В кинозалата на Художествена галерия - Силистра с необикновен като творческо решение начин премина представянето на книгата "Автопортрет на дъжда" на Цветана Игнатова - дългогодишен журналист - член на СБЖ и носител на наградата "Златно перо", обществен деятел и ръководител в сферата на културата. В него се събраха като в кондензиран продукт вълшебните думи на литературния критик в лицето на филоложката Ваня Игнатова - вдъхновяващ преподавател, старши експерт по БЕЛ, и играта на талантливите възпитаници на Театрално студио "Артистик" при ОДК, ръководени от режисьора Христо Христов - син на авторката на книгата.
По традиция в културни събития от това естество, като представянето на една книга, са поздравленията - в случая от народния представител Димитър Тодоров, от областния управител Димитър Караджов, от община Силистра, Регионална библиотека. Задочно от София от Снежана Тодорова - председател на СБЖ, отделно от местното Дружество на СБЖ, представено от неговите членове Йордан Георгиев, Незабравка Кирова и Енчо Енчев, който пожела на Игнатова следващата ѝ книга да бъде "Автопортрет на снега", уверен, че тя има още какво да "каже" по свой начин, неповторим като изказ и мировозрение.
В своето поздравление г-жа Тодорова казва "Сигурна съм, че с вашите словесни попадения Вие навлизате в дълбочината на мисълта и чувството, с които изразяваме себе си. Всеки от нас в един момент от живота си има нужда да се покаже ревностно пред нейно величество публика. Особено това се отнася за журналистите, а и хората имат очаквания от това, за да ни опознават още повече. Оттам да формират и по-голямо доверие към нас като медиатори в обществото. Благодарим Ви за духовното прозрение и за красотата на философското проникновение, скрито в думите! Пожелавам успешно представяне на книгата и читатели, които ще оценят положения от Вас труд! На добър час!".
Силистренският журналистически адрес включва пожеланието: "Скъпа колега по дух и професионална принадлежност, улисани в желанието всеки ден да творим по различни поводи, журналистите никога не забравяме, че сме призвани да оставяме незалечими следи от думи - послания, от спомени - завещания, от текстове - предупреждения, от авторски попадения - мостове между миналото и бъдещето през настоящето".
С встъпителен размах Ваня Игнатовавъведе аудиторията в естеството на книгата през нейния прецизен поглед. А тя бе предимно от специално поканени приятели, колеги и хора, с които "виновничката" за събитието с рядко срещано духовно измерение, е творила през годините. За да стане ясно, че написаното е за една жена, която лови мигове,…за навика да живеем сред познатото, за да потвърдим това, което знаем от улицата, работното място, аптеката, пазара и пр. местата, които посещаваме и са част от нас. А именно, че в крайна сметка всеки човек е вселена.
Какво научихме за "три пъти" Цветана, защото се оказа кръстена на три жени - сред тях освен на баба си, което не е необичайно, но и на акушерката, като за начало от проведената анкета по модела "Моята изповед", съставена от проф. Иван Шишманов за българските творци по подобие на анкетата на Пруст? Цветана обича всички нюанси на синята "краска", аромата на цъфнали липи и на роза. Уважава достойнството, мира и свободата, и не харесва лицемерието. Нейно верую са четенето , като сред любимите ѝ герои е Ана Каренина, а предпочитани автори са руски класиците, Димитър Димов, Стайнбек и др. Любим неин момент е изгревът над морето и алтернатива му - залезът над р. Дунав при Силистра.
Според споделеното в рецитациите на младите артисти в словесния свят на Цветана Игнатова, изразен в нейната творба, усещаме мириса на роден дом (Алтимир, Врачанско), на чернозем - тъмно кадифе, непременно и на полъха на морския бриз. Доловени бяха незалечими свидни спомени от детството. И за отзвук от възхитата от Силистра бе намерено място. Разбира се, и много други лични прозрения на авторката достигнаха до публиката, предадени от артистите чрез разнообразни творчески решения, включително с песни (ах, този вечен френски шансон и това незабравимо диско от годините в края на миналия век, когато "бяхме млади") и танци със свободни движения, присъщи на младите хора. Допълнително за умилителния разкош допринесе ненатегливата като количество ретро фото мултимедия, разнообразена от контрастни светлинни проблясъци.
Слушаш есеистичните откровения на Игнатова и си представяш, примерно, есента и кестените, падащи от/в дъжда. И за замисляш за завистта, която генерира енергия, способна да зареди поне един блок на АЕЦ. Естествено и за вечната тема за многообразието при приятелството, което не е константна величина. Прорязва те и идеята за Оруелския контекст на социалните мрежи,…без които не можем. И за още много други лични терзания, които изпитва всеки човек, особено чувствителният по природа и най-вече творецът, независимо в коя сфера се изявява. Преди всичко за хората, които умеят да работят с думите, независимо дали изразяват позиции по важни житейски въпроси или споделят съкровени мисли. А, както е известно, това Цветана Игнатова го умее по един забележителен начин, доказвайки го през годините, независимо на каква "позиция" е била в обществото.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
Автор: Йордан Георгиев
