Св. св. Кирил и Методий са обявени за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II на 30 декември 1980 г. с апостолическото писмо Egregiae Virtutis. Те символизират мост между Изтока и Запада, духовното единство на континента и приноса на славянските народи към европейската култура. Днес е 11 май - ден на двамата братя, дръзнали да променят света с азбука и книжовно дело, намерило почва за разцвет в България. Продължението на тяхното дело е като на длан в Двора на кирилицата в Плиска.
През 1980 г. папа Йоан Павел II признава делото им, утвърждавайки ги редом с покровители като св. Бенедикт - християнски светец, смятан за основател на западното монашество и създател на Бенедиктинския орден. Наречените по-късно славянски учители са приети като мост между Изтока и Запада, допринасяйки за културното и духовно единство на Европа. Тяхната работа надмогва идеята за "триезичната ерес", утвърждавайки правото на народите да славят Бога на собствен език. Тези събития подчертават, че делото на Кирил и Методий е основа на европейската цивилизация, а не само на славянската писменост.
Навсякъде по света, включително и в България, има множество различни по съдържание места, заредени с необикновена духовна енергия. Някои от тях са ни завещани от нашите предшественици и са оцелели през вековете, независимо на какви унищожителни процеси и промени са подлагани. Други са дело на днешни съвременници, най-често резултат от нечие голямо желание да остави нещо значимо и забележително след себе си. В този смисъл Дворът на кирилицата в първата ни престолнина като комплекс от този род е един от примерите, който заслужава да бъде уважен с присъствие от представителите на всички поколения. Не знаем дали създателят на този духовен център Карен Алексанян предварително си е давал сметка какъв обект за поклонение пред българската азбука създава. При това с лични средства и по проект, на който всички ставаме съпричастни, така да се каже в движение.
Защото дворът, който слага внушителното начало на културно-историческия комплекс, е с акцент огромни букви, изработени в Армения от специфичен тамошен камък - туф. И е само едно подканящо начало на разходката из това великолепие. А и фактът, че са издялани от един от 12-те най-известни арменски каменоделци, още повече е доказателство за проявеното уважително отношение към свършеното от св. Климент Охридски и неговите ученици, изпълнили поръката на св. Кирил с протекцията на цар Борис I Покръстител. Заслужен е и неговият каменен паметник до каменния параклис в двора, а някъде насреща е възможността той, покровителят, да разменя погледи с двамата братя първоучители, над които се издига металният гигантски кръст. За да не забравяме, че първият смисъл при създаването на кирилицата е да обслужва народи, които на свои езици или наречия да имат възможност да общуват чрез книгата на живота - Библията, и съответно с христовата вяра.
В естетически план е много важно да отбележим, че буквите в двора не са по азбучен ред подредени - първите 6 изписват името на първа българска столица Плиска - града домакин на този духовен разкош. Някак справедливо на челно място стоят двата "ера": големият - Ъ, и малкият - Ь, защото те представляват изключителна ценност за българската азбука и езика ни, очертавайки границите между твърдостта и мекотата в звученето, с което осигуряват уникален мелодичен баланс. В относително уединение и хачкарът - кръст от камък, създаван по арменска традиция за нещо паметно. И всичко това си има своето начало - 2 май 2015 г., а поводът е повече от достоен - 1 100 години от покръстването на българския народ, независимо какви предизвикателства е създало то в тогавашния елит на българската държава.
В тази обстановка наскоро се вписаха българи - студенти от Силистра, и техни колеги - румънци от Кълъръш, за да участват в открит урок по български език по проекта "Мостове на образованите през Дунав", финансиран от ЕС по програма Интеррег България-Румъния. При това по повод две годишнини: 1 200 години от рождението на Константин Кирил Философ и 1 140 години от началото на разпространението на българската писменост, включително сред народи, които след време ще получат по чужда идея определението "славянски". Следваш момент в комплекса, ако преди това човек не е минал през базара за кафе и споменна покупка от всякакво естество, е залата "Българска слава" с картини от български художници на историческа и просветно-църковна тематика.
И следва още един основен в комплекса акцент - изложбата на открито от скулптори на творци на кирилица, чийто прощъпулник е през 2017 г.
За да бъдат в едно сакрално пространство в момента 53 творби на изкуството в чест на поети, писатели и учени от България, Сърбия, Монголия, Беларус, Армения и, разбира се, Русия - представена както от световно известни класици от различни поколения, така и от творци от няколко големи етнически групи, различни от руската. Например имаме бурят, осетинец, ингуш, калмик, якут и пр. Като цяло само три са творците от женски пол - рускинята Марина Цветаева и българките - Дора Габе, която е родом от Добруджа, и детето чудо на родната ни поезия Петя Дубарова от Бургас - тя пък най-младата от всички представени.
И като стана дума за възраст, прави впечатление, че немалка част от творците в тази изложба са си отишли млади от този свят, оставяйки запомнящо се творчество обаче: Пушкин, Есенин, Алеко Константинов, Яворов, Дебелянов, Вапцаров, Висоцки и др. В другата крайност с дълголетие може да се похвали един Толстой, например, и още неколцина - сред тях са славният защитник на българското слово и култура в Средновековна Европа патриарх Евтимий и митрополит Киприян - патриарх Киевски, Литовски и на цяла Рус. И в такива случаи човек си задава въпроса дали подобни хора рано изчерпват своите творчески и жизнени сили или по-важното е било да създадат примери, които други да последват и да пренесат през времето като творчески брод, създавайки среди от последователи, а понякога и цели школи.
Впрочем, на този етап последният, чиято скулптура е открита, е на създателят на Рибния буквар д-р Петър Берон, като в двете страни на образа му са представени красива голяма птица - щраус, и слон. Любопитна подробност е, че бюстът на Берон е посветен на учителката Йорданка Славова - духовна майка на Двора на кирилицата, дарител по много поводи в Шуменска област.
Следващият момент в комплекса е залата отново с гигантските ни букви, където можем с началните на всяка от тях да прочетем знакови думи, които са скъпи на всяко българско сърце: мама, молитва, милост, люде, книга, отечество, слънце, труд, факел, покой, добро, хляб, жътва и мн. др. И не на последно място - слово. Тук е и мястото за среща с глаголицата - система от сложни знаци, изградени графично от три елемента - кръст (Христовото разпятие), триъгълник (Светата Троица) и кръг (вечността), което на практика в комбинация е свещената същност на християнството. В залата звучат църковни песнопения, изпълнени от световно известния ни оперен певец Борис Христов.
В залата на горния етаж посетителят се среща със славни български владетели: Аспарух - основателят на Дунавска България; Кубрат - създателят на племенния съюз, наречен Стара Велика България; Кардам - военоначалникът, Крум Страшни - законодателят; Тервел - победителят; Омуртаг - строителят, Симеон II - на него дължим Златния век на българската държава, издигнал културата и просветата в култ. И до него естествено е св. Климент Охридски - ученикът с голямо "У", който има своето запазено място сред Светите седмочисленици, заедно с безспорните водачи светите Кирил и Методий, и първите им ученици - изявени последователи - Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
Автор: Йордан Георгиев
