Има ли българинът традиции в политическата култура и какво се е изгубило по пътя до днес? Отговорите чрез д-р Николай Тодоров - директор на РИМ Силистра, в материал за БНР преди изборите с поглед назад - към изборите преди и след Освобождението, но и с ясен паралел към съвремието.
Българинът не влиза неподготвен в свободната си държава - тази теза защитава директорът на Регионалния исторически музей в Силистра доц. д-р Николай Тодоров. Според него още преди Освобождението се формира основа на политическа култура и участие в изборни процеси. "Българите не влизат в националната си държава без опит… още от XVIII век те участват в избирането на местни първенци."
По думите му, този опит се задълбочава особено след създаването на Дунавския вилает, когато се въвежда тристепенна изборна система - от местно до висше административно ниво. Историческите свидетелства показват, че обществото е имало ясна представа за правата си. "Те много добре си знаят политическите права и за какво са там…ние идваме да изберем представители, не пълномощници."
Сериозна роля играе и тогавашният печат. Вестниците не само отразяват събитията, но и изграждат политическо мислене. "Ако четем вестниците преди Освобождението, ще ни направи впечатление, че българинът е човек с политическа култура… той разбира понятия като либерализъм и консерватизъм."
След 1878 година започва трудният процес на изграждане на модерна държавност. Дебатите около Търновската конституция разкриват както високо ниво на политическо мислене, така и първите прояви на популизъм. "Като всяка нова власт има много популизъм… обещания, че няма да се плащат данъци."
Постепенно обаче изборният процес се усъвършенства. Появяват се кампании, партийни структури и силни местни лидери - модел на политическа активност, изненадващо сходен с днешния. "Няма съществена разлика - има предизборни кампании, има посещения на партийни лидери…Стамболов идва в Силистра, Стоилов също",
Наред с това обаче се проявяват и проблеми, които също звучат познато. "Много често българите гласуват за партията, която е на власт… оказва се натиск върху държавните чиновници". Големият въпрос остава - какво се случва с тази политическа култура днес?
Отговорът на доц. Тодоров е по-скоро критичен: "След едно такова прекъсване на тоталитарната държава, много трудно можем да възстановим тази политическа култура." Според него проблемът не е само исторически, а и дълбоко свързан с обществените нагласи. "Българинът не е разбрал, че честността на изборите е фундаментът на демокрацията." Историята показва, че политическата култура у нас има своите корени и традиции. Но и че тя не е даденост. Между опита от миналото и предизвикателствата на настоящето остава един въпрос - ще успее ли обществото да възстанови доверието в най-важния инструмент на демокрацията - изборите?
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
