В България има много места, които са уважени с гостуване от хиляди туристи - българи и чужденци. Някои от тях са отлично обгрижени за безброй посещения, за което са осигурени и съответните обстоятелства. Това се отнася и за българското черноморие, но повече в южната му част. В някаква степен, вероятно заради по-къс сезон и липса на достатъчно реклама северната част е някак подценена. С няколко изключения - сред тях са Балчик и нос "Калиакра", макар че през последните години ТД "Добротица" - Добрич с проявата си "Добруджа и морето" да дава възможност за опознаване на места, в които има съчетание на уникална природа, гостоприемство и съпреживяване на незабравими моменти. Именно легендарният нос и "белият град", преди век най-развитото българско морско пристанище, бе направлението за първа екскурзия на нова силистренска туристическа фирма.
Пътуването към Северното Черноморие започна с вълнение и усещане за среща с историята в първата спирка, а именно нос "Калиакра" - място, където червено-оранжевите страховити скали се впиват в морето с финал не особено добре поддържан и даже изпразнен от съдържание параклис "Св. Никола". Тук вятърът разказва легенди, а вълните носят спомени от древни времена. В…очакване на делфини - онези умни морски обитатели, които радват окото със своето изящество и добролюбие.
Носът се простира на около 2 км навътре в Черно море. Скалите му достигат височина до 70 м, създавайки страховита внушителна гледка. Историята пази спомена за битката при Калиакра, когато начело с адмирал Фьодър Ушаков руската флота побеждава османците в края на XVIII в., за което свидетелства огромна паметна плоча, изписана със "златни" букви в негова памет. Но най-вълнуваща е легендата за 40-те девойки, вплели косите си и хвърлили се в морето, за да спасят от османците заплахата от поругана чест. Тази тъжна история е една от многото, придаващи на мястото особена сила и мистичност. Изящен е и малкият музей с макет на местността, с открити накити и други находки от тракийско, римско и старобългарско време, както и от средновековието, подчертани с артистично осветление. Чувстваш се като част от безкрайна нишка от съдби на хора и на времена от различни и разнолики епохи. Разбира се, когато пътуването е разчетено за един ден, не остават часове за мидената ферма, още по-малко за фермата с ресторант за охлюби в село Българево, едно от населените места с гагаузи - българи християни, говорещи на език с тюркско наречение.
След това лилавият лебед на "Мили транс" ни отвежда към град Балчик, един от съвременните примери как населено място на няколко "етажа", но с широк излаз на морето, съчетава романтика, култура и история (само споменът за богинята Кибела стига, останалото е бонус към спомена). Казват, "белите му къщи се спускат към морето като стъпала към светлината". Историята му е многопластова - тракийска, гръцка, римска и българска. Е, малко и румънска в годините на окупацията от Кралство Румъния (на два пъти близо 27 години), когато видни художници от северната ни съседка и тамошни писатели са идвали тук, за да намират покой и вдъхновение. Твърди се, че резултат от тяхната работа на терен са десетки живописните платна, намерили място в каталози, както и романи, някои от които с романтична нотка.
Балчик е наречен "Белият град" заради варовиковите си склонове. Тук се усеща спокойствие, което трудно може да се опише с думи. Особено зимно време, когато градът се смалява, а е така откакто няма военно поделение. И все пак го посещават доста румънци, а и българи - в случая от Силистра по идея на Яна Райнова, собственичката на новата турагенция Виалукс. Перлата на Балчик в архитектурно отношение е Дворецът на кралица Мария Единбургска в Балчик, създаден от нея като собствено убежище и духовен дом, чието оживяване започва точно преди 100 години, едва няколко години след началото на изграждането му в смесен стил с източни и европейски елементи. За това разказва богата на информация и на снимков материал постерна изложба в покоите на двореца.
Каменни алеи водят към тераси с изглед към безкрая на нашето море, което макар и с черна слава, породила името му, е красиво и примамващо. Тук всяко кътче носи усещане за тишина и съзерцание. До него се намира Ботаническата градина в Балчик, създадена през 1955 година, за да бъде и днес - повече от 70 години по-късно, една от най-красивите в Европа. И зиме, и на пролет, особено сега, когато цъфтят лалета, теменужки и други ранни цветя (отделно е секцията с кактуси под покрив). В нея се отглеждат над 2 000 растителни вида от цял свят.
На вход-изхода в Ботаническата градина богата постерна изложба връща лентата назад със снимки от Деня на свободата в Южна Добруджа през 1940 г. в Силистра, Добрич, Тутракан, Балчик, която трябва да бъде видяна и в Силистра, стига да има кой да я "покани".
Разхождайки се из този разкош с подчертани като статуи вечнозелени дървета, човек има чувството, че пътува през различни климатични пояси. Ароматите, цветовете и тишината създават истинска хармония. Към тях прибавяме и вкусовете от различни вина и твърди питиета, повечето от които не се намират по щандовете на магазините, а само тук в специалните винарни. Всичко това създава представата, че Балчик не е просто град - той е преживяване край едно море, което ни говори тихо, но спокойно и с дълбок "глас". Неведнъж намерилите пътя до града после казват: "Тук всяка уличка разказва своя история, а всеки залез оставя следа в сърцето".
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
