Сериозно е участието на добруджанци в Ботевата чета (най-малко 12 четници), твърди в свой коментар Спас Спасов под публикация по темата в блог ВЕРСИНАЖ.
Според него това не е изненада за изследователите на историята на четата и на живота на Войводата Ботев. При дългогодишния му престой в Румъния той е бил добре познат, обичан е и е имал авторитет сред българите в Северна Добруджа. Известни са много негови срещи с представители на революционните комитети в много от градовете и селата преди и по време на организиране на четата. Той записва лично в своето тефтерче желаещите да се включат в четата, като някои от тях са с активна революционна дейност и участие в работата на революционната емиграция. Поради конспиративни съображения Ботев в своето тефтерче отбелязва малко и то непълни данни за бъдещите четници, което сериозно затруднява проучванията на изследователите на историята на четата.
Допълнителни затруднения създават и обстоятелствата, че тази част от майка България - Северна Добруджа конкретно остава след 1878 г. извън нейните предели и не са проучени все още наличните архиви в Румъния. Така стои въпросът донякъде и за пЮжна Добруджа, която пък после е извън царството. Въпреки всичко разполагаме с данни за повечето от постъпилите четници в четата. Някои от тях са взели дейно участие и в други хайдушки чети, преди да се включат в Ботевата чета. Сравнително пълно успяхме да изясним живота и революционната дейност на Спас Соколов от Тулча. Ботев го е познавал добре и при организирането на четата го е изпращал на 2 пъти е България, за да уточни със своя приятел и бъдещ Ботев четник от Свищов - Иваница Данчев, а имемо мястото, където да спре корабът "Радецки", за да слезе Ботевата чета. Това двамата извършват с помощта на Младен Павлов - Козлодуйското даскалче, по това време учител в Козлодуй. Спас Соколов е познавал добре Врачанския край, тъй като е бил учител в няколко врачански села през 1875 година, а Иваница Данчев е вършел по същото време революционна дейност из Врачанско.
Спас Соколов остава жив и след Освобождението е бил депутат в Народното събрание. Братята Курти и Илия Чобана от село Смилец, Силистренско, също са доживели Освобождението и се завръщат в родното си село и живеят там. Хаджи Георги Гръблаша, син на преселници от македония в Тулча, е убит на Милин камък. Владимир Тодоров след Освобождението се заселва да живее в България, пребивавайки на различни места ,но най-продължително е в Исперих, където умира - там има изграден паметник в негова чест. Четникът от село Владимирово, Добричко - а практика единствен четник от настощия регион, се казва Иван Владимиров и родното му село носи неговото име, там има и негов паметник.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
