След приключването на Кримската война между Руската и Османската империи, арена на която за пореден път е Добруджа, на 18 февруари 1856 г. в навечерието на Парижката конференция султан Абдул Меджид I издава "хат-и хумаюн" - букв. щастливо писмо (наредба по най-важните държавни въпроси). С него се гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината ѝ, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си. Указът позволява на християните свободно да изповядват своята вяра, както и да започнат масово строителство на богато украсени църкви.
Хатихумаюнът бил тържествено прочетен при празничното биене на камбаните на осемте градски църкви в София по повод празника Възкресение Христово, който тогава e бил на 15 април. Десет дни по-късно, т.е. на 25 април, във връзка с празника на св. апостол и евангелист Марко ентусиазираните софиянци започнали да събарят старата и прогнила църква "Св. Неделя", за да си построят нов и обширен храм. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на християните спрямо мюсюлманите в Османската империя.
Да припомним, че този процес започва още с Кючуккайнарджанския мирен договор от 1774 г., който "...открива и поставя за разрешение на т.н. "източен въпрос": задълбочава кризата в Турция и дават тласък на националноосвободителните борби на угнетените народи: гърци, сърби, българи, власи, молдовани, босненци, черногорци, хървати, татари, грузинци, осетинци, кабардинци и др., разкривайки им възможност за откъсване от Османската империя и създаване на собствени национални държави. Много от клаузите на договора дават право на Русия да покровителствува угнетените християнски народи в Османската империя, спасявайки ги от геноцид и асимилация. Той създава възможност за стабилизиране на южноруската граница и стопанско усвояване на територии, които се включват в черноморската търговия и съдействат за развитие на икономическите връзки между Изтока и Западна Европа и между Западна Европа и Югоизточна и Източна Еропа и Близкия Изток. Кючуккайнарджанският договор е документ, който фиксира международните отношения в един огромен географски параметър: Близкия изток, Кавказ, Крим, Балканския полуостров и Източното Средиземномория в частност, и в Европа като цяло в средата на XVIII век. Затова няма историк, който се занимава с този период от световната история, който да не цитира този документ като своеобразна изначална или изходна точка, разглеждайки света преди и света след 1774 г. (Станка Георгиева, НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2009, том 48, серия 10). На практика той е "продължение" на идеите от Карловатския мирен договор от 1699 г.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
