Патриархът на руската класическа литература Лев Толстой през есента на 1910 г. на 82 г. тайно напуска имението си Ясна поляна, за да изживее последните си дни в уединение - според някои източници с намерение да пътува към Южна Русия или България. Пътувайки с влак, той се простудява тежко и развива пневмония, което налага да бъде свален на гарата в Астапово. А повече от половин век преди това той участва в обсадата на Силистра по време на Кримската война. Впечатленията на 26-годишния вече популярен в онова време писател са описани от Анри Троая в биографичния роман за графа писател, на когото в Силистра е посветен паметник в Дунавския парк, до преди няколко годин единствен у нас. За Толстой писа и алфатарският краевед Петър Кънев, разказвайки за негова "изгора", за която е бил на дуел.
Разказ за Толстой и Силистра от публикация на Регионален исторически музей - Силистра във Фейсбук: "През пролетта на 1854 г. той се включва в руската армия. Първоначално е салонен военнослужещ в щаба в Букурещ: "Още не съм помирисвал турски барут и в Букурещ не правя нищо друго, освен спокойно да се разхождам, да свиря и да ям сладолед". В началото на юни настава суматоха, генералът мести щаба на десния бряг на Дунав при Силистра. Командният пост е установен на върха на един хълм в красивите градини на Мустафа паша, който е губернатор на обсадения град. Отгоре се простира широка гледка към синия блестящ Дунав, осеян с острови - към града, укрепленията, мрежата окопи, приличащи на пукнатини в земята, и отдалеч сред тези бразди е мравунякът от руски войници.
Прехласнатият от гледката Лев Толстой я описва като "поетична". Нощем престрелките се засилват. Чуват се оръдия, проблясват светлини, избухват глухи взривове, земята потреперва. Една вечер той преброява 100 експлозии за минута и с хладнокръвие отбелязва: "Все пак всичко това не е толкова ужасно, колкото изглежда...При тези хиляди гърмежи убитите наброяват едва по трийсетина души от едната и от другата страна". Усеща ужаса от битката, когато носи заповед в окопите. Анонимните фигури от картината се превръщат в същества от плът и кръв: уморени, уплашени, мръсни, ранени...
Най-сетне главнокомандващият княз Горчаков дава сигнал за последна атака, тогава целият щаб влиза в окопите: "Всички бяхме там, и както винаги в навечерието на някоя битка се преструвахме, че мислим за утрешния ден като за един обикновен ден, но знам, че всички усещаха онова леко стягане в сърцето (дори не леко, а силно) при мисълта за атака...Часовете преди битката са най-неприятни, единствено тогава човек има време да се страхува... Колкото повече наближаваше моментът, толкова повече чувството за страх отслабваше и към три часа сутринта, когато всички очаквахме сигнала за атака, бях в такова добро настроение, че ако някой бе дошъл да ми каже, че атаката няма да се състои, щях да се натъжа".
Случва се точно онова, от което се страхува. На зазоряване генерал Горчаков получава заповед да вдигне обсадата, продиктувана от намесата на Англия, Франция и Австрия, чиито интереси в региона са застрашени. Млад и нетърпелив, той се възхищава на княз Горчаков за проявеното при тези обстоятелства спокойствие. Да подготви толкова добре нещата и после, в последния момент, да бъде лишен от възможността да действа. Само един извисен човек може да понесе такъв удар без да се съпротиви. "Не съм го видял и за миг в лошо настроение, той, който е толкова чувствителен; напротив, беше доволен, че може да избегне едно клане, за което щеше да бъде отговорен". Уважението му към неговия началник нараства по време на отстъплението, което Горчаков сам командва, "решен да се оттегли с последния войник".
Хиляди български селяни, уплашени да не бъдат избити от турците след оттеглянето на руснаците, тръгват със своите жени, деца, добитък и се струпват на тълпи пред малкото съществуващи мостове над Дунава. Задръстването придобива такива размери, че княз Горчаков, развълнуван до сълзи, се принуждава да предложи на последните прииждащи да последват войската пеша, като оставят каруците си, дава на най-бедните пари от личните си средства. Въодушевен от този пример, на 15 юни Толстой записва в дневника си: "Обсадата над Силистра е вдигната. Още не съм бил в боя, положението ми по отношение на другарите и началството е сигурно. Здравето ми е добро, а колкото до духовната страна, твърдо съм решен да посветя съществуването си на ближния. За последен път си казвам: "Ако до три дни не направя нещо за другите, ще се убия". По-късно Лев Толстой ще използва впечатленията си от Кримската война при написването на романа "Война и мир", - бел.ред.- някои източници твърдят, че така описва боевете и в "Севастополски разкази". Той ще си спомни за генерал Горчаков, когато описва героя от руската Отечествена война срещу Наполеонова Франция генерал-фелдмаршал Кутузов".
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
