В миналото се казваше, че няма нищо по-неинтересно от стар прочетен вестник, но от позицията на времето винаги е полезно да надникнем в миналото чрез вестникарска публикация, запечатала миг от историята на населено място или личност. В случая става дума за днешния град Алфатар чрез написаното за тогавашното "най-голямо добруджанско село" в силистренския в. "Подем" - бр. 103, който е първи за 1943 г.
Интересен е материалът, посветен на село Алфатар - най-голямото по онова време в Силистренско (4 124 жители), току преименувано на Генерал Лазарово - ген. Велизар Лазаров, военачалник с големи подвизи в Добруджа по време на Общоевропейската война (Първа световна война). Разгледан е произходът на думата "Алфатар". Първо, че идва от византийско време (алфа - начало, торус - крепост, твърдина). Друга версия, която се смята за лишена от правдоподобност: по линия на немското "алтер-фатер" (стар баща) уж чрез преселници от Бесарабия, които са съжителствали там с немци. Припомня се как е "доста знаменателно", че "алфатарският цар" е в основата на Йовковата битова драма "Боряна". Между другото се казва, че на селото служебно е наложено име, но в устата на жителите му е все така…Алфатар.
За историята на селото се твърди, че идва от 1802 г., когато тук са дошли от сливенските села Загар и Бургуджии (имало такива махали в селото), Къшла-кьой и др. Сред доказателствата за това твърдение били носиите, които нямали разлика със сливенските. В административен план Алфатар е било село със статут на община в Тервелска околия, но стопанските и културно връзки го тласкали към Силистра, поради което предстояло да мине към Силистренска околия. Към алфатарска община е и село, което преди се е казвало Пандъклий (Лескових) с 968 жители (189 домакинства). В Алфатар землището е с 51 252 дка обработваема земя, а на пандъклийци - 21 378 дка. Общо лозя - 1 400 дка (1 100 само в Алфатар). Населеното място е върху площ с размери 2,5 х 2 км. В общината нямало общински гори, но горският пояс "Каракуз" позволявал да се създаде "една голяма горска кооперация".
За селото се казва, че в него "рядко има неграмотно население", той като има практическо училище, две основни училища и една прогимназия "с хубави сгради още от българско време" (бел.авт.-вероятно се има предвид от преди 1913 г.). Църквата е от преди робството - турското. Отделно в Пандаклий (пандък, от тур. - леска) има основно училище и прогимназия, и се строи голяма училищна сграда.
Отново се твърди, че в Алфатар има телеграфо-пощенска станция, полицейски участък, здравен дом, медицински и ветеринарни лекари, а доскоро дори и акушерка. Както и две кредитни кооперации за двете села - "Алфатар" и "Свобода", също маслобойна, две дъскорезници и две мелници - едната с 4, другата с 2 камъка. Предстои да се строи ветеринарна лечебница, разширение на центъра, както и да се търси възможност за това голямо и културно село да се изгради читалищна сграда (бел.авт.- Сградата на Народно читалище "Йордан Йовков - 1894" в град Алфатар е построена през 1973 година). Бюджет за 1942 г. - 2,7 млн. лв, използван на 100%, За 1943 г. - 3,5 млн. лв (бел.авт.-примерно днешни $790 000 - $795 000; бюджетът на община Алфатар за 2025 година е близо 11,5 млн. лв, т.е. около $6,6 млн.). Кмет тогава - Бор. Стефанов, секретар бирник - Стойчо Ковачев. За алфатарци, които на пръв поглед според външни хора били необщителни (забележката е на автора на материала Сим. Пармаков), се казва, че са "..трудолюбиви добри българи в миналото и днес, а така също и гостоприемни, с чисти български нрави и традиции. Наистина, алфатарци с политика не се занимават. Обаче с труд на челото обработват земята си и комат бъдещето на своето красиво село и на България".
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
Автор: Йордан Георгиев Източник: в. Подем
