За празника и хорото, учениците и учителите, както и за днешните ни нрави

За празника и хорото, учениците и учителите, както и за днешните ни нрави

Регион: Силистра Категория: Култура Публикувано: Прегледи: 857
За празника и хорото, учениците и учителите, както и за днешните ни нрави

Личен коментар по нелични въпроси

100 гимназисти от Природо-математическата гимназия в Силистра се завъртяха в празнично хоро за Св. Трифон Зарезан в крайдунавския град. При това в немалък студ в голямото междучасие в двора на 100-годишното учебно заведение, възпитало близо 14 000 ученика за този период. Около 600 и понастоящем събират знания за науката и живота в сградата до Дунавския парк, който пък навърши 140 лета.

За съжаление, зоркото журналистическо око не зърна нито един учител да се хване на хорото, затвореният кръг на което отколе е символ на приятелството между хората. "Имат задължения в междучасията, затова не са сред учениците", заяви една от малкото учителки, поне излязла да се порадва на децата, хванали се ръка за ръка, за да потропат заедно "ганкиното". Защото за "дайчовото", "елениното", "каракачанското" и другите видове хорца нямаше време и...настроение. "Миналата година имаше учители на хорото, сега не знаем защо не дойдоха", обясни Георги Марков, възпитаник на гимназията и един от авторите на инициативата, действаща вече четвърта година. Превърнала се в традиция и за други празници: в първия учебен ден, на 24 май, при изпращането на абитуриентите и пр. "хубави поводи".

"По-възрастните учители не одобряват поведението на по-младите си колеги, демонстриращи близост с учениците", е коментарът, дочут от бивша учителка и настояща служителка в администрацията, с който тя обяснява защо според нея няма учители на хорото. "А какви учители имаше едно време!", с носталгия продължава коментара й нейна колежка, също чиновничка. С допълнението: "бяха с нас по походи и бригади, по лагери и рождени дни". Каквито в днешно време няма, не е сигурно дали не е за съжаление.

Дали тогава професията на учителя действително е била "благородна", както я наричаха апологетите на предишния строй? Или чувството за принадлежност към педагогическата наука е било по-култивирано и вменено от предишните поколения? Въпросът е риторичен и критичен едновременно. Отговорът обаче е тъжен в категоричността си, защото има явно отчуждение в обществото: между гилдии и професии; между поколенията в тях; между родители и деца; между учители и ученици; между управляващи и управлявани. Може би то е следствие от изтощителния преход в страната и света, в годините на който никога не стана ясно кое точно е доброто и кое - именно - лошото. Както и кои са най-здарословните рецепти за равнозначно поведение в обществото, в семейството, на работното място и в приятелската среда? Медиите не търсят добрата новина, защото не могат да я продадат, тъй като няма "цена". Хората най-често не забелязват доброто около себе си, защото означава, че трябва да му подражават, за да не се цепят от "колектива". И остава актуална да е пасивността, насмешката, подигравката, одумването на ближния...

"Пароле, пароле, пароле..." ("Думи, думи, думи..."), както пееха едно време в дует хитовите актьори на френските кино и шоу-звезди Далида и Ален Делон. Тя - изпълнителка на над 1000 песни на 10 езика, а той - главен герой в близо 100 филма и кавалер на Ордена на почетния легион.

Всъщност, за какво хоро и кои хора ставаше дума в началото на личния коментар по нелични въпроси?

Снимковият материал е на Николай Неков, a снимките може да намерите в галерия.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.

ИЗПРАТИ СИГНАЛ



Коментари
left
right