Реликви в Силистра красят експозиции в чужбина

Близо 700 исторически артефакти от българските земи отлежават в складовете на парижкия Лувър по публикувано онлайн съдържание на колекцията, включително експонатите от хранилищата, а не само от представителните си зали. Стотици ценни археологически и писмени паметници от античността и средновековието, част от родното ни културно наследство, понастоящем красят витрините и обогатяват фондовете на музеи и библиотеки извън страната. Някои от тях са световноизвестни, други не толкова, до трети достъп имат основно специалистите, четвърти дори не са описани и само по особеностите им може да се съди, че са тукашни, за местонахождението на пети може единствено да се предполага.

Пример за сложното движение при изнасянето на археологически артефакти е историята на един ценен паметник от античния Дуросторум: става дума саркофага на доростолския светец мъченик св. Дазий. В края на VI век при варварските нашествия той е отнесен от християните, които напускат града, в Константинопол. Там остава векове наред и през 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, които превземат столицата на Византия, го пренасят в Анкона. Мраморният саркофаг и днес е в музея "Диоцезано" в пристанищния италиански град, разказа историкът проф. Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра. Най-активният период на движение на археологически паметници на Балканите и специално от българските земи навън са войните от началото на XIX до средата на XX век.

По време на руско-турската война от 1828-1829 г. Варна и цяла днешна Североизточна България е превзета от дебаркиралата там армия на ген. Дибич и от Варна с кораб са отправени към тогавашната руска столица Санкт Петербург някои много интересни артефакти: великолепен античен надгробен релеф, османски епиграфски паметник с надписи и др. През Кримската война пък французите, отнасят от крепостта на столицата на Добруджанското деспотство - Карвуна, 2 средновековни релефа с лъвове от XIV век.

Те са описани в трудовете на историка Константин Иречек, но, за разлика от паметниците в Русия, местонахождението им е неизвестно и следите им се губят, вероятно из фондовете на някои френски музеи, отбелязва проф. Георги Атанасов от Силистра. Най-засегнатата в това отношение територия по време на войните през XX век е Южна Добруджа, която след Първата световна война попада в територията на Румънското кралство, под чието разпореждане остава до 1940 г. Това е най-дългото чуждо военно присъствие по нашите земи през миналия век и, когато румънските войски и администрация се изтеглят от Балчик, от нашите земи към Констанца "изтичат" натоварени на цял кораб стотици археологически, исторически и етнографски паметници.

Знае се обаче какво е взето от Силистра - днес във фондовете и дори в централните експозиции на Националния исторически музей в Букурещ и на музея в Констанца има множество безценни артефакти от този град. "Мраморен римски релеф от II-III век краси една от залите на НИМ в Букурещ. През 1940 г. румънците изнасят от Силистра и голямата нумизматична колекция на Перикле Папахаджи от над 20 000 монети и печати от античността и средновековието, която днес се съхранява в нумизматичния кабинет на този музей. Сред паметниците, изнесени в 1940 г. от Силистра, е и триумфален надпис на хан Крум от двореца на българските владетели в Дръстър - т. нар. Преславен дом на хан Омуртаг на Дунав. Той е в Констанца и, за радост, българският учен Веселин Бешевлиев е получил достъп до него, описал го е и го е публикувал, а негово копие сме направили в археологическия музей в Силистра", казва проф. Георги Атанасов.

От античния Дуросторум през 1940 г. множество паметници - саркофази, релефи, са се озовали днес и в лапидариума на музея в съседния на Силистра град Кълъраш. Историкът отчита като голяма загуба надписът на император Диоклециан от днешния Тутракан, който разказва за новоизградената римска отбранителна система в края на III век в Трансмариска (Селището зад блатата).

Последното половин столетие е без аналог в износа на артефакти, които пълнят най-вече частни колекции в Западна Европа и САЩ. Това е по-страшно дори от станалото през Първата световна, когато има тотално движение на археологически паметници на Балканския полуостров", коментира Атанасов.

Ерудитът разказва, че в началото на 90-те му донасят за експертиза малка иконка на св. Георги от края на X век. Той успява да я сканира и каква е изненадата му, когато след 3 години я вижда в един от Хиршовите каталози - търговски каталози, чрез които исторически артефакти се пускат в продажба. В тия каталози 30-40% от представените за търговия паметници са главно от Североизточна България, твърди проф. Атанасов.

И други силистренски антики са излезли от Силистра и някои не са се върнали. Пример за обратно движение е шлем майската на римски воин, която след години престой в София отново е в експозицията на РИМ Силистра. Наскоро прочит на в. "Подем" от 40-те години на миналия век показа, че в предишни времена известен тогава силистренец успява да изнесе в София владишката корона и патерицата на последния гръцки митрополит на Доростолска епархия, за да не я приберат румънците при окупацията, и я предава в Националния етнографски музей в София срещу разписка с подрписка на проф. Богдан Филов, тогава директор на музея. Засега съдбата на тези реликви на православния пхрам в Силистра не е известна.

Във всяка армия навремето е имало специални подразделения от художници, историци, археолози, чиято задача е не да се бият, а да оценяват стойността на намерените или отнети артефакти от териториите, през които войските преминават или завземат. Така след руско-турската война в началото на XIX век в Ермитажа в Санкт Петербург попадат не много, но интересни и ценни материали от древната Аполония.

В известния руски музей от района на Созопол се озовават червено-фигурни вази - стил в гръцката керамика, който се развива в средата на I хилядолетие пр. Хр., разказва доц. д-р Кръстина Панайотова от НАИМ към БАН, която от години обследва античните гръцки колонии по българското Черноморие и най-вече самата Аполония. Антични червено-фигурни рисувани керамични вази от същия регион фигурират и във фондовете на германски музеи. Там е и лекит (керамичен съд за благовонни масла, зехтин и др.), известен като "лекит на аполонийския майстор": според някои публикации - в Altes Museum, според други - в Pergamon Museum в Берлин. Всички те датират от средата на IV пр. Хр.

Паметници от българските земи обаче са изнасяни не само по време на войните, подчертава доц. Панайотова. Голяма част от артефактите от Аполония, които днес са по света, са там в резултат на различни разкопки, провеждани у нас от чужденци: до началото на XX век не е имало закон, който да защитава находките, извадени от родните недра, и да забранява износа им в странство - такъв закон излиза едва през есента на 1904 г. Първите разкопки в Созопол се осъществяват под ръководството на дипломати - гръцкия консул в Бургас Гофас, руския консул в Бургас Шаховский и френския консул в Пловдив Александър Дегран.

Не можем да претендираме и когато разкопките са правени и находките са изнесени навън преди да излезе законът от 1904 г., забраняващ това, както се разбира от думите на доц. Панайотова.

-------------------

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.