой е виновен?". Почти като в едноименната пиеса от преди 165 години на Александър Херцен (руски писател, философ и революционер). Негов е цитатът: "Ако в Русия всички закони се съблюдаваха строго, и никой не вземаше подкупи, животът в нея щеше да е напълно невъзможен". С надеждата някой да отговори на въпроса "Какво да се прави?", зададен точно през април 1862 г., само че от...Николай Чернишевски (виден руски общественик, писател, икономист и философ). Само дето въпросите се въртят между адресати като "министерство на културата - община Силистра - Борислав Ненков и обратното". За да стане ясно, че казусът е като в издадения преди 50 години роман на Джоузеф Хелър "Параграф 22" (с действие от Втората световна война и със събития, разказани от различни герои в нехронологичен вид и от различна гледна точка, за да стане книгата критика на бюрократичната система, в която невинаги витае разумът; така "параграф 22" се превръща в идиом и се използва за обяснение на "ситуация без изход, т.е. порочен кръг").

Иначе присъстващият и.д. кмет Милен Пенчев припомни действията на общината, свързани и с решения на съветниците за отпускане на 10 щата, т.е. общински пари за заплати на актьори, както и на още 50 000 лева от общинския бюджет за стопанска издръжка на Драматичния театър. Но,...оказа се, че между Министреството на културата и община Силистра няма договор за това партньорство, каквото, впрочем, в различни форми съществуваше от 1997 до 2010 г. Да, ама след толкова години взаимодействие, сега културното министерство обвинява общината в некоректност, поради което...закрива театъра в града. Както би казал със засукан мустак богословът Йосиф Сталин: "Има театър (в Силистра), има проблем. Няма театър (в Силистра), няма проблем (за министерството)".

От цялата среща не станаха ясно няколко неща: наистина ли не разбират "театралните хора" в Силистра, че, когато са разделени, по-лесно ги владеят (и използват) за казуси с неясен произход, но с ясна цел: ликвидация на миналото. Съвсем необяснимо е пращането от тяхна страна на протестни писма до "големите централни медии", без представителите им по места да знаят за тях, с вечната провинциална надежда, че "там, горе, някой отговорен човек ще се трогне, ще ни обърне внимание и ще задейства държавната машина...в наша полза". Ако това е ставало, то е било преди повече от 20 години в условията на еднопартийност, и пак по конюнктурни съображения (най-често), а не по чисто човешки подбуди и в защита на професионални принципи.

Както и да е, местните медии отново ще преглътнат факта, че са (под)минати като малка гара, и ще си свършат работата на глашатаи на неназовата истина, но и това няма да свърши работа. Да има или да няма професионален драматичен театър в Силистра е политически въпрос, ефект от прости сметки на кръчмар-факир. Жалко само за нечестваната 140-годишна театрална традиция в Силистра и увисналата 70-та годишнина на професионалния ни театър. Пък кой знае, може отново да дойдат добри времена, за да излязат на авансцената "злочеста Кръстинка" и "изгубена Станка", за да изиграят душещипещи монолози, достойни за "бурни и неспирни ръкопляккания", като в доброто старо време.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.